„Пролет“ е едно от лиричните стихотворения на Пейо Яворов, в което образът на пролетта е представен не само като природен сезон, а като символ на вътрешно събуждане, любов и надежда.
Творбата се откроява с нежност и емоционална дълбочина, като и днес продължава да вълнува читателите със своята символика. В нея пролетта е не просто време от годината, а състояние на духа, в което се преплитат човешките чувства и стремежът към обновление.
Пейо Яворов (1878–1914) е сред най-значимите български поети, представител на символизма и автор на драматични произведения. Неговото творчество преминава от социална ангажираност към задълбочен психологизъм и философски търсения. Сред най-известните му произведения са стихосбирките „Подир сенките на облаците“ (там е включена и "Пролет"), „Безсъници“, както и пиесите „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“.
Пролет
Стопи се мартенския сняг
и селската речица, до вчера заледена,
облива с пяна своя бряг,
от топъл вятър съживена.
От ранно утро още грей
високо птичката се рей
разпаленото слънце на модър свод небесен,
и пролетта здрависва с песен.
Навсякъде живот и шум.
Нивята се пробуждат за своите юнаци:
препълнени с утъпкан друм
от работливите селяци...
