В предварителен доклад, попълнен от всички ученици от випуск 1894 на Харвардския колеж и предаден на секретаря на випуска, Едуард К. Ранд, се съдържа кратък автобиографичен скеч, самолично писан от Ватралски. Той започва с простичките, но знаменити думи: “Аз започнах живота си като овчарче...”

Роден на 7 март 1860 г. в семейството на Кръстьо и Ружа Ватралски, които били бедни овчари от Вакарел, Ватралски започва своя поход в търсене на знание от ранна възраст. Самият той казва, че в селото му нямало училище и затова отишъл в близкия Самоков, където за две години завършил Самоковското градско училище. Там го заварило и Априлското въстание.
 
Но друго въстание започвало в душата на младия Ватралски. Следващите няколко години били формиращи за неговия живот и кариера. По време на Освободителната война с дълбоко убеждение и библейско покаяние той приел протестантска вяра и с това завинаги се свързал с Евангелската общност в България.

През 1887 г. по покана на американски мисионери Ватралски пристига в Америка. Различни са теориите за неговото пребиваване там. Почти 50 г. по-късно главният редактор на “Духовна обнова” Павел Мишков пише, че Ватралски учи в три учебни заведения: в академия - курс, който не е завършил, в Бриджтън, Ню Джързи; семинария във Вашингтон; и колегията в Харвардския университет в Кеймбридж, при Бостън, Ню Ингланд.

От друга страна, 110 г. по-късно статията за него във “Вестители на Истината” описва десетте години на студентство така: “В Кеймбридж следвал колеж, във Вашингтон - семинария и в Харвард университет”. За съжаление, и двете описания не са напълно точни. Ватралски пристига в Америка през Елис Айлънд. За своето пристигане той пише: 
“Пристигнах без никакви пари и почти никакво знание на английски език” 
Писмо от Иван Вазов до Стоян Ватралски

Скоро Ватралски постъпва в Западната академия в Ню Джързи, където учи английски. По онова време Харвард бил младо образователно заведение с едва двадесетгодишна история, предназначено предимно за цветнокожи и имигранти. През юни 1892 г., в едно ранно неделно утро, развълнуван и със сълзи на очи Ватралски пристигнал в Кеймбридж, Масачусетс, и за първи път в живота си влязъл в “Двора” на Харвардския университет, за да стане първият българин, завършил Харвард. Молитвата и мечтата на малкото овчарче от Вакарел станали реалност, запазена от историята завинаги. Следващите две години са феноменални за младия Ватралски. 

Следвайки като “специален” студент, той постига това, което никой друг българин дотогава не е постигал 
Въпреки че през първия семестър срещал твърде много затруднения, особено с английския език, и получил средни оценки, Ватралски не се предава. Наред с образователния процес той продължил да списва за редица ежедневници, както и да публикува стихотворения.

Заради изключителната му способност да рецитира и ораторства, а и заради дългата му брада и силен европейски акцент съучениците му го наричали “Българския Толстой”.

Точно преди завършването си през юни 1894-та Ватралски спечелил конкурс за бакалавърски химн на Харвард, който се пее и до днес при завършването на бакалавърския клас.

След дипломирането си в Харвард Ватралски живее в Кеймбридж, като продължава да изнася лекции за България. Той бил добре познат на бостънското общество със своите “публични сказки” върху българските народни обичаи и религии.
 
Подготви Поли БОЯНОВА