По-големи наказания за извършителите на домашно насилие, криминализиране на преследването и психическия тормоз са част от обмисляните промени в Наказателния кодекс, с които да се засили борбата срещу насилието над жени у нас.

В 91% от случаите на убийства на жени извършителите са мъже, показват данни на правосъдното министерство. В 35% от случаите убиецът е бивш или настоящ интимен партньор на жената, а в 25 на сто - близък роднина. Само 9% от убийците са непознати за жертвите, съобщава bTV.


В момента се обмисля по-тежко наказание за физическо насилие, извършено от партньора на жертвата, криминализиране на следенето и дебненето, както и допълнителни мерки за защита на пострадалите.



У нас няма точни данни колко са жертвите на домашно насилие. Почти 6 години Ласина Манолова е преживяла в скандали и побои, преди да успее да се спаси. Дълго си е мислела, че тя е виновна за поведението на мъжа до себе си.

„Не съм се обръщала към институции. Единственото, което си спомням, е, че съм си вадила два пъти медицинско и лекарят, който ми го извади, не ми каза абсолютно нищо. Той просто знаеше, че съм пребита от мъжа си и ме изпрати да си ходя”, споделя Ласина.


Днес тя говори за страшното си минало пред политици, дипломати, неправителствени организации. Според нея едно от най-важните неща в помощ на жертвите е насилниците бързо да получават наказанията си. Подобряване на взаимодействието между институциите е препоръката на гражданския сектор.  „Трябва да се работи много в публичното пространство за нетолериране на агресията, за това да бъдем активни, когато чуваме писъци от съседния апартамент, и когато някой има нужда, наистина да бъде подкрепен”, коментира Катя Кръстанова от „Асоциация Анимус”.

У нас ще продължи и убеждаването на политиците и обществото за нуждата от ратификация на Истанбулската конвенция. „Беше потвърдено, че в нея няма никакви задължения към страните за признаване на еднополовите бракове, както и за признаване на статут на бежанци на транссексуални лица”, посочи депутатът от ГЕРБ Джема Грозданова.

В европейските страни разходите за здравни и правни грижи, както и икономическите загуби заради насилието над жени се изчисляват на повече от 225 милиарда евро годишно.