Разхождайки се из Пловдив, всички виждаме как бетонът доминира над зеленината. Като наивници питаме: Ама нали законът залага задължително определен процент зелени площи във всеки проект за нова сграда?

Видимо с просто око е и масовото незаконно строителство по покривите и терасите на кооперациите. Логично следва въпросът защо няма контрол, който да не допуска всичко това, пише "Марица". 

Строителите имат няколко любими трика, които масово се прилагат в новоизникналите сгради. Планирани в проекта паркоместа стават магазини. По отношение на задължителната зеленина се слагат временни килими с трева, саксии с храсти или дървета в кашпи - вместо дълготрайна дървесна висока растителност, което ще рече дървета, засадени в почва.

Понеже при одобряването на проектите се внасят два отделни чертежа за паркирането и за озеленяването, често едно и също ъгълче се използва един път за озеленяване, а на другия чертеж - за паркомясто.

Номерата продължават и след като сградата е въведена в експлоатация. Законът дава възможност на строителните предприемачи да преустройват, надстрояват или пристрояват, но при определени условия. Не бива да се излиза от зададените с действащия подробен устройствен план параметри - височина, кинт, плътност.

Да, ама не! Голяма част от строителите подхващат драстични промени по сградите, които директно попадат в графата за незаконно строителство. Може би защото са спокойни, че никой няма да им потърси сметка.

По принцип законът дава право на администрацията в рамките на пет години след въвеждане в експлоатация на сградата да прави проверки дали проектът се спазва.

Дали паркоместата са паркоместа, озеленяването - озеленяване, дали няма пристройки, надстройки и т. н. На практика обаче това изобщо не се случва. 

„Проблемът не е от днес и той идва от това, че у нас напълно липсва слединвестиционният контрол на вече реализираното строителство”, коментират от гилдията.

Това пък води до все повече абсурдни строежи, които може да се видят в Пловдив. Тераси, които „дишат” в балкона на съседна кооперация, жилищни сгради, които „изяждат” тротоара в съседство, дострояване на последните етажи с дървени навеси - тип “кучешка колиба”. Остъкляването на балконите и лоджиите е другият проблем.

Изводът е, че системно се унищожава естетиката на градската среда, а оттам и самобитността на градския ансамбъл на Пловдив, коментират урбанисти. 

Дали Законът за устройство на територията допуска подобни недоразумения?

„Затова не ни е виновен ЗУТ, защото това е закон, който за добро или лошо определя някакви правила - коментира за „Марица“ инж. Николай Николов от надзорната фирма „Стрикт“.

Всичко идва от хората, които трябва да прилагат изискванията на цялата нормативна база. В моята практика аз не се срамувам и страхувам да задавам въпроси на проектанти и на възложители защо са взели това или онова проектно решение.

И тогава разбирам кога един възложител е наистина разумен човек, който има визия за ефективно решение на инвестицията си, а също така дали проектантът е наистина добър или е поредният измислен герой“.

Според експерти, проблемът е заложен още в началото на процеса - когато се одобряват самите проекти за предстоящото строителство. 

Тук е особено важна ролята на главния архитект. Той отговаря за изпълнението на устройствените планове, за разрешенията за строеж, за строителния контрол, но всичко не трябва да бъде съсредоточено в неговите правомощия.

От друга страна, главният архитект е длъжен да одобри проекта, преглеждайки само неговата законосъобразност, т.е. дали в проектното решение са спазени законовите и съответните подзаконови нормативни изисквания.

Законът не му позволява той да се произнася по целесъобразност, т.е. да не одобри даден проект, ако прецени че неговите естетически качества, пластиката на обемите и въобще качеството на архитектурата са неподходящи за съответната среда. Темата вълнува особено гилдията на архитектите.

„Отдавна битува спора: кое е по-важно -

дали сградата да е съобразена със закона, или да е издържана естетически. 

Разбира се, ние като архитекти държим освен на закона, но и на естетиката, която обаче е относително понятие. Решението е в ЕСУТ - органа, който може да наложи правила относно дизайна. Така и градовете ни ще изглеждат по-добре - чисто естетически“, коментира арх. Чавдар Тенев, който оглавява Камарата на архитектите в Пловдив.

Що се отнася до контрола в строителството, архитектите предлагат да има още по-драстичен подход. Според тях проблемът трябва да се реши първо законово. От гилдията са убедени, че не РДНСК, а Общината и съответните райони би трябвало да са  ангажирани с регистрирането, осъществяването на необходимата проверка на строителната документация и евентуалното санкциониране при подобни нарушения.

За целта архитекти предлагат към Общината да се сформира ново звено, с което да се разшири съставът на отдел "Незаконно строителство”, като дейността му е строго диференцирана. Другото условие е неговата дейност да се обвърже по някакъв начин с работата на Общинска полиция, предлага арх. Стоян Василиев. Според него, само така ще се осъществи достъпът на тези специалисти до съответните строежи.

В крайна сметка отговорността се поделя между инвеститори, проектанти, строители, но и обитатели. Най-важното обаче е законът да не е врата в полето, категорични са експертите.