Сетих се за "султаните на Кабул". Така един афганистански писател нарича старците в столицата – мъже, по чиито лица е изписана цялата история на Афганистан. Те седят на улицата, пушат, гледат към миналото си и към разрушеното настояще. В един момент героят на романа "Ловецът на хвърчила" казва, че не му се ходи на училище, защото пак ще трябва да учи, че София е столицата на България, пише rodopi24.blogspot.com.
Тази мисъл ме върна към нашата столица – онази необятна територия, която е не просто град, а паралелна реалност. София – другото Аз на България.
Тук пулсира единственият български град, който се доближава до средноевропейски стандарт. Столичани обядват в гурме ресторанти и вечерят под светлините на неона, а жълтите павета са тяхната вселена. За тях провинцията е нещо далечно, мъгливо и неудобно.
Сетих се за онези времена, когато комсомолците от миналото станаха бизнес елитът на новото време. Преврати, преходи, "Майбаси" и обещания, които никой не помни.
София днес е град на контрасти – привлича със заплати, но отблъсква с хаос, кал и смог. Тук животът е по-бърз, по-ярък, по-шумен. Неон и силикон замениха спокойствието и тишината.
"Султаните" вече не пушат по улиците – те държат телефони, шофират лъскави коли и снимат капучиното си.
А после виждаш някоя телевизионна мадама с набъбнали джуки, която се оплаква, че вървяла километри пеша, защото нямало детска градина в новия й квартал. Говори с диалект, но вече е част от големия град. Родното място ѝ е далеч, почти забравено. Там има места в градините, но няма гланц, няма шум, няма амбиция.
Престъпният преход роди консуматори – хора, които вярват, че животът се измерва в квадратни метри и кредити. Но същият този преход нарисува покъртителни пейзажи на мизерия и разруха – не само в селата, а и в самата София.
Султаните на София са новото лице на България. Усмихнати, модерни, самоуверени – но зад очите им, ако се вгледаш внимателно, още стои онзи страх, че някой ден всичко може да се срути. Точно като в Кабул.
