Само преди няколко седмици прочетохме зашеметяващата новина, че край Ардино, на популярния исторически обект „Орлови скали” е открит каменния знак „Лирата на Орфей”. Релефно изображение на музикална лира (арфа), залегнала в основата на редица антични предания за легендарния музикант и певец, омайвал с гласа си и с невероятните трели на златната си лира и хора, и животни.
Оказа се че откривателят Минчо Гумаров от Кърджали е популярен спелеолог, алпинист и катерач, който ръководи група за спасителни дейности в Източните Родопи, базирана в Кърджали. Преди години е открил и пещерата „Утробата” край село Ненково. „Докопал” се е и до редица други артефакти из Източните Родопи, които поради „научна целесъобразност” не са били огласявани публично… Такъв е и случаят с „лирата на Орфей” край Ардино.
 
Било е заръчано от  учени от БАН  да се направи обстойно обследване на „Орлови скали”. Имало е съмнение, че на този култов обект може да се намери издирвано от редица международни историци и археолози каменно изображение с изключителна историческа стойност. Ставало дума за скална ниша със сакрален тракийски релеф върху  вътрешната й  коремна стена. Отношение към случая имал и Борис Деребеев, който подържал пряка връзка с Гумаров.
 
Докато изследвали скалата  в търсене на въпросната ниша, Минчо Гумаров се натъкнал на друго каменно изображение. Той го заснел с фотоапарат, а от София  приветствали кърджалийския спелеолог. „Горе” разгледали новата находка, но се решило  да не се бърза с разгласяването… Времената се променили и за случая било забравено… Но…, преди няколко седмици, по повод публикация в пресата, касаеща  издирвания от десетилетия каменен артефакт, „Лирата на Орфей”, Гумаров посетил за пореден път „Орловите скали” край Ардино. Имал съмнение, че преди години е открил точно този култов тракийски релеф. Разчистил го и решил повече да не мълчи…
 
С мой отдавнашен приятел, скулптор, който беше ученик на именития кърджалийски „цар на камъка”, Зиятин Нуриев, сега професор по изящни изкуства в Турция, посетихме именитата „Скала” край Ардино. Спътникът ми мълча поне десет минути докато разглеждаше каменния  релеф.
 
-Невероятно, не може да бъде - бяха първите думи на приятеля ми. - Толкова изчистени форми, лирата е толкова свежа като линии, че имаш чувството че дори само вятър да я докосне, ще засвири. Другите знаци не ги разбирам, но всички заедно звучат като един ансамбъл, човешки силует, който държи арфа. Вярно ли е всичко това?  - зашеметен запита той.
Каменоделецът от Неделино, бай Акиф, също онемя пред скалното изображение. На въпроса ми, кога според него са издялани тези знаци, той почеса брадясалите си страни  и каза:
 
-Това никой не може да ти определи. Те са толкова стари, че и вятърът надали знае. Виж как са изпилени краищата на фигурите - фъртуните  са си играли с хиляди години. Не са останали и „делки” от инструментите по вътрешните равнини на знаците. Това значи, че виелиците дълги години са ги „подстригвали”. Много са отдавнашни  тия неща…
 
Петър Сивков, геолог от някогашното ДП „Геоложки проучвания”, Асеновград и наблюдаващ отдавна закрития рудник „Еньовче”, Ардинско:
 
-Трахеолитите са трудни за обработка скали. Те са вулканичния аналог на гранитите. Издълбаните фигури, които виждам са с ширина до два сантиметра и дълбочина до три сантиметра и половина. Това си е направо „ба релеф”, сериозна и трудна работа. Върху тези знаци е работено дълго време. А като гледам повърхнините им, като релефност и цвят, мисля че са хилядолетни. Светлият им отблясък може да заблуди някого, когато се разсъждава върху давността им. Но моят четиридесет годишен геоложки опит не може да ме подведе. Ако се направи спектрография на повърхнините и на ръбовете от към изветряване, ще се установи, че са изработени поне преди 35-50 века! Категоричен съм! Дори като гледам нишите по скалата и тези знаци, изработени по вътрешната стена на водната щерна, колебая се да определя кои са по-стари…
 
Григор Григоров, член на Националната реставраторска асоциация на въпроса ми, какво следва от тук нататък, отговори:
-На първо време трябва да се осигури опазването на артефакта. Може би на самата скала трябва да се замонолити малка плоча с надпис, който да указва накратко за какво става дума и че обектът се охранява. Въпросът е да се опази от злонамерени лица. След това историци трябва да кажат думата си, как виждат консервацията на обекта. Очевидно, около тези скали ще имат много работа и археолозите. А общината в която се намира, само ще спечели. Малък артефакт, който може да предизвика мащабно археологическо проучване. А следващите открития от своя страна да доведат до световна популярност на Ардино и неговите жители!
 
***
Мечтата на истинските ценители на автентичните артефакти е да ги виждат и да им се любуват - тази им мечта  изглежда се сбъдва. Открит е каменният знак на „Лирата на Орфей”. Вероятно следващата стъпка ще бъде археолозите да открият самия музикален инструмент, „Златна арфа” на Орфей, неговият нож със сребърен калъф и коженият му колан. За това поне говорят тракийските легенди и досегашните открития. А ако се окаже, че и автентичния гроб на легендарния певец е някъде под скалата, добре скрит в подземието под нея, славата на „Орлови скали” няма да е по-малка от тази на Троя. Да не забравяме искането на Евридика, любимата на Орфей, която заръчва останките на възлюбения й  да бъдат „отнесени на чисто място”, при „ скалата, майка на орлите”,на запад от големите меандри (извивки) на реката Арпеза, Арда…