Светецът Йоан Рилски още твори чудеса: Стотици му благодарят за добрините, които им е сторил
И днес всеки може да целуне ръката му, нетленните му мощи се намират в главната църква на основания от него Рилски манастир
Според житието Му, първото чудо, което е извършил Свети Йоан Рилски, е да излекува душевно болен. Това се разчува. Много хора го търсят, за да им даде лек и още живот.
На 18 август Църквата отбеляза Успението на всебългарския небесен покровител свети Йоан Рилски. То се е случило преди 1078 години, но чудесата му продължават и до днес. За тях може да се съди по честото повтаряне на думата “Благодаря” от десетки миряни, дошли на тазгодишния празник в Рилския манастир.
Благодарностите са отправени към един - Светеца, но зад всяка от тях има тежки преживявания, драма, сълзи... И в крайна сметка - щастлив край. Затова тези хора са дошли в храма.
Затова падат на колене и целуват мощите на този, който им е помогнал
И още веднъж шепнат своето: Благодаря.
Повечето миряни идват от години на този ден. С времето са се опознали, научили историите си, но продължават да си ги преразказват. За да научат и останалите каква сила има молитвата към Бога и от какви несполуки ги е спасила: “Моя приятелка, която живееше в Швейцария, не можеше да има дечица - разказва млада жена. - Със съпруга си, сърбин от Босна, се обичаха истински.
Опитали бяха всичко, за да се сдобият с наследник, но напразно. Лекарите също бяха безпомощни. Тогава я посъветвах да се помоли на Свети Йоан. Бях сигурна, че той ще й помогне. Мина време. Тя дойде в Рилския манастир точно за празника на Успението на светеца. Пред отеца, с когото се срещна, изля цялата си болка. През сълзи разказа за трите спонтанни аборта, които бе преживяла.
Той я изслуша внимателно, после я попита: А вие венчани ли сте? Отговорът на приятелката ми беше: Не. Тогава молитвата няма да има нужната сила. Направете го и вярвайте, че Той ще ви помогне - посъветва я монахът.
Скоро сватба наистина имаше. Богата, шумна, както умеем да ги правим ние, балканците. След няколко месеца получих телеграма, че е забременяла. Никола, синът й, се роди точно една година след онзи ден, в който приятелката ми се бе помолила на Свети Йоан. На 18 август. Кръстиха го на бащата на съпруга й, загинал в босненската война. Но с това чудесата не свършиха - продължи жената. - В следващите години приятелката ми, която се считаше безплодна и по тази причина бе нещастна, роди още две деца. И това стана благодарение на молитвата и вярата й в Свети Йоан, когото с право наричаме Покровител на целия български народ.”
Преваля обяд и все повече хора изпълват двора на манастира. Японците, както винаги, са увесили на врата си мощните си фотоапарати. Група испански младежи чинно са се наредили на опашката от миряни, чакащи да влязат в храма, чува се унгарска, полска и английска реч. Много държави почитат светията: Унгария, Сърбия, монашеската република Атон, Молдова, Русия, Гърция... У нас неговото име носят Софийската духовна семинария, Минно-геоложкият институт, улици, училища, базата ни на остров Ливингстън в Антарктида.
Преваля пладне. Слънцето се е възкачило на върха, приютил в прегръдката си манастира. Всеки момент се очаква да пристигне новоизбраният български патриарх Даниил и това повишава градуса на вълнението.
Група дечица, облечени в стихари, са първите, които го посрещат, сред тях е и Йоан. Момче на девет години, фен на най-добрия - Лео Меси. Семейството му го води в манастира, откакто се помни. Не само на празниците.
Шест години след като родителите му се оженили, майка му не е могла да забременее
Винаги когато можела, идвала в манастира. По два пъти на ден падала на колене пред мощите на светеца. Молила го за едно: да има дете, което, ако се роди, ще кръсти на него. Няколко години след това синът се появил на бял свят. Жената изпълнила обещанието си. Кръстила го на светеца, който го измолил от Бога..., Йоан.
Появата на патриарх Даниил раздвижва множеството. Около него се образува тълпа от развълнувани миряни. Всеки иска да му целуне ръка, да го докосне, да му каже нещо. Малкото време от избирането на Дядо Даниил начело на Българската православна църква се оказа достатъчно повечето българи да видят в него не само смирения монах, аскета, посветил се на Бога по убеждение и със сърце, но и мощния, енергичен духовен водач, от какъвто църквата ни отдавна има нужда
Дядо Даниил пристъпва бавно. Спира често, благодари или благославя. Огромното внимание сякаш малко го притеснява. И това е обяснимо. Той е роден монах, казват за него. Популярността, която изведнъж се стовари върху му, е резултат, а не цел. Отрича тщеславието и суетата не само на думи. За живота и делата на Рилския чудотворец говори с особено вълнение.
“Ако ние днес нямаме такъв пример в нашето съвремие, а в днешно време в сърцата ни, вместо упование в Бога, носим страхове, несигурност, недоверие един към друг и упование в материални неща, трябва да си дадем сметка защо не успяваме. Защо е това разделение в народа ни и защо не търсим Царството Божие. Това е така, защото не се уповаваме на Бога.
И ако искаме действително най-напред в сърцата ни да е Христовият мир, трябва да бъдем твърди в нашата вяра, тогава Божията благодат ще започне да устройва Царството Божие в нас. Докато не се отречем от себе си, от своя егоизъм и своята пристрастеност към материалното, не можем да тръгнем след Бога.”
Часът е осем вечерта. Започва нощното бдение. Песнопенията на два църковни хора огласят храма. Молитвите следват една след друга. Кънтят църковните камбани.
“Ако един народ не познава Бога и няма единство помежду си - рано или късно този народ ще се разпилее или ще отпадне, защото няма да може да изпълни своето предназначение.”
Думите на патриарха са предупреждение - за политици, за държавници, за всички нас
Стрелките на часовниците отдавна са подминали дванадесет. Настъпва новият ден. Нощното бдение е към края си. Недоспали, но щастливи миряните излизат от храма. Между тях е и малкият Йоан. По това време, три часа след полунощ, той обикновено е в леглото. Само веднъж в годината това не се случва. В деня на Успението на светеца, чието име носи - Чудотворецът Йоан Рилски.
Редове от житието на светеца
Йоан Рилски е роден в заможно семейство в село Скрино, вероятно през 876 година. В неговото сърце отрано и винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Когато е на 25 години, родителите му умират, а той раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното. После става отшелник в планината.
Прогонен от първоначалното си убежище, отива в Рила, където се установява в хралупата на вековно дърво. Според местни легенди това става край село Добърско. Славата му на лечител и Чудотворец се разнася далеч от Рила планина, не само в България, но и в Европа. Цар Петър I изминава 450 километра от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче, поради смирение, не пожелава да се запознае с владетеля. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.
Светецът умира на 18 август 946 г. на около 70-годишна възраст. И днес всеки вярващ може да целуне ръката му, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на основания от него Рилски манастир.
Исак ГОЗЕС
Последвайте ни
0 Коментара: