Беше време, когато Софийската опера можеше да се похвали с изпълнители на световно ниво, които участваха не само в галапредставленията, но и в редовите спектакли. В театъра се пееше на български - нещо, днес немислимо - салонът бе препълнен, а традиционните спектакли за ученици в събота и неделя сутринта не отстъпваха по нищо на вечерните.
Само цените бяха далеч по-ниски - можеше да си купиш билетче за 40 стотинки. Преди представлението авторитетни музикални критици запознаваха младите хора с произведението, което им предстоеше да видят и чуят. А след спектакъла тълпа средношколци висваше на служебния вход на бул. “Дондуков” да чака за автографи. Така пишещата тези редове получи автограф от големия оперен комик, буфо баса Павел Елмазов. Кой да предполага, че след години тя ще се сближи със семейството - със съпругата Лиляна, дъщерите Евгения и Мария, че дори ще напише и скромната биографична книга за Елмазов!? 

В ония години - 60-те, 70-те и 80-те - бе модерно да се ходи на опера А светилата от нашия пръв оперен театър бяха семпли и достъпни люде. 

Да гостуваш в дома на баритона Михаил Люцканов не беше никакъв проблем. Красавец, планинар, съхранил достолепна осанка, той можеше да разказва с часове. При това - с огромно уважение към ония, които са били преди него в театъра - например за великолепния баритон Петър Золотович. Михаил Люцканов е възпитаник на нашата Музикална академия, където учи при Иван Вулпе, а по-късно специализира в Рим при маестро Еторе Борукия. Не остава в чужбина - връща се в България, за да се превърне в баритон номер 1 на Софийската опера. За да изиграе Валентин във “Фауст” на Гуно, Жорж Жермон в “Травиата” на Верди, Мелничарят в “Еро от оня свят” на Готовац, Доктор Малатеста в “Дон Паскуале” на Доницети. Неговият Евгений Онегин в едноименната опера на Чайковски и до днес си остава ненадминат. А за Фигаро в “Севилският бръснар” се разказват легенди.  Михаил Люцканов умееше да завързва приятелства - най-близък в операта му беше буфо басът Павел Елмазов. Ето какво си спомня той за него пред пишещата тези редове: 


Михаил Люцканов, оперен певец

“С моя незаменим колега Павел Елмазов ни свързват мили спомени. Със своя неизчерпаем хумор на сцената и в живота той правеше дните ни приятни и весели. В живота Павлюшата, както го наричахме всички, беше постоянен център на внимание. Ето ти една случка за Павлюшата като младоженец. Той  бе подложен на критика по отношение на възрастта от едно селянче в село Владая, където имахме концерт. Заклетият ерген Павел Елмазов чак на 55-годишна възраст ни изненада с новината, че се е оженил. Извършил го тайно, да не би приятелите му да го разубедят. Павлюшата доведе вкъщи млада жена на 20 години и тъща на 40. Когато ни покани при свършения факт вкъщи на улица “Бачо Киро” 39, нашите погледи се спираха повече на зрялата и хубава тъща Мария, отколкото върху току-що навлязлата в семейния живот крехка младоженка. Но Павлюшата излезе герой в тази щура постъпка. Тези две млади и възпитани жени му създадоха тих семеен кът, спокойствие и домашен уют. Като корона на това семейно щастие бе и появата на две талантливи дъщерички - Евгения и Мария, които след години станаха музикантки. Павлюшата не е случаен човек. Син е на Евгения Марс, музата на Иван Вазов. Народният поет го е държал на коленете си и го е възпитавал, поощрявал го е във всичко. 

Срещу 1 май 1955 г. организирах концертна бригада, която да изнесе програма във Владая пред трудовашка военна част - продължава своя разказ Михаил Люцканов. - Трудоваците бяха приготвили на площада специална естрада за изпълнителите, декорирана със свежи борови клони. Павлюшата ме бе помолил да вземе на концерта и младата си жена. Приятно ми беше, че в компанията ще има още едно младо същество, па може случайно да вземе да дойде и тъщата! Трудоваците ни изпратиха автобус, който ни взе направо от операта. Във Владая публиката ни очакваше с нетърпение. Набързо скалъпеният конферансие съобщи: “Драги трудоваци, дошли са хумористите от Народния театър и всеки от тях ще каже по нещо!”. Ние, изпълнителите, стоим вкупом пред стълбичката и си чакаме реда. Около нас се тълпят майки с пеленачета на ръце, немирни малчугани си пробиват път сред публиката.


 
Павлюшата стои до младата си жена и поддържа доброто настроение с вицове. Мина номерът на Веско Симеонов, после - Магда Колчакова, Сийка Петрова, моя милост, Зинка Йовчева, а Павлюшата го оставихме за най-накрая. И когато конферансието с патос съобщи името на заслужилия артист Павел Елмазов, едно дете, което стоеше до младата жена на Павлюшата, рече: “Де да видиме старецо що че каже!”. Павлюшата се качваше по стълбата и нищо не чу, младата му жена се направи, че нищо не е разбрала от думите на хлапето. А ние, останалите, изтръпнахме от страх да не последват нови коментари в същия дух.” 

Павел Елмазов наистина е култово име в българския оперен театър. Сценичните му превъплъщения не са едно и две, а най-значимото, с което публиката го помни и днес, е доктор Бартоло от “Севилският бръснар” на Росини. В тази опера той си партнира с великолепния баритон Михаил Люцканов като Фигаро и с колоратурното сопрано Екатерина Апостолова като Розина. Знаменателни остават думите на д-р Бартоло към Розина, подозирана от него, че е написала любовно писъмце на граф Алмавива: “А где е петият лист хартия, тук са шест?”. И днес големият наш оперен артист и режисьор Павел Герджиков говори с любов и преклонение за Павел Елмазов - нали и двамата застъпват една и съща роля - д-р Бартоло. А по време на оперните конкурси у нас легендарната италианска звезда Тоти дал Монте, която е в журито, публично заявява, че най-добрият д-р Бартоло живее в София и се казва Павел Елмазов. 

Сърдечно приятелство свързва през 50-те, 60-те и 70-те години семейство Люцканови със семейство Елмазови. В гостоприемния дом на Павлюшата, съхранен и до днес непокътнат, се събират често приятели. Там гостува и семейството на големия български фотограф Петър Папакочев. Той е автор на прекрасните портрети на милите си приятели - Мишо Люцканов и Павел Елмазов. Преди броени дни те се появиха в чудесния албум със снимки на Папакочев, издаден от бургаското издателство “Знаци”.

Та кой не е позирал пред Папакочев? Очарователното сопрано от Софийската опера Мария Димчевска, великият Николай Гяуров в младите си години, виолончелистът легенда Мстислав Ростропович по време на гостуване в София, Таня Масалитинова, Райна Кабаиванска, Лиляна Барева, грандамите на родната оперета Мими Балканска и Тинка Краева, Христина Ангелакова, великият футболист Георги Аспарухов - Гунди, Емил Димитров. И пишещата тези редове имаше рядкото щастие да познава лично Петър Папакочев и да си поръча при него снимки на известни артисти. Когато пожела да ги заплати, Папакочев рече: “Пари от колежка, никога! Снимките са Ви подарък. И елате да Ви направя един хубав портрет за спомен”. 

Срам, неудобство или немарливост станаха причина младата тогава журналистка да не отиде при Папакочев. 

Елиана МИТОВА
/вестник "Над 55"/