Предложените промени в законодателството за наемите на земеделска земя изостриха напрежението между собственици, арендатори и държавата, предава БНР.
Асоциацията на собствениците на земеделски земи предупреди, че над 3 милиона българи може да бъдат ощетени, ако бъде ограничена възможността за краткосрочни договори.
От организацията заявяват, че промени се предлагат под натиск, извън нормалния институционален диалог. Юристът Мирослав Каракашев подчерта, че основата им е споразумение между държавата и земеделски производители, постигнато след протести – документ, който по думите му няма правна стойност и не е обнародван.
Позицията на собствениците е ясна – не са против дългогодишните договори, но възразяват срещу забраната на едногодишните. Според тях свободата на договаряне е конституционен принцип, а сегашният режим на дългосрочните договори затруднява собствениците при случаи на некоректни арендатори: прекратяването минава само през съд и отнема време.
От другата страна Националната асоциация на зърнопроизводителите твърди, че секторът има нужда от предвидимост. Председателят Илия Проданов заяви, че не се иска незабавна забрана на кратките договори, а поетапното им отпадане и облекчен режим за дългогодишните.
Той напомни, че Европейската комисия е отчела едногодишното ползване като слабост в системата, особено за политики като напояването, които изискват дългосрочни ангажименти.
Зърнопроизводителите признават проблеми с неизпълнението на част от дългосрочните договори, но предлагат решение – възможност за едностранно прекратяване при нарушени условия, без да се чака съдебно решение.
За Каракашев това е тема за експертен дебат, воден на институционално ниво, с прозрачност и официални данни. Според него липсва именно такъв подход.
В спора се включи и земеделският министър Кирил Тахов, който подчерта, че държавата няма да се превръща в арбитър между страните. Министерството е на финалната права по подготовката на законопроекта за промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и предвижда ново заседание на Консултативния съвет.
Докато зърнопроизводителите настояват за въвеждане на пазарно определена рента, собствениците остават на мнение, че цената трябва да се договаря свободно. Спорът извади на повърхността големия въпрос – докъде се простират намесата на държавата и пазарната свобода в земеделието, и кой губи, ако балансът бъде нарушен.
