Още от най-древни времена болестите са съпътствали човечеството. Хората навсякъде по света са били покосявани от най-различни заразни заболявания. Разград и неговото население също не са изключение и преживяват много епидемии.

Повече информация от какво е боледувало населението на лудогорския град, как се лекували различните заболявания, за тайната на бактериологията разказват пожълтелите страници на старите разградски вестници, споделиха уредниците от Регионалния исторически музей Нели Николова и Виктор Костадинов, цитирани от БТА.

Морбилите, маларията, пневмонията и скарлатината са били само част от болестите, които се разпространявали в Разград, според съобщения в различни издания на местната преса през годините.

За заболеваемостта от скарлатина в Разград и региона съобщава вестник "Независим седмичник" в броя си от първи ноември 1940 година. Публикацията е на началника на вътрешното отделение при Разградската държавна болница д-р Лило Астарджиев.

"От направените проучвания за времето от 1922 г. и 1933 година в България заболеваемостта от скарлатината се отличава с намаление, като смъртността от нея също спада. В Разград скарлатината е била сравнително слабо разпространена, но с тенденция на увеличение. Така през 1932 година има девет заболявания, през 1938 година спадат на седем, но през следващата 1939 година броят на заболелите вече се е покачил на 25", пише медикът.

В статията се отбелязва, че скарлатината в голяма част е силно заразна болест за детската възраст, но не изключва от заболяване и възрастните. Заради опасността от зараза и за да се избегнат опасни усложнения от болестта, които се отличават с голяма злокачественост и в много случаи остават като недъзи през целия живот на преболедувалия се вземат строги мерки за борба със скарлатината.

За предпазване от болестта се призовава за спазването на важни правила, като ограничаване събирането на деца в големи групи, бързо откриване на заболелите и задължителното им изолиране, както и своевременно уединение на съмнително болните.

Сред разпоредбите са още да се смята за обществен дълг посочването на заболели, а не като клевета, да се дезинфекцират редовно предметите и храната, която е била в досега на болните, да се спазва строго наложената карантина, да се знае, че невъзприемчивите на заразата много лесно могат да я предадат на околните. Както се вижда и преди години мерките за борбата със заразните болести са били подобни на сегашните.

Д-р Астарджиев отбелязва още, че лекуваните във вътрешното отделение на Разградската болница са със сравнително лека форма на заболяване, пръснати по много краища на града, на възраст от 4 до 19 години и са дали "засега незначителни усложнения". Освен от Разград, има няколко случаи и от селата Борисово, Кривня и Сеново.

"Завинаги ще остане вярно казаното от бащата на медицината Хипократ, че за да можем да се борим резултатно с една болест трябва да я познаваме и строго да изпълняваме изискванията както ни се налагат от медицината", отбелязва в статията д-р Астарджиев.

В брой от 13 август 1935 година на местния вестник "Разградско слово" са описани признаците, по които може да се разпознае брусницата (морбилите), как болестта се предава от болен на здрав и кога се счита, че заразата е взела достатъчно широк размер да се прояви като епидемия в селището.

"Като усложнение при боледуването от брусница идва и туберкулозата, която до този момент е била в тъй нареченото спящо състояние. Това се отбелязва към 15-я ден след видимото оздравяване", посочва авторът на публикацията д-р Г. Панов.

Също от страниците на вестник "Разградско слово" получаваме информация и за пневмонията и бронхопневмонията. В броя на местното издание са описани и факторите за лечението на двете болести, като се подчертава, че лечението на бронхопневмонията трябва да се води напълно по предписанията на лекаря.

От страниците на друг брой на разградския вестник д-р Г.Панов призовава местната власт да "запази гражданите от малария". "Маларията не е невинна болест. Последствията от нея са доста тежки за здравето на боледувалия. Голямата смъртност, намалената работоспособност са неминуеми последствия. Днес във всички страни се води смислено организирана борба с маларията. Като най-разумно средство е възприето пресушаването на блата, мочурливи места, премахване и на най-малки локви, върху които се развъжда маларичния комар", пише медикът.

Той отбелязва, че в Разград във всяка чешма се е образувала локва с дебел зелен от водорасли пласт. Според лекаря колкото е некрасиво това, толкова повече е нездравословно. В тези локви се развъждат маларични комари, отбелязва д-р Попов и посочва, че вече в града има маларично болни. Затова апелира институциите да пресушат тези бари, за да няма болни от малария.

От статия, публикувана в същия вестник през август 1936 година научаваме за излезлия от печат ценен труд на д-р Г. Попов за теорията и практиката как правилно да се използва слънчевата благодат.

"Всеки знае, че слънцето е най-добрия, и при това безплатен лечител на много болести. Най-добре го знаят, разбира се, специалистите и затова слънцелечението започна да се прилага, особено в последните години като отличен метод за предпазване и лекуване на редица болести", пише авторът на книгата.

В статията се посочва, че в изследванията си за лъчителния метод д-р Панов е ползвал френска литература. Освен това той има богат личен опит по въпроса като дългогодишен лекар и ръководител - уредник на детски групи. Да не забравяме още, че нашият град дава един от най-големите проценти на болни от туберкулоза. А слънцелечението е най-доброто средство против много разновидности на този бич на човечеството, дори и срещу белодробната туберкулоза", отбелязва вестникът.

В местната разградска преса се дават и ценни съвети за важността на витамин С, един от най-често срещаните витамини в природата в живота на хората. "Щом за всеки човек витамин С е изключително необходим за функционирането на органите и клетките, толкова той е по-важен за една бременна жена. Състоянието на храненето влияе много върху развитието на детето. Чрез съответно количество витамин С, което трябва да се постави на разположение на тялото, жената си спечелва собствена съпротивителна сила и обезпечава на новороденото закрила срещу най-различни болести", информира вестник "Независим седмичник" в броя си от 16 август 1940 година.

Под заглавие "Из тайните на невидимия свят", в същия брой изданието намира за нужно да информира читателите и относно научните изследвания, свързани с бактериите.

В два последователни броя през март 1937 година вестник "Разградско слово" разказва и за подема в здравеопазването на Разград.

"Като обект на предпазната медицина е да се достави на населението чиста и здрава вода. Цели петдесет години след освобождението населението в страната боледуваше от коремен тиф, малария, дизентерия и др. Разград не е бил по-добре, въпреки че е снабден с достатъчно чешми и кладенци, на които водата даваше изобилие от зараза, особено напролет след стопяването на снеговете или лете след проливни дъждове. Даже и в една епидемия от коремен тиф .бактериологически се потвърди, че тифозните бацили идват от водата на прочутия "Баш бунар", пише вестникът.

В материала е отбелязано, че водоснабдяването на Делиормана, частно и на град Разград е дошло като благодат за здравето на населението. "Чистата вода, здравата и навременна храна, хигиеничните жилища, създаването на работа за бедните са здравите подпори, върху които се съгражда народното благоденствие", отбелязва изданието.