Църквата „Св. св. Константин и Елена“, разположена в сърцето на Велико Търново, крие не само духовна стойност, но и тайни, които се връщат към далечни исторически времена, пише "Телеграф".
По време на социалистическата ера, когато храмът е подложен на голямо почистване, пет чувала със стари човешки кости са били събрани и преместени в неизвестна посока. Тези кости вероятно са били останки от погребаните в криптата на храма, като някои историци смятат, че криптата е съществувала още от времето на Второто българско царство. Те предполагат, че в храма могат да са погребани знатни българи, включително членове на царския или болярския двор.
Входната врата с липсващите дървени колони отгоре, снимка: "Телеграф"
Загадката около въртящите се колони
През 1982 г., по време на реставрационните дейности на храма, две уникални въртящи се колони, които са изпълнявали функцията на индикатор за устойчивостта на сградата при земетресения, бяха свалени.
Тези колони, за които сам Колю Фичето предупреждава, че трябва да се гледа за тяхното въртене по време на земетресения, също така изчезват в мъглата на историята. Според местни слухове, те може би са били продадени извън България или се намират в частни колекции, но официалната информация сочи, че те се съхраняват в складовете на „Реставрация” ЕАД.
Митрополит Панарет Рашев и паметната му статуя
Сред значимите елементи в църквата е и статуята на митрополит Панарет Рашев, един от най-големите духовни и образовани българи от 19-ти век. Панарет Рашев, роден през 1808 г. в Търново, е изключителен дарител на българските училища и духовен лидер. След смъртта му през 1887 г., тялото му е балсмирано и погребано в църквата „Св. св. Константин и Елена”.
Известният румънски скулптор Йон Джорджеску създава статуята му, която е поставена в църквата. Статуята представлява владиката, седнал на трон и изобразен с инсигнии на духовната си власт. Мумията на митрополита е поставена в постамент в съответствие със средновековния обичай за погребване на висши духовници.
Гробът на Иван Фичев, син на Колю Фичето, намиращ се на входа на църквата Св. св. Константин и Елена, снимка: "Телеграф"
Реставрации и проблеми с поддръжката на храма
Църквата има дълга и драматична история на ремонти и реставрации. След земетресението през 1913 г., храмът успява да оцелее почти без щети, но по време на социалистическата епоха става жертва на изоставеност и занемаряване.
Въпреки че реставрационни усилия започват през 1988 г., пълното възстановяване на църквата се забавя, а скелето около нея стои неактивно за над 30 години. Едва през 2011 г. се премахва металното скеле, но храмът все още се нуждае от сериозен ремонт.
Опакованата в ръждивото метално скеле църква, дългогодишният срам на Търново, снимка: "Телеграф"
Необходимост от спешна реставрация и бъдещето на храма
Днес църквата „Св. св. Константин и Елена“ е обвита в история и културно наследство, но състоянието ѝ се влошава. За да се запази тази значима историческа и духовна забележителност, е необходима подкрепа за извършване на основни ремонтни дейности.
Въпреки усилията за реставрация, храмът все още се намира в лошо състояние, и само малка част от него е използвана за богослужения. Търновци и туристи се намират в ситуация, в която трябва да се предприемат решителни действия, за да не бъде загубена завинаги тази културна ценност.
Символ на българската история и култура
Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е не само духовен символ на Велико Търново, но и безценна част от българската история. За да се запази, тя се нуждае от възстановяване и съхранение, което да осигури бъдещето ѝ за следващите поколения. Със своето културно и историческо значение, храмът заслужава да бъде в центъра на вниманието и усилията за опазването на българското наследство.
Величествената църква може да бъде оставена да се разруши, снимка: "Телеграф"
