Тайното съкровище на остров Крит
В недрата му вероятно се крият отговорите на много въпроси, които вълнуват историците
Трудно е да се каже защо в началото на ХХ век английският археолог Артър Евънс се озовал на остров Крит. Възможно е, виждайки в Оксфордския университет плочките със загадъчните надписи, които били намерени в района на град Ираклион, да е почувствал, че тези места са истински Клондайк за археолозите
А може би просто е решил да си почине и да поразмишлява в уникалния природен резерват, където дори през зимата температурата не пада под 18 градуса.
Независимо какви са причините, Артър Евънс пристигнал в Крит и разхождайки се в Ираклион, забелязал хълма Кефал. Интуицията на учен му подсказала, че именно тук, под земята, вероятно се крият отговорите на много въпроси, които вълнуват историците. Хълмът като магнит привличал и много други археолози, сред които и знаменития Хенри Шлиман, открил Троя. Но да получи разрешение за разкопки успял именно Евънс.
Пристигнал на острова за седмица, английският археолог прекарал тук 30 години.
Още първите дни му поднесли такива изненади, които го накарали да се замисли дали легендите, които увековечават древния остров, нямат реално основание. Пред изумените му очи се разкрили стените на дворец, покрити с фрески, които изобразявали Зевс, баща му Кронос и майка му Рея, цар Минос и чудовището с тяло на човек и глава на бик - Минотавър.
Един от древните митове разказва, че в пещера на остров Крит в планината Дикта Рея родила Зевс. Трябвало да скрие бебето, защото Кронос изяждал децата си, страхувайки се да не се появи силен наследник, който да му отнеме властта. Оставяйки сина си на сигурно място в пещерата, Рея му дала дълъг камък, който той погълнал, приемайки го за детето. Именно Зевс по-късно станал върховен бог на гръцкия пантеон. Приема се, че той е основал критската раса.
На острова от брака на Зевс и Европа се родил Минос, царувал тук след смъртта на своя осиновител Астерий. Жена на Минос била Пасифия, която родила чудовището Минотавър. Трябвало да го заключат в Лабиринт, построен от архитекта Дедал. Според мита, понякога от Атина докарвали на Минотавъра юноши и девойки, които чудовището изяждало.
Може би оттук идва древният загадъчен обряд на тавромахиите, който може да се види и днес на остров Крит. Юноши и девойки с риск за живота си влизат в борба с бикове, изпълнявайки пред тях странен танц.
Като продължавал разкопките, Артър Евънс все повече си задавал въпроса - къде се е намирало мястото, обитавано от Минотавър. Изпод земята постепенно се появил великолепният дворец, чиято площ надхвърляла 16 000 квадратни метра. Това бил не просто дворец, а великолепен град под общ покрив.
Учените успели да установят, че гигантският дворец е бил построен приблизително през 1700 г. пр. н. е. А по-късно бил дострояван и разширяван. В центъра му имало голяма и малка тронна зала и помещение за религиозни церемонии. Той включвал съкровищница, огромен брой жилищни стаи, складове за продоволствия и оръжие, занаятчийски работилници, бани, басейни... Стените на много от помещенията били изкусно изографисани. Били запазени много украшения и съдове от скъпоценни метали, керамика и керамични плочки с надписи на неизвестен език.
Най-поразително било това, че дворецът имал канализация от глинени тръби, поставени така, че използваната вода бързо се изтичала, без да се застоява.
Помещенията и извитите коридори в подземието на двореца постепенно убедили Евънс в това, че именно тук се намирал Лабиринт - обиталището на Минотавър. Неговата хипотеза била потвърдена от многобройните скелети на животни, които археолозите намерили в подземията на двореца. Имало и човешки кости. Може би това били останките на девойките и юношите, които били давани на чудовището за разнообразие. Но едва ли някой може със сигурност да твърди, че знае къде всъщност се намира Лабиринт.
Артър Евънс разбирал, че откритият от него град-дворец принадлежи на неизвестна досега цивилизация
Той я нарекъл минойска, на името на цар Минас. Така започнало изучаването на древната история на остров Крит.
Всички нови археологични разкопки свидетелстват за онези далечни времена, за могъща държава от доантичния период, населявана от търговци и мореплаватели. Около древните критски градове нямало стени, което говори за това, че жителите им не са се боели от никакви завоеватели, тъй като са можели да им противостоят благодарение на силния си флот.
Трудно е да се опише величието и красотата на древните градове, които някога процъфтявали на Крит. Но дошъл краят и на държавата на Минас. През 1450 г. на остров Санторини изригнал вулкан. Той предизвикал гигантско цунами, което унищожило една от най-древните цивилизации на Средиземно море - тази на остров Крит.
След време животът на острова отново се възродил - пристигнали преселници, които са прародителите на днешните му жители.
Минават години, но Крит, както и преди, остава притегателен център за археолозите. Един от пясъчните му плажове се нарича Тайното съкровище на Крит. Кой знае, може би най-големите съкровища все още са скрити под земята, очаквайки своя час и онези, които ще ги докоснат след хилядолетия.
Виктория ИВАЙЛОВА
Последвайте ни
0 Коментара: