По българското Черноморие има недостиг на квалифициран персонал - това се твърди от години. Защо тогава не доведем хора от Украйна, Беларус или Молдова, питат някои. Всъщност такива вече има. Лариса, Евгения и Альона например, които работят на рецепцията в малък туристически комплекс на северното Черноморие. Какво разказват те, споделят от dw.com

Украинката Лариса е от Хмелницки и вече от 23 години живее в България. Всяка година се връща в Украйна, където прекарва по няколко месеца. "На две държави живеем," както казва тя самата. Омъжена е за българин, двамата имат една дъщеря. Дали в България печели по-добре, отколкото в Украйна? "Не бих казала", предпазливо отговаря Лариса.

Нейната сънародничка Евгения Василева - и тя омъжена с две деца - също смята, че заплащането не е решаващ фактор. "Ако има хубава работа, и в България, и в Украйна може да се печели добре", казва тя. "Много ми харесва работата, лошото е, че не е целогодишно, а само за лятото", допълва Евгения.

А дали България има потенциала да привлече повече украинци, които биха искали да работят и живеят тук? "Зависи от коя част на Украйна. Може би да", колебливо отговаря Евгения.

Лариса харесва България заради хубавото време и морето. Харесва ѝ и това, че българите "ценят своята история". А Евгения казва: "В България най-много харесвам природата и хората. За политиката не мога да говоря, защото не разбирам. Тя не е моята политика." В малкото населено място, където живее, тя се тревожи най-вече от нивото на здравеопазването и образованието. "Това е най-важното за моите деца", уверява ни Евгения. "В големите градове нещата сигурно изглеждат другояче", добавя тя.

Альона Филатиева, която е родом от Брест в Беларус, се безпокои от политическата обстановка в България, а на Лариса не ѝ харесва, че страната изглежда занемарена. "Особено що се касае до чистота", уточнява тя. Но нима в Украйна е по-чисто? "Разбира се! Хмелницки е най-чистият град, който съм виждала". 

Лариса смята, че за да се подобри туризмът по българското Черноморие, трябва на първо място да се промени отношението към хората. Независимо дали си румънец, дали си украинец, или си българин. "И обслужването да се държи на едно нормално, качествено ниво", добавя тя.

Същевременно нейна колежка - българка, която също работи в туристическия бранш, но предпочита да остане анонимна - се възмущава от ниската култура на част от туристите. "Когато са на Ол инклузив, тъпчат чиниите си догоре и после изхвърлят половината храна или я мъкнат в стаята.

Наскоро пътната полиция спряла една кола с чуждестранен номер за проверка, а багажникът бил пълен с храна, взета от бюфета. Крадат пешкири, крадат дори батериите от дистанционните за телевизора…", разказва жената.

Альона говори за туристите с много повече симпатия: "Хората са дошли на почивка, носят добро настроение, не ни създават проблеми," казва тя.

И трите живеят в България над 20 години, но не са прекъснали връзките си със своите страни. "В момента в Украйна не е много хубаво, но хората все пак живеят, работят и учат", казва Женя и добавя: "За войната там дори моите роднини са на различно мнение. Едни казват, че виновни са украинските националисти, други пък - че руснаците са влезли, за да вземат властта. Аз лично не мога да преценя, не съм там и не знам."

Лариса също се вълнува от събитията в Украйна. И също се затруднява да обясни случващото се: "Това не е за една минута отговор. Важно е как започна. А в момента е ясно - Украйна срещу Русия, естествено."

И Альона следи внимателно случващото се в Беларус. Тя предпочита да се информира от първа ръка, а не толкова от медиите: "Разказват ми моите близки какво става - майка ми, моята приятелка, която живее буквално срещу президентската резиденция в Минск.

Хората в Беларус искат да живеят пак в онова спокойствие, което е било изградено от нашия президент в продължение на години. Новите тенденции в страната не водят до нищо и хората искат това да спре и да живеят както преди."

Лариса разказва, че в България общува с много други хора от Украйна, Беларус и Молдова - както туристи, така и персонал по Черноморието, пък и хора, накупили тук имоти. "Имаме си свой собствен "Съветски съюз", шегува се тя. А общуването им протича на руски: "Защото ние така сме научени на мислим. Пък и това е международен език, все пак."

Потвърждава го и Альона: "Нашите сънародници от Украйна, Беларус, Молдова - много си общуваме помежду си. Говорим само на руски. И вкъщи пазим майчиния език. Моите момчета помежду си говорят обаче на български." В Беларус тя работела като учителка, преподавала на беларуски, но вкъщи говорели на руски. Украинката Евгения добавя: "Аз вече съм 20 години тук и не само говоря, но и мисля на български."

Трите симпатични и усмихнати жени се чувстват добре в България. Пък и тази година сезонът по Черноморието е по-добър от миналогодишния, казват те. Дали нещо им липсва?

Альона отговаря от свое име, но същото вероятно важи и за нейните колежки: "Много дълго време ми трябваше да свикна, че не съм в моята държава. Все исках да се върнем с моето семейство в Беларус. Но сега вече в България се чувствам у дома си, това е най-хубавото."