На 7 април той стана на 90. Българинът, роден в Торонто, известен в цял свят с името Тед Кочев. Но когато се появява на бял свят през 1931 г., го кръщават Величко Тодор Костадин, а по-късно го записват в официалните документи като Уилям Тиодор Кочев.
Има и други имена, например Бащата на Рамбо, тъй като е създател на един от най-великите екшън герои на всички времена в историята на киното - неунищожимият Джон Рамбо.

И все пак, нека се върнем към онзи априлски ден, когато в един от крайните квартали на Торонто - Кебиджтаун, проплаква синът на семейство български емигранти. Баща му е от Пловдив, а майка му е от Въмбел, Южна Македония, но след Илинденското въстание семейството й бяга в България и тя израства във Варна.

Двамата се запознават в Канада по време на демонстрация през Голямата депресия и по-късно сключват брак.
Живеят в изключителна бедност, малкият Величко се ражда на кухненската маса

А ето и какво си спомня като Тед Кочев:

- Когато бях малък, бяхме много бедни, но човек си дава сметка за това, като порасне. Едно дете не го осъзнава. Има ли храна и легло, какво повече му е нужно? А смъртта ми е сестра и е много хубава. За първи път ми се случи да я доближа, когато бях на две. Онази зима в Торонто била страховита, на минус 40 не сме имали достатъчно одеяла, нито пари да си купим дърва или въглища.

Един ден тялото ми посиняло, дишал съм трудно. Баща ми изтичал да извика лекар, той беше аматьор маратонец, а чичо Георги - братът на баща ми, който живееше с нас, отсякъл два масивни смърча от съседния парк с риск да го арестуват и заредил чугунената печка в кухнята, където съм лежал. Като пристигнал, д-р Малин, също българин, ми сложил термометър в ухото, после и в дупето. Температурата ми била 28,9, два градуса ме делели от смъртта. Докторът викнал - хипотермия! - и ме топнал в почти врялата вода, загрята на печката, а аз, изпаднал в шок, съм казал първите си думи в живота: “Мама ви мръсна“

И не е само бедността, която му е помрачавала радостното детство. Родителите му, които се развеждат, когато той е още малък, явно не са били от най-любвеобилните. 

- Когато бях малък, много ме биеха - и майка ми, и баща ми. Баща ми ни биеше двамата с брат ми с колана си. И аз много страдах от това. Винаги съм си мислел как може да те удря някой, ако те обича. Съвсем логично си правех извода, че ме удрят, защото не ме обичат. И това те кара да ставаш враждебен към любовта. Настройваш се, че никой няма да те обича.

От малък бях решил категорично, че никога, никога няма да ударя детето си. Имам пет. Само веднъж плеснах най-малкия ми син и изпитах такава вина и болка, че исках ръката ми да падне. Ето тази - дясната. Легнах и плаках три дена на кревата. След което реших да отида на психоаналитик.

В дома на Тед Кочев винаги се е говорело на български, когато е бил дете. Това сподели самият той, когато беше на посещение в България през 2017 г. Днес той може да говори матерния си език, макар да е забравил много думи и цялата граматика по време на работата си в Канада, САЩ и Великобритания. 

Говори бързо, страстно, смее се често

- Да мечтая?! Не. Аз съм стар вампир. Много ми е късно за мечти, дарлинг. Но ако ме питаш, чувствам се на 26.

Втората му съпруга, с която са заедно и досега, е китайка. А срещата им е достойна да бъде превърната в сценарий за филм.

- Заминах за Китай да разглеждам локации за филм, който щях да правя за известен канадски лекар. И един ден, докато обядваме с продуцента ми, унгарски евреин, в хотела “Хонконг”, две хубави китайки минаха през фоайето. Казвам му: “Джон, виж там две прекрасни жени. Да ги поканим на обяд!”. Той казва: “О, не, не... Много е неудобно, на обществено място сме!”. Казвам му: “Е, хайде де, няма да ги изнасилваме!”.

Освен това те изглеждаха като северноамериканки - елегантно облечени, гримирани. Докато се мотаем, двете напуснаха хотела. Продуцентът ме замъкна да разглеждаме поредния храм, който бил много важна забележителност и изглеждаше като всички останали храмове. А след това ме бутна в един антикварен магазин. И докато мърморех, че вече е пръснал 25 000 долара по китайски антики и си губим живота с глупости, влязохме в бутика, а вътре... двете момичета. Същите, от хотела. Благодарих на Господ.

В момента, в който видях Лейфун, знаех, че ще бъде моя женаи директно й казах: “Не ме познавате, но днес ще вечеряме заедно”. Тя ме попита дали не съм луд. Казах - луд може и да съм, но поне не съм глупав. Междувременно продуцентът ми разговаряше с другата китайка, която ми заяви: “Аз ви познавам. Вие сте Тед Кочев”. Оказа се генерален консул на канадското правителство. И не само че вечеряхме четиримата, но ни покани в собствения си апартамент, където разполагаше със собствен шеф-готвач... С Лейфун имаме две деца. От предишния ми брак имам три.

Най-големия си успех Тед Кочев постига през 80-те години, когато прави филма “Първа кръв”, известен повече като “Рамбо: Първа кръв”. Поредицата за Джон Рамбо и до днес се счита за една от най-великите в екшън киното. Най-важното обаче е да се намери актьор, който да играе главната роля. И за Тед Кочев изборът е само един - Силвестър Сталоун, който по това време вече е голяма холивудска звезда заради успеха на “Роки”. Въпреки че казват на Кочев, че Сталоун няма да се съгласи или няма да е подходящ, той му изпраща сценария и остава изненадан: 

- Изпратих му сценария в четвъртък вечер и обикновено мегазвездите четат сценариите три месеца, а той го прочете за една нощ и на следващия ден ми се обади и заяви: “Влюбих се в този сценарий, искам да го изиграя”.
Въпреки че до този момент Сталоун е голяма звезда и изглежда че няма как да надмине успеха си от “Роки”, “Рамбо” се оказва дори по-голям хит и остава роля, която Силвестър Сталоун играе още дълги години след това. “Животът” на ветерана от войната Джон Рамбо продължава още в 4 филма, последният от които “Последна кръв”, беше сниман в България.

През 2016 г. Тед Кочев получи българско гражданство и беше удостоен с Наградата на София за цялостен принос в световното изкуство. Известният по цял свят творец споделя, че в сърцето си винаги ще остане българин.
 
Щрихи към портрета

Дипломира се със специалност английска литература в Университета в Торонто. Започва кариерата си на 24-годишна възраст като режисьор на телевизионни филми в канадската обществена телевизия СВС. Днес той е сред най-големите имена в Холивуд. Носител е на “Златна мечка” от фестивала в Берлин за “Обучението на Дъди Кравиц” (1974 г.) и на наградата за най-добър сценарий на Гилдията на американските сценаристи. Има номинация за “Оскар”, както и две номинации за “Златна палма” в Кан за “Да се събудиш в страх” (1971 г.) и “Джошуа преди и сега” (1985 г.). “Рамбо: Първа кръв” е един от най-големите боксофис хитове за всички времена. 
Неотдавна на български излезе автобиографията му “Моят живот в киното” от ИК “Колибри”. Увлекателна, забавна, пълна с истории и срещи със звезди като Силвестър Сталоун, Джейн Фонда, Марлон Брандо, Мартин Скорсезе, Ингрид Бергман, Микеланджело Антониони, разказани откровено и сърцато. 

Ивайла ВАСИЛЕВА