Има един израз: “Красив като Аполон, силен като Марс”. Ще си позволя да го перифразирам, за да опиша героя на днешния ни разказ. Този невероятен музикант е събрал в себе си толкова впечатляващи качества, че спокойно можем да го определим като “Красив като Аполон, талантлив като Орфей”.
Наричат Теодосий Спасов кавалджията на света. Той е колкото популярен, толкова и смирен, ненатрапващ присъствието си и изцяло раздаващ се чрез музиката, стремящ се да даде от своята енергия и сила на публиката. Роден е на 4 март 1961 г. в Исперих, но до четиригодишна възраст е живял в близкото село Владимировци. Неговите родители са работили там, а по-късно се преместили в селото на баща му Белица, Силистренско. След това живял и на Панагюрските колони заедно с родителите си.
Завършил е Средното музикално училище “Филип Кутев” в Котел и Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Теодосий Спасов е първият, който започва да свири джаз на кавал, а неговите изпълнения са необикновен синтез между традиционен фолклор, джаз, класическа музика. Композира филмова и театрална музика и творби за симфоничен оркестър и кавал. Едва ли има българин, който да не разпознава спокойния му напевен глас. Ето как представя своето семейство в едно от многобройните интервюта:
“Аз съм син на Пенка и Спас. Това бяха моите родители, които преди години напуснаха този свят. Бях щастлив и силен между тях, вдъхновен. Бяхме и като приятели, и като родители и дете. Майка ми беше учителка, баща ми е учил за шивач, по-късно става инструктор, шофьор, занимава се с художествена самодейност, беше и поет, обичаше словото, пееше прекрасно. Може би той ме запали да се отдам в музиката. Израснах в много музикална среда. Лелите ми, баща ми пееха съвършено, без специално музикално образование, баща ми пееше много точно.
Бяx възпитaн в пaтpиapxaлeн и кoнcepвaтивeн фoлклopeн дyx
Щастливо семейство
За мен музиката е онзи подарък от моите родители, които ме тласнаха в тази посока. Специално баща ми създаде детска музикална школа на село, за да започна да свиря на кавал. Така тръгнах. Това беше неговата мечта - да стане музикант, но той имаше други житейски проблеми, които му се бяха случили, и аз бях един вид тяхната - на него и на майка ми, светска и артистична музикална реализация”. Това казва големият музикант в разговор за сайта “въпреки.com”.
Началото обаче не е лесно. Първият инструмент на малкия Теодосий е акордеонът - с него акомпанира на близките си, които използват всеки повод, за да попеят. На 9 години вече е убеден, че бъдещето му е кавалът. Момчето свързва народния инструмент със свободата на овчарите, които чува как се прибират със стадата. Обича да слуша песента на кавала и звънците, хлопките на стадата. Започва да учи майсторлъка на свиренето на кавал на село, при бай Димитър. След това постъпва в музикалното училище в Котел, а там установява, че постановката на ръцете му е обърната и се налага да започне всичко от нулата. На път бил да се откаже, но убеждаващите го в търпение писма от дома, желанието да стане добър като другите си съученици го накарали да продължи
Не само не се отказал - бързо наваксал, ставал все по-добър, кавалът му - все по-изкусен... Вече като студент в пловдивската Академия за музикално и танцово изкуство започнал да свири по сватби, да усеща живата сила на фолклора. Под тепетата Теодосий срещнал и за първи път кавала си с джаза. “Там открих посоката, в която да продължа - казва музикантът. - В Пловдив имаше поп, джаз музиканти и така направихме наша студентска група, която смесваше експериментално фолклор и джаз. Станахме много бързо известни. Името, което си дадохме, беше “Джаз линия”.
Теодосий Спасов е първият, който смесва балканска музика със съвременни жанрове. Той разбира, че е много важно публиката да те харесва, да те разбира какво правиш. Защото популярен, звезда се става благодарение на публиката. Идеята му е като се чуе музиката, която прави, и българи, и чужденци веднага да разберат, че това е музика от България, от Балканите. Myзикaтa нa Teoдocий Cпacoв e тoлкoвa paзнoликa, a твopчecкитe мy oбкpъжeния - тoлкoвa мнoгocтpaнни, чe eдвa ли някъдe щe нaмepитe пълнoтo им oпиcaниe. Чecтo мy ce нaлaгa в кpaтки cpoкoвe дa “пpeвключвa” oт eдин пpoeкт към дpyг - нaпълнo пpoтивoпoлoжeн пo зapяд и звyчeнe.
Свирил е на всички континенти, свирил е в подножието на Еверест, свирил е на пингвините на Антарктида
На Антарктида
“Kaтo пo-млaд пpaвex paвнocмeтки и нaмиpax лoгикa в cвoeтo paзвитиe”, paзкaзвa извecтният мyзикaнт пpeд БHP. “Уcтaнoвиx, чe нa вceки 5 гoдини нacтъпвa някaквa пpoмянa. Cлeд вpeмe, мoжe би oкoлo 25-aтa cи гoдинa, пpecтaнax c paвнocмeткитe, нo знaм, чe пpoмeнитe пpoдължaвaт дa ce cлyчвaт. He глeдaм нaзaд, ocтaвил cъм “вълнитe” oт минaлoтo дa идвaт и дa cи oтивaт.
Пpoвoкиpa ги cякaш интyициятa, a и нeщa oт нacтoящeтo”. Теодосий развива в ceбe cи тaлaнтa дa изтpивa вeчe oтминaли нeщa, дa е пoвeчe в ceгaшнoтo пpocтpaнcтвo, нo c лeкa мeчтa зa yтpe. “Heщaтa ce cлyчвaт cъвceм ecтecтвeнo и aнгaжимeнтитe caми ce пoдpeждaт, ocвeн тoвa пътищaтa зa peaлизaция ca мнoгo paзлични. Живoтът ни пoднacя тoлкoвa paзлични възмoжнocти”, казва музикантът.
И Теодосий Спасов се възползва от шансовете, които му предоставя съдбата. Свири с известни български и чужди изпълнители и формации. И талантът му е оценен в целия свят. Наред с многото престижни награди, през 1995 г. сп. “Нюзуик” го нарежда между най-талантливите музиканти от Източна Европа
В рубриката “Най-доброто от Изтока” е отбелязано: “Спасов не просто оцелява в посткомунистическата културна пустош - той създава нов музикален жанр”. За големия му принос в развитието и популяризирането на българската култура и традиционен фолклор Теодосий Спасов получава и най-високото отличие на Министерството на културата “Златен век”.
Той е почетен “Доктор хонорис кауза” на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, а в началото на 2015 г. е удостоен с огърлие “Св. св. Кирил и Методий” за особено значимите му заслуги в областта на българската култура. Лауреат е на Международната академия за изкуствата в Париж, определян е няколко пъти за музикант на годината. Името му е включено в Световната енциклопедия по музика, издадена в Лондон. Но “Най-скъпата за мен награда не е отразена никъде, това е одобрителният поглед на родителите ми и радостта в техните очи, благодарността”, споделя музикантът.
Постоянно търсещ, експериментиращ, раздаващ се на публиката, Теодосий се радва на щастлив брак - любяща съпруга и талантлив син.
Толкова пъти са ги развеждали жълтите вестници, че вече не обръща внимание на клюките
Болно му е само за мъката, която подобни “журналистически” импровизации причиняват на близките му. “Много важен фактор за нашето спокойствие и хармония е да обичаш и да те обичат, да се грижиш и да се грижат за теб. Този свят е създаден, за да не сме сами, да споделяме, да бягаме от егоизма и да се раздаваме, също като в изкуството” - споделя житейската си философия виртуозният музикант. За него животът не е борба, а пътуване, в което следва бащиния завет: “Бъди силен, за да можеш да преодолееш завистта”. Срещал се е и с неразбиране, и със злоба, и със завист. Но не се бори с тях, оставя ги зад гърба си.
Сладкодумен, мъдър, лишен от суета, Теодосий говори със своя спокоен, сякаш лишен от емоция глас, който не те оставя равнодушен. А музиката му носи послания, дълбоки като самия него.
Пред сп. “Ева” големият музикант споделя за едни от най-тежките моменти в живота си. “Татко ме накара да свиря на погребението на майка. Това е традиция в нашия край.
А кавалът е инструмент, който изпраща от този живот И който гони дявола...
Скоро след това преди един концерт в Пловдив ми съобщиха, че баща ми е починал. Аз излязох, изсвирих концерта. Защото татко би искал да направя точно това, би ми казал “свири, недей отлага концерта”. Накарах публиката да произнесе името му. Някои се досетиха, че се е случило нещо, други не, но беше магичен концерт. На другия ден отидох да пренеса татко до село, до майка ми.
Обичах да угаждам на родителите си, да ги радвам, да виждам щастието у тях от моите успехи. Моите родители бяха от онова поколение на големите семейства, където са общували по стар патриархален начин. И от мен са очаквали да минаваме заедно през живота. Един ден баща ми ми каза: “Не мислех, че ще станеш толкова голям музикант. Очаквах, че ще станеш добър музикант, а не далечен”. И каза, че е свикнал с мисълта, че ме е дал на чуждите хора. Колкото и жестоко да звучи. Това му бяха едни от последните думи...”
Кавалджията на света признава, че сцената е неговият свят. “Сцената е моето свещено място, моят храм. Дали бих се отказал от музиката? Да, сигурно. Ако не мога да свиря, ще пиша музика. Ако не мога вече и да пиша, може да помагам на тия, които могат да пишат и да свирят. И ако вече не мога да помагам на тях, ще си легна и ще си потегля. Това са естествени процеси. Няма какво да ги премълчаваме”.
Подготви Мариана ДОБРЕВА
