Тодор Т. Батков публикува в отворено писмо до редакцията на DW Български остра реакция по повод материал, свързан с ГКПП Рудозем – Ксанти. Според него публикацията съдържа неверни твърдения, нарушава журналистическите стандарти и уронва личното му достойнство. По-долу публикуваме писмото му в пълен и непроменен вид.
Писмото:
ПИСМОТО МИ ДО DW Български, С КОЕТО НАСТОЯВАМ ДА ПОЛУЧА ПРАВО НА ОТГОВОР!
Уважаеми г-н/г-жо Главен Редактор,
Казвам се Тодор Т. Батков и Ви пиша по повод статията „Как използват ГКПП Рудозем-Ксанти за политически цели“, в която се коментират мои действия във връзка с протестите срещу нереализирания ГКПП Рудозем-Ксанти. Смятам, че материалът е повърхностен, противоречи на елементарни журналистически принципи за отразяване на всички гледни точки, съдържа неверни твърдения, манипулира общественото мнение и уронва моя личен имидж.
В тази връзка, позовавайки се на Конституцията на Република България, в която е посочено, че свободата на словото — публичното изразяване на мнение и разпространяването на информация — не може да води до накърняване на правата ми, каквото е и правото ми на добро име, настоявам да получа право на отговор.
Моля да публикувате моя писмен отговор безплатно, до 24 часа след получаването му и без да го изменяте или съкращавате.
Вярвам, че това е в интерес на вашите многобройни читатели, които имат правото да се запознаят с всички гледни точки по засегнатата в статията тема.
ПРАВО НА ОТГОВОР:
За ГКПП Рудозем – Ксанти и родоотстъпната българска журналистика
Навън е 21 век. България е член на ЕС и НАТО, отскоро е и пълноправен член на шенгенското пространство, до месеци ще е и член на еврозоната. Най-бедната област в България – Област Смолян – е населена с горди българи, които живеят скромно и почтено, трудят се много, образоват децата си, търпят управниците си и не се оплакват. Горди българи, които имат същите права както всички останали европейски граждани – поне на хартия – включително правото на свободно движение на хора, стоки и услуги.
Гърция е през една бърчина, но е недостъпна за тях. Така е от години. ГКПП Рудозем – Ксанти е част от междунационална спогодба, а реално условията в спогодбата се изпълняват само от България. През 1995 г. България се ангажира да дава 29% от оттока на река Места на Гърция, а от своя страна, Гърция се ангажира да отвори три гранични пункта, сред които и Рудозем – Ксанти. За цялото това време водата ни тече към Гърция, но граничният пункт не е отворен.
И тук идва ролята на национално-отговорната българска журналистика.
Вместо да валят статии за това колко ползотворно ще се отрази отвореният ГКПП на местната икономика, развитието на туризма и търговията, с изненада прочитам статията на Емилия Милчева, в която да оправдаем бездействието на гръцките власти е по-важно от това да подкрепим един от най-бързо обезлюдяващите се региони в България.
Вместо да оказваме натиск към българските власти да реагират остро пред гръцките им колеги, дори да намалят с една трета дебита на вода към Гърция, ние сме настървени да заклеймим справедливия протест на хората като "политическа драматургия" и "платформа и за националистически настроения".
Явно да стъпваме на пръсти около съседите, да загърбим националния си интерес, да предадем хората в Родопите, да „влошаваме“ двустранните отношения, е разбирането за активна гражданска позиция на онази част от българската журналистика, която живее в мониторите си пред чаша лате макиато в лъскавите кафенета на жълтите павета и няма никаква представа за живия живот.
Любезно уведомявам г-жа Милчева, че освен два пъти кандидат за депутат от Смолян, аз и семейството ми сме оставили сърцата си в тази област. Познавам лично бабите, които изхарчват пенсиите още в деня на получаването им и после живеят на вересия. Познавам хората, които умират по калните пътища на селата, защото линейката не може да стигне до тях. Познавам болката в очите на децата, когато напускат дом и семейство и отиват да търсят препитание и по-добър живот другаде.
И само за сведение – това „другаде“ можеше да е съвсем наблизо – в Гърция, г-жо Милчева, ако имаше работещ ГКПП.
Внушавате, че всичко, което правя на границата, е театър. Всъщност пошъл водевил е вашето бездушие към собствения ви народ.
Вместо редакцията да се дистанцира от материала Ви с уговорката „този коментар изразява личното мнение на авторката“, Ви приканвам да изпълните съвестно журналистическия си дълг. Заповядайте на място и се запознайте лично с гледната точка на хората в Родопите. Защото от позицията на войнстващата интелектуалщина всички вие на жълтите павета много обичате драматично да твърдите, че „о, ужас, има две Българии и как ще живеем заедно?“
Уверявам Ви, онази България, от която се гнусите, има достатъчно здрави ценности, че да застане зад вас, ако каквото и да е ваше право бъде нарушено.
Въпросът е: вие защо не правите същото за тях?
Бъдете сигурна, че няма да върна нито вас, нито който и да е друг български журналист или политик, който застане с името и лицето си до хората на Родопите. Това ще означава, че сте осъзнала къде са корените ви.
Пък тогава, вече с тази българска осъзнатост, си бъдете човек на света. Тъкмо ще има и още един ГКПП пункт, през който да напускате и да се връщате в България!
