Актьорът Тодор Димитров е доайен в Столичния куклен театър. Макар че догодина ще празнува 80-годишен юбилей, той продължава да разсмива и разплаква от сцената не само децата, но и възрастните. А разговорът с него е истинско удоволствие.

- Г-н Димитров, колко години стаж навъртяхте?

- На 9 октомври 2022 г. директорът на нашия театър Иван Райков, на 700-ното представление на “Трите прасенца”, ми връчи благодарствен диплом от театъра по случай 50 години на сцената. Беше голяма изненада за мен. В театъра и сега имам колежка от предния клас, но се оказа, че поради майчинство не е навъртяла все още половин век. През юли 1983-та напуснах Варненския куклен театър, а на 1 август получих назначение в Софийския. 

Нямам нито ден прекъсване на трудовия стаж 

Пенсионирах се през 2009-а. Директорът Кирякос Аргиропулос каза: “Тошо, да не си посмял сега да идеш някъде на работа?!”. Имам колеги - пенсионират се и стават охранители, портиери на общежития. Кирякос ми забрани да го правя. По закон 5 или 7 дни не трябваше да съм никъде, а след това той ме назначи на заплата. 

- Така ли постъпват и в провинцията с възрастните актьори?

- Масова практика е в провинцията старите актьори да стават излишни. Аргументът бил финансов. До вчера актьор или актриса с по 3 представления на ден, а днес директорът му казва: “Е, приятелю, отивай на заслужен отпуск, иди да си копаеш лозето”. Актьорът отвръща: “Не искам да си копая лозето, искам да продължа поне още няколко години”. Във Варненския театър партньор ми беше Димитър Жеков. С партньора сърцата трябва да бият в един ритъм. 

Почина, защото на 60-ата му годишнина му казаха: “Хайде, отивай да си копаеш лозето!” 

Звъни ми от Варна и пита: “Тошо, не можеш ли да провериш в министерството, не искам да си копая лозето, искам да играя!”. Отивам с театъра на фестивала “Златният делфин” във Варна да играя “Приказка за коня” по Толстой. Имам главна роля. Жеката е сред публиката. После го взехме при нас с автобуса на театъра. Седна до мен и си сложи като малко дете главата на рамото ми. “Ей, Тошо, като те гледах, така ми се доигра, бе”.

Ходеше да продава цветя по ресторантите. Питам го защо го прави, а той отговаря: “Тошо, отглеждам на вилата цветя, та ходя с тях да общувам с хората. Знаеш ли колко букети съм подарил? Разпознават ме някъде, казват, че са ме гледали. Става ми срамно и бягам от ресторанта. Мислят ме за търговец, а аз не съм. 10 години минаха, още в душата ми кънти: “Хайде, Жека, отивай на заслужен отдих и да си копаеш лозето със здраве”. 

- Вие идвате в Софийския куклен театър преди 40 години, сега сте негов доайен?

- Казваше се Централен куклен театър. Преди 25 години “Будни сили” поставили въпроса на сесия на Столична община, че централен куклен театър има в Москва. И че не бива да въвеждаме руска политика. Махнаха думичката “централен”, стана Столичен куклен театър. И при двете наименования общината ни издържа. “Централен” звучеше по-тежко. 

- Имахте ли контакти с Московския куклен театър?

- Веднъж съм играл там, през 1987 г. В Москва и Ленинград нашият театър гостува с две постановки: “Пук” по Валери Петров и спектакъла за възрастни “Пътешествие без куфар Рагаца”. Научихме “Пук” на руски. Беше практика в театъра да играем на езика на страната, където гостуваме. “За една обикновена шапчица червена” колегите Александър Ткачов и Анастасия Янкова го играха на английски, руски и испански.

- “Пук” е класика на кукления театър...

- С “Пук” през 1986-а гостувахме в Гърция и Кипър, играхме на гръцки език. Режисьорът е грък - Кирякос Аргиропулос. Роден в Полша, син на политемигранти. Майка му и баща му идват и се заселват в Ямбол. Благодарение на Кирякос научихме текста на гръцки. Гастролирахме в Солун и Никозия в продължение на 20 дни. “Пук” е пиеса за приятелството. Като водещ на спектакъла разказвам тая история. И на финала стотици пъти виждах как по лицата на децата от първите редове се стичат сълзи. 

- И в чужбина ли плачеха на “Пук”?

- В Никозия играхме в секскино, наето за куклен театър. Имаше 1000 места. Отвън - реклами на сексартисти. На финала кипърци с глас плачеха. Не бях виждал такова нещо. На едно от представленията се появи моят съученик Костас от Стара Загора, потомък на политемигранти. И той заплака. “Тошо, Тошо, вие сте велики артисти, големи!”. След представлението местните ни поканиха на разходка, затрупаха ни с подаръци, с дънкови якета. Цяла Никозия говореше за българския куклен театър. 20 години по-късно отидох пак в Кипър, Костас беше починал от лошата болест. В последните дни казал на жена си: “Кети, как да стане, да идем до България, там искам да ме погребат?”. 

В Москва също плакаха на “Пук”. За руснаците българският е сложен. Започвах спектакъла с “Добрий вечер, здравствуйте!”. Залата ръкопляскаше. 

- Обиколихте света с култовата постановка “Карнавал на животните”.

- В Монреал имам 300 представления. Два пъти бях в Куба, посетих Индия, Франция. Играем 7 до 10 човека, зависи от групата, с която пътуваме. През 1980-а петима варненски артисти и двама софийски направихме турне. С три прожектора и цветни плаки. 

Имам над 1000 представления в моите 50 турнета зад граница

- А откога играете Дядо Коледа? 

- От 1971-ва. През декември проф. Атанас Илков нареди: “Тошо, отиваш долу в гардероба, костюм ще вземеш, ще бъдеш Дядо Мраз за служителите във ВИТИЗ”. Оттогава досега все съм Дядо Мраз и Дядо Коледа. Общо 53 години. Във Варненския театър нареждаха кои мъже да бъдем дядомразовци. Най-точната публика в театъра са чистачката, гардеробиерката, портиерката, шивачката. 

Питам леля Минка, портиерката във Варненския театър, да си каже мнението за моя Дядо Мраз. “Ох, Тошко, ти си най-красивият Дядо Мраз, който съм виждала, ама много ти личи, че си млад. Ти само хоро дето не игра на сцената!”

Бил съм на 26-27 години. Не можеш да си укротиш ни ръце, ни глас, ни крака. За Дядо Коледа се иска възраст. Чак на 40-ата и на 50-ата започнах да усещам какво е Дядо Коледа. 

На 7 януари 2004 г. станах наистина дядо - роди се внукът ми, ИвайлоПотомък е на по-големия ми син, Димитър, от по-малкия Николай нямам още внуци. На миналия 31 декември Ивайло видя, че се обличам в костюма на Дядо Коледа. И каза: “Дядо, не мога да те задължа, но бих желал за моите деца и дори за децата на моите деца ти да бъдеш Дядо Коледа!”. Трогна ме! 

- Щастлив човек ли е Дядо Коледа, г-н Димитров?

- Много. В едно семейство, което живее до Киноцентъра, съм постоянен гост за коледните празници. Децата, родителите, бабата и дядото ме чакат. И една много възрастна дама. Казвам й миналата година: “Госпожо, задължавам ви догодина пак да посрещнете Дядо Коледа!”. Ето я, посрещна ме тая година. Като си тръгвах, каза: “Дядо Коледа, догодина пак ще се видим!”. 

- Какво ви предстои да изиграете в кукления театър?

- На 1 юни ще отбележим 30 години от премиерата на “Трите прасенца”. Умен е нашият директор Иван Райков. Въпрос на чест е да имаш 30-годишно представление в афиша си с участието на 79-годишния актьор Тодор Димитров.

- И накрая ще ви попитам - имате ли намерение да издадете мемоарна книга?

- Май нещата са узрели, само дано да не презреят! Ще се захвана да пиша спомени!

Елисавета МИТЕВА 

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук