Беше юни 2006 г. Не помня точно датата, но трябва да е било 25-и, защото издателят на в. “Ориент експрес” Иван Евлогиев, в който работех тогава, празнуваше 55-ата си годишнина. И по традиция - с голям купон. Тъкмо там, в Димитровград, се запознах с Тодор Колев, чийто талант винаги ме е възхищавал.
 
Стоеше малко встрани от многобройните гости и ми се стори, че се зарадва, когато го помолих да ми даде интервю. Явно е видял в това възможност поне за малко да се отдели от тълпата. Неслучайно смотолеви под мустак: 

- Не обичам многолюдни компании. Това може да ме умори.

Спомних си всичко това около 26 август - денят, в който той щеше да стане на 82, ако не беше си отишъл на 15 февруари 2013-а.

Тодор Колев можеше да накара хиляди да се заливат от смях, но самият той не се смееше нито лесно, нито гръмогласно. 

Като при всички велики комици горчивото у него беше повече

След края на своя кипеж на сцената Адама (прякор, който остава за него като наследство от баща му) се оставя на моменти - dolce far niente, както са го казали италианците. Обича да не прави нищо. Да гледа нанякъде и да не вижда нищо. Да не мисли за нищо. Да блее - “Ей така, като някоя патка”. В редките случаи, когато си е у дома и не пътува, няма репетиция или не снима, актьорът има нужда само от почивка. А за него това означава единствено тишина.
 
А обяснението му за хубавото настроение, с което ни зареждаше от екрана, е просто:

- Гледах, уважаеми дами и господа, да донеса малко радост на този изстрадал народ.

И още:

- За мен мярката е, когато започна сам да се смея на глупостите си. Разсмея ли се, значи ще стане, отдавна е проверено.

Всичко започва в родния му Шумен. Момчето, родено в Царска България, крачи към училище винаги добре облечено, даже шик - като син на изтъкнат шивач и собственик на модно ателие “Адама”, минава покрай един магазин. Над входа му виси табела, на която пише:
Във филма “Опасен чар“

“Варненското софиянче от Шумен”. Десетилетия по-късно малкото момче ще се превърне в любимия актьор на България Тодор Колев. Ще го знаят от столицата до най-затънтеното селце в страната. А той ще пее песни и ще кръсти разказа за живота си на онзи свой детски спомен 

През септември 1999 г. излиза от печат неговата автобиографична книга “Варненското софиянче от Шумен - живот и страдания грешнаго Тодора”. Според него това е книга за живота му, но не и книгата на живота му.

Тодор Колев завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на Николай Люцканов (1965 г.). Работил е в театрите в Смолян (1965 - 1966), Шумен (1966 - 1967), Пловдив (1967 - 1969). През 1969 г. получава първа награда на Националния преглед на българската драма и театър за майсторското превъплъщение в ролята на лесничея Марин в спектакъла на Пловдивския театър “Лодка в гората” от Николай Хайтов.

Това му отваря пътя към столичните театри - назначен е в Театър “Сълза и смях”, където е актьор до 1971 г. Уволнен е и отива да работи в Театър “София”. Връх в актьорската му кариера е знаменитата роля в “Човекоядката” от Иван Радоев на сцената на този театър през 1977 г.

Огромна популярност му донасят и ролите в над 30 филма, сред които “Цар и генерал”, “Козият рог”, “Иван Кондарев”, “Двойникът”, “Господин за един ден”, “Опасен чар” и др.

Носител e на много национални и международни награди. Автор и водещ е на телевизионни предавания, най-забележителното от които е шоуто “Как ще ги стигнем с... Тодор Колев” по БНТ през 90-те години на ХХ век. И стигайки до този момент, още ми е смешен отговорът му, който получих по време на онова интервю. 

- И срещу тях да тичаме, пак няма да можем да ги стигнем... - каза той с типичната си тодорколевска усмивка.

Може би най-голямата негова страст е музиката

Струва ми се, че винаги ще помним неговите песни, мустака и цигулката, на която беше виртуоз. От 9-годишен Тодор Колев свири на този инструмент, а по-късно на саксофон и акордеон. По неговите думи, музиката му дава възможност да прави неща, които не може да прави нито в театъра, нито в киното.

През 1970 г. става популярен с дебютната си песен “Песента на кафето”. В края на 1975 г. издава грамофонна плоча, но месеци по-късно тя е “спряна”, т. е. цензурирана, забранена. А актьорът е обявен за дисидент. В чужбина му е разрешено да излезе едва през 1987 г., когато във Франция получава наградата за мъжка роля във филма “Опасен чар” (1984 г.).

Бяха приятели, съседи и колеги с Ламбо.

В новогодишната програма по БНТ от 1979 г. става прочут със своите “Иръпшъни”. През 80-те години изпълнява редица шлагери, сред които “Жалба за младост” по музика на Морис Аладжем и текст на Михаил Белчев. 

Солист е на Биг бенда на Българското национално радио, а най-дълготрайно и плодотворно е сътрудничеството му с тромбониста Георги Борисов и неговите оркестри “Динамит брас бенд” и “Борисов брас бенд”. Има издадени пет албума: “Тодор Колев”, “Немам нерви”, “Фалшив герой”, The best и “Най-доброто”.

Преди 10 ноември 1989 г. му приписват авторството на анекдота “Трима Тошковци веселят народа - Живков, Козаров и аз”. Самият той винаги отрича този слух. Как да не му вярва човек?! Та комикът действително си пати от това. Привикват го на разпити, а майка му започва да му звъни рано всяка сутрин, за да проверява как се развива историята с Народната милиция

Актьорът не остава равнодушен към демократичните промени в България и се включва в политиката. Става депутат от Съюза на демократичните сили в Седмото Велико народно събрание. Съветник е по културните въпроси в посолството на България в Отава, Канада (1992-1993). През май 1993 г. доброволно се отказва от дипломатическия пост и се връща към професията си на актьор.

В личния си живот и в любовта си комикът намира истинската хармония след два разтрогнати брака - в лицето на своята Мария, която приживе определя за жената на живота си. Любовите на Адама обаче определено заслужават отделни томове. До разделите си самият той признава, че е стигал, когато не е посмявал да сподели на своите половинки откровено - че може би не им е бил съвсем верен.
 

Няколко любопитни факта за обичания Тодор Колев

Когато кандидатства в тогавашния ВИТИЗ “Кръстю Сарафов”, изпитната комисия търсела бъдещи актьори с висока фигура и силен глас. Затова и първия път го късат. На следващата година дребничкият Тодор Колев ги надхитрява, като се явява на изпита с обувки на високи токове, които прикрива под панталона, а гласа си преправя на по-дебел.

За изпълнението си в “Двойникът” влиза в пряко съревнование с Ал Пачино за наградата за главна мъжка роля на фестивала в Карлови Вари. Губи, но продължава напред без съжаление. За да се снима в култовия “Господин за един ден”.

Принадлежността на Тодор Колев към бившата Държавна сигурност е обявена официално от Комисията по досиетата през 2007 г. Тогава стана ясно, че актьорът, който беше депутат от Великото народно събрание, е бил вербуван на 11 март 1987 г. под псевдоним “Петров” от служителя Стефан Тенев.

Разкритието разочарова много от почитателите на Колев, но не успява да му отнеме всенародната обич. Досието на агент “ПЕТРОВ” е унищожено през 1990 г.

Последният филм, в който се снима, е сериалът “Сутрешен блок”, излъчван през 2012 г. по ТВ7.


Валентина ИВАНОВА