Наближава 1 ноември - Ден на народните будители. Будители са учителите, артистите, революционерите. За мнозина обаче сред тях попадат и журналистите. Нали те са призвани да огласяват правдата и да воюват с неправдата, нали те ненавиждат цензурата и прокламират свободния изказ! Но и журналистите са хора, не са застраховани от грешки. За тия грешки ви напомняме в навечерието на Деня на народните будители. 

Било е през 70-те. Във Враца имало общинска партийна конференция, която протекла по правилата. На финала избрали ново ръководство на общинската партийна организация. В местния вестник събитието било отразено както подобава. На финала - грешка! Вместо: “Конференцията избра ново ръководство” е напечатано: “Конференцията изсра ново ръководство”. 

Една буквичка е сбъркана, а смисълът отива на кино! 

По онова време компютри не е имало, словослагателят в печатницата е заменил “б” със “с”. Казват, че коректорката отнесла мъмрене и нищо повече. 

Всекидневникът “Труд” има богата история в създаването на конфузни печатни текстове. Най-коментираният гаф от времето на соца е, когато текстовете бяха следени и от партийни отговорници. През 1974-та при пренасяне на словосъчетанието “Първият държавен и партиен ръководител другарят Тодор Живков” излиза смешен и нелеп текст - “Първият дървен и партиен ръководител...”. Отпаднала е сричката “жа”. Кирил Янев, дежурен зам.-редактор, си спомня: “На другия ден отидох на работа и заварих кабинета си отключен. Мрачен човек чакаше вътре. “Прочетете това!”, каза той.” За късмет, уволнение не е последвало. 

Дори виновната коректорка си запазва мястото

Руският “Комсомолска правда” пък публикува снимка на Никита Хрушчов с 2 прасета в свинеферма. Текстът под фотоса гласи “Другарят Хрушчов (в средата) ...” Не са били леки последствията при братушките! 

Преди години “Труд” допусна гаф на първа страница в рубриката “Позиция”. Към коментар на големия журналист Кольо Кицевски беше прикрепена снимка на известната културтрегерка журналистка Ива Йолова. 

В зората на демокрацията грешки имаше и в нашумелия всекидневник “Нощен Труд”

с главен редактор Пламен Каменов. В топъл септемврийски ден на първа страница цъфна информация, че бившият аржентински посланик в София е бил убит в родината си, застрелян на паважа. Авторката, Зорница Петкова, описваше всичко много колоритно. На сутринта - рев! От посолството на Аржентина реагира посланик Нели Мария Фрейре Пенабад - дама с железен характер.

Колегата й, предшественик на поста, си бил жив и здрав. Пламен Каменов заплаши авторката Зорница с уволнение. Сума ти пари потроши редакцията, за да се свърже с живия бивш аржентински посланик, който пожела всичко добро на българите, защото мандатът му у нас бил много успешен. Смъртен случай в семейството му нямало, бил починал брат на жена му. Изясни се, че авторката Зорница Петкова се предоверила на симпатичната дама Росица Алексиева от посолството на Индонезия и на балетния критик Теодор Попов. 

Като опровержение в следващия брой на “Нощен Труд” излезе интервю с бившия аржентински посланик. 

В репортаж за селска труженичка, която пее народни песни, някогашният многотиражен “Кооперативно село” пише, че людете се радвали на тази “пойна пичка”. Просто липсва едно “т”. В “Народна младеж” пак по времето на соца пишат за руския поет Александър ПуТкин. “Т” изместила “ш”. В следващия брой на вестника има извинение за неточността - пишат: “Името на великия поет да се чете Александър Пишкин”. Като е тръгнало на грешки, няма спасение! 

Гафът с партийната книжка на Стефан Софиянски вече е пословичен. Бившият градоначалник обаче е широко скроен човек, той никого не преследва. 

Има или няма мръсни думи, ще попита някой

Думите ги измисляме ние, хората. С какво съдържание ще ги натоварим, зависи от всички нас. Добър или лош ход беше публикуването на голия труп на Андрей Луканов, заснет в моргата? Фоторепортерът на “Нощен Труд” сигурно още трепери при спомена за това. Но публикацията на тая снимка си изигра положителна роля - показа хала на държавата ни. 

В езиците по света има много думи, които за нас звучат мръсно - например курва. В италианския и испанския език думата означава завой. 

Името на голямата писателка Мерсия Макдермот, която живя у нас и написа книга за Левски, трябва да се чете “Мърша”. Не върви някак! Затова за нас остана Мерсия. 

“Език мой, враг мой”, казал го е мъдро народът. Затова, ако не си убеден в нещо, по-добре си дръж езика зад зъбите. 

На добрите журналисти и писатели, макар и месец по-рано - честит 1 ноември! 

Стойко АНГЕЛОВ 

И ние не сме безгрешни

Добре че нашият редактор стилист чете не с четири, а с осем очи

Предлагаме ви част от колекцията на Еми, която със сигурност ще ви разсмее до сълзи. Благодарение на нея нищо от това не е достигнало до вас през годините

В редакцията на “Над 55” си имаме едно зорко око - това на нашия редактор стилист. Еми от години си прави колекция от смешните и нелепи грешки, които е поправяла своевременно. За жалост, не можем да ви предложим всичко, а само една малка част от нея.

“Най-разпространените мъжки имена са Георги и Мария” 

“Макар и пенсионер, не преставаше да губи интерес към съдбата на завода...” 

“Топла супа за бивши работници в транспорта отваря в Ямбол”

“Голите охлюви са много плодовити, особено във влажни години. До 500 яйца може да снесе всяка особа.” 

“Без каквато и да е причина синът се прибира вкъщи и започва да души майка си с голи ръце.”

“Бандити, мутри, осъждани престъпници, педерасти, гейове и педофили; О-о-о неразумни уроде, защо се срамиш да се наречеш българин?!”

“Ако човек чете и гледа телевизия, ще реши, че предстои четвърта световна война.”

“Вариететният пенсионерски театър, заедно със солисти и гост изпълнители, ви кани на първия си прелетен концерт.” 

“Сприятелява с Левски, което оставя неизлечима диря в по-нататъшния му борчески живот.” 

“А после се върнала в алианса да преподава английски, когото много добре научила от многото си полети по света.”

“Две красавици, младолика пенсионерка от съседна Турция и любимият й домашен любимец, цял ден събираха мъжките погледи.”

“In memorial”

“Лекарката ми каза, че болките, които имам, се държат на плексит.” 

 “Само един от четири опити за самоубийство остава жив.”

“Не може да хулиш Бога, да си разреждаш ракията със светена вода, да пообарваш всяка засукана болка и да се мислиш за праведен.”

“Не разбирам защо... не публикувате имената на фирмите, произвеждащи злокачествени храни.” 

“На плочата са изписани 26 имена, дали живота си за България.”

“Узнай своето минало, настояще и бъдеще; Ясновидка предсказва минало и бъдеще” в реклама.

“Много хора мислят, че глистите живеят изключително в червата. В действителност те могат да парализират на всяко място.”

Надяваме се, че ви разсмяхме.

Екипът на в. “Над 55”