И макар да я наричат първата лястовица и майка на попфолка в България, и макар на 6 февруари да празнува 54-тата си годишнина, много жени могат да завидят на Тони Дачева. Тя не само изглежда 20 години по-млада, радва се на малката си дъщеричка, която осинови през 2014-а, но и не спира да работи, напук на сложната ситуация, в която живеем.
Неотдавна зарадва феновете си с последната си песен “Лудост е”, снима и клип. Женствена и до болка искрена, и до днес тя остава недокосната от тъмната страна на славата. 

- Тони, в навечерието на рождения си ден човек обикновено си прави равносметка. И при теб ли е така?

- Разбира се, премислям някои неща, правя си равносметки, планове. Животът предлага различна съдба на всеки, но човек не трябва да се примирява, а да се бори, докато е жив. В същото време си казвам - Господ има някакви планове за мене и няма защо да го напъвам

Влязла съм в една лодка и съм се оставила реката да ме отведе там, където трябва.

- Ти по природа си оптимист, нали?

- Оптимистка съм. Съдбата постоянно ми изпраща различни предизвикателства и се радвам, че успявам да ги преодолея. Не спирам да търся хубавите моменти, които ти дават смисъл да вървиш напред. Опитвам се да премина през живота си с усмивка, за да ми е по-лесно и по-хубаво. Какъвто е човек, такива хора привлича към себе си. Това трябва да го знаят всички. 

- Винаги ли успяваш да се изправиш “на инат на всички”, както пееш в една своя песен?

- Най-страшните неприятности, които съм преживяла, са ми помогнали да мисля сега по този начин. Факт е, че най-големите ти неприятели са най-големите ти учители в живота. Трябвало е да срещна тези хора, за да науча, че на първо място трябва да обичам себе си. Имало е периоди, в които не съм могла лесно да се изправя. Изпадала съм в дупки, не ядях по няколко дни...

И в един такъв тежък за мен момент започнах да чета много езотерична литература. Там намерих отговори на въпросите, които си задавах - защо трябва да се обичаме повече, да не слагаме хората на пиедестал и да очакваме, че те могат да се променят... Разбрах, че всеки човек ни е даден за някакъв урок. Тези книги ми помогнаха да намеря себе си, макар че човек цял живот се търси.

- Ако в този момент можеше да заповядаш на сърцето си, какво би му казала?

- Да бъде малко по-кораво, защото в днешно време меките сърца и добрите хора страдат повече
Така е според мен.

- Грешила ли си някога, когато не си го послушала?

- Да, определено. Сърцето винаги ни шепне и винаги е искрено. Трябва да го слушаш, защото то е най-неподправеното твое аз, което ти казва истината на 100 процента. Разумът не е толкова безпристрастен според мен.
 
- А кога допусна най-голямата грешка в живота си? 

- О, всеки човек допуска грешки в живота си колкото щеш. А после си прави равносметки какво е пропуснал и какво е пропилял. Допускала съм много грешки, но няма как да стане да се върна назад и да ги поправя. Това са уроците на съдбата. 

- Казваш, че мъжете се страхуват от силните и независими жени. С какво си го обясняваш?

- Те се опитват винаги да бъдат ловци, да се доказват, да доминират, искат да бъдат по-силните. И когато пред тях застане една жена, която е по-напред в живота във всяко едно отношение, те губят почвата под краката си и просто не се чувстват добре. Няма как да реализират това, което ги прави щастливи - да са по-силният пол. Затова имат нужда от по-неосъществени жени. 

- Преживя голяма любов и голямо разочарование с Найден Милков. Извинявай, че те връщам назад, но останала ли е горчилка в сърцето ти до днес?

- Честно казано, отдавна гледам много философски на живота. С времето научих някои неща. Давам си сметка, че съм изпадала в много критични ситуации, че съм страдала ненужно... Макар че явно е трябвало да стане, за да стигна до това си мислене. Имаше период, в който не исках да го чувам, сега не го мразя. Дори му желая да е щастлив. 

- Коя е лъжата, която така и не успя да простиш?

- Аз съм много доверчива и винаги съм мислила, че каквато съм аз, такива са и хората срещу мен. Вярвала съм в това и съм била много наивна. Впоследствие разбрах, че хората се опитват да се възползват от добрината ти, от теб самата. Наистина съм лъгана много пъти, но вече трудно се лъжа. 
С колежката Ивана

- Преди време ми разказа, че Вера Кочовска ти е поръчала да изпееш песен за Бог. Тогава ти направи “Бог с любов отвръща”. А после посвети песен на Света Богородица. Имаше ли някаква конкретна причина, която те накара да го направиш?

- При Вера Кочовска ходих в далечната 2001 г. И тогава тя ми каза, че трябва да изпея песен за Богородица, защото тя ми помага и ме закриля. Така се случи, че тогава направих песента “Бог с любов отвръща”, а години по-късно просто почувствах, че трябва да изпея и песен за Божията майка. Тя помага на жените, които вярват в нея.

- Споделяла си ми, че не е изключено диабетът, от който страдаш, да е следствие на уплахата от отвличането ти преди години. Как успя да превъзмогнеш огромния стрес?

- Човек никога не може да бъде сигурен откъде му е дошло нещо. Допускам, че е възможно, защото диабетът е следствие на стреса, на силните емоции, а аз в живота си имах доста такива моменти и преживявах нещата дълбоко. А може би заболяването просто се е отключило, трябвало е да го преживея. И това пак е един урок за мен.

- Тони, преди няколко години ти осинови момиченце, което вече е първокласничка. Нужна ли е смелост на една жена, за да отгледа сама детето си?

- Определено й трябва смелост. В днешно време, когато всичко е несигурно и непостоянно и хората нямат работа, не е лесно да предприемеш такава крачка. Те и семейните жени сега трудно се решават, пък камо ли, ако си сама. И макар да не е никак лесно човек да вземе такова решение, в крайна сметка си струва. По принцип всеки иска да сподели живота си с някого, но когато не се появи човекът, на когото да се довериш, взимаш други решения. Затова искам да отгледам едно дете, за да не съм сама на този свят и да си осмисля живота. 

- На какво искаш да научиш малката Виктория?

- Най-важното е да бъде добър човек, да обича себе си, да обича околните...

- Нека те върна към един от първите ти хитове - “Бедни и богати”. Не ти ли се струва, че това разделение като че ли напоследък става все по-очевидно. 

- За съжаление, бедните хора станаха още по-бедни, а богатите още по-богати, няма средна класа. Трябва да станем по-добри, да помагаме на другите, да си отворим душите... Защото всички сме хора на този свят, всички сме от една верига, свързани сме. И всички накрая отиваме на едно място. Духовната бедност е най-голямата скръб, това е. Но мисля, че хората все повече усещат потребността да обогатят духа си, да си отворят очите, да започнат да мислят малко повече. Самият живот ще ги накара. Напоследък срещам доста хора, които са отворени към духовното и това ме радва много. 

- И накрая, моля те да пожелаеш нещо на нашите читатели!

- Пожелавам им преди всичко здраве. Нека мислят позитивно, защото сигурно има безизходни ситуации, но във всички останали изходът зависи единствено от нас. Затова нека винаги да правят и невъзможното, за да има животът им цел и смисъл. 

Щрихи към портрета

Тони Дачева е родена на 6 февруари 1967 г. в семейството на Веска и Дачо Дачеви. Майка й е певица, а баща й акордеонист. Има брат, Петър, с 3 години и половина по-малък от нея. Малката Тони идва на бял свят в болницата в село Блатец, а два дни по-късно майката и новороденото се прибират в Сунгурларе, където Тони прекарва първите 20 години от живота си.

Като дете мечтае някой ден да бъде певица или лекарка и макар в игрите често да се превъплъщава в медик, голямо удоволствие й доставя да изнася импровизирани концерти пред съседи и приятели. Първия си запис бъдещата ”майка на попфолка” прави на 7 годинки в студио в Сунгурларе на песента “Отиде, Янка, отиде в тая гора зелена”. По-късно става една от солистките на самодейния състав към читалището в родния си град и там започва нейното развитие като певица.
 
Средното си образование завършва в УПК по машиностроене и след това изкарва курс за машинописка, който й помага да започне работа като секретар на читалището в родния си град. Две години работи там и паралелно с това продължава да се изявява в самодейния състав на читалището. Но усеща, че това не е нейното поприще. Без музикално образование и професионални уроци по пеене, единствено с таланта и умението си бързо да възприема всяка нова мелодия, Тони уверено тръгва по избрания път. Дългогодишна солистка на легендарния за времето си оркестър ”Кристал”, изпълнява с лекота всичко, но все пак силата й е в музиката на балканските народи. Огромен репертоар, включващ попфолк, поп, народна музика, песни с балканско звучене и т. н.

От години Тони Дачева е сред изпълнителите на компания “Пайнер”. За повече от 3 десетилетия на сцената тя е получила много награди, изпяла е десетки хитове, записала е няколко албума и се е радвала на голямата любов на публиката. 

Валентина ИВАНОВА