Дали премиерата на новия клип на песента “Остани”, в която Тони Димитрова участва заедно с Мария Мутафчиева от “Мери бойс бенд”, няма нещо общо с новината, плъзнала по жълтите сайтове, че певицата напуска страната? Въпреки подозренията ми за фейк, тоест фалшива новина, все пак реших да потърся истината при първоизточника. Още повече че през годините сме имали не един разговор с Тони и тя винаги е била до болка откровена.

- Тони, ще перифразирам твоето обичайно обръщение към приятелите ти във фейсбук. Здравей, мила, имаш ли няколко минути за нашите читатели в неделния следобед?

- Разбира се, за какво става дума?

- Кажи ми, моля те, има ли някаква истина в това, че напускаш България?

- Нямам никаква представа откъде тръгна всичко това. Аз Бургас не искам да напускам, камо ли държавата... Не знам как се е зародил този абсурд. Сега пък написали, че ще напускам и апартамента си. “Щипнали” са ми думи от едно интервю в Нова телевизия, където казах, че ако ми закрият гледката към морето, няма да го понеса и ще си сменя жилището. Ега ти новината! Не мога да повярвам, че съществува такава ниска топка.

- Всъщност кое е наистина новото при теб напоследък?

- Новото е, че записах песен с братя Аргирови. Тя е по тяхна музика, текст на Александър Петров и се казва “Срещу вятъра”. Имам много участия, концерти, даже и едно турне с Данчето Христова, Силвия Кацарова, Теди Кацарова и още няколко изпълнители. Традиционно участвам в журито на фестивала “Северно сияние” в Русе, имам много работа, концерти по празници на градовете...

- Въобще не спираш да се движиш напред “Срещу вятъра”...

- (Смее се.) Е, няма как да се пусна по течението...

- А какви са идеите ти в личен план за лятото?

- Правим с близки хора някакви планове да ходим дали в Гърция, дали в Италия, но всичко зависи от моите ангажименти. Иначе дъщеря ми завършва втори курс, през лятото пак ще работи към една сватбена агенция... Много ми е работливо детето. Да сме живи и здрави, това е положението.

- Дали и това лято ще “ловуват” гларуси по плажа в Бургас, или това понятие вече отживя?

- Мисля, че това вече е минало безвъзвратно, защото плажните свалки вече са на по-високо ниво - я дискотека, я чалготека. Няма да са в операта, я!

- Според теб, мъжете от коя националност са най-готини?

- Моят опит е само с българи, така че нямам международни плътски впечатления, но тук-там по света съм харесвала и тамошни екземпляри - било в Малта, било в Дания, Гърция и т. н. (Смее се.)

- По-различно ли те гледат мъжете днес, отколкото преди?

- Когато пея, гледам очите на хората и често в мъжките очи виждам и уважение, и усмивка, и благодарност

По улиците ме заглеждат, защото някои ме разпознават, поздравяват ме. Изобщо не мога да се оплача от липса на добро отношение. 

- Може ли още нещо да те изненада в този живот?

- Непрекъснато се изненадвам и от хубави, и от лоши неща. Разочарованията също са изненади, макар и от гадните. Не съм затънала в безвремие и самодоволство - мисля, че винаги ще съм чувствителна и изненадваща се.

- Би ли могла да погледнеш света от високо?

- Ходя по земята и пея на нормални и обикновени хора, не си играя на тронове и пиедестали. Щом съм част от живота, не мога да гледам от високо на нещата, които се случват в него. Докато ме има, никога няма да съм над нещата. Защото над тях според мен има само въздух и това е оправдание на хора, които или се имат за богове, или не ги е еня за нищо. 

- А промени ли се с нещо вкусът ти към живота?

- Сякаш от това, че професията ми е шумна, напоследък гледам в живота да ми е по-тихо и кротко. Не обичам шумотевици и празни развлечения, а преди бях по-разпиляна и шеметна. 

- Кажи ми, помъдря ли с годините, или си си все същата лудетина като на младини?

- Знаеш ли, като че ли никога не съм била лудетина. Е, понякога отпушвам клапите и се хвърлям нанякъде, към някого, но... А ако не съм помъдряла, язък за пропиляното време!

- Би ли искала да върнеш времето назад, или ти е добре и така?

- Бих - единствено за да поправя някои грешки и да запълня някои празнини. 

- Според теб коя е най-красивата възраст на жената?

- Всяка, ако полага грижи за себе си и не се занемарява.

- Като се обърнеш назад, кое беше повече - хубавото или лошото?

- Разбира се, че хубавото - как мога да съм недоволна. Имала съм прекрасни мигове, чудесно дете, велики приятели, любови и пиперливи разочарования. Човек трябва да е благодарен, особено ако е с моята професия. 

Толкова обич минава през мен през годините, че съм признателна на всички, които ми я дават 

Коя е обидата, която не успя да простиш?

- Има хора, които са ме обиждали, но някои от тях са толкова дребни, лъжливи и крадливи, че изобщо не ги броя. С тези, с които трябваше да си простим, го направихме. Те са хора, които харесвам и ми е хубаво, че ги има. Не съм имала чак такава фатална обида, която да не простя.

- Има ли моменти, в които не ти се пее?

- Има, когато съм преуморена, защото пеенето не е само глас, а и чувство. И ако чувствата са изхабени от много пеене, тогава силите ми отслабват и спирам, за да заредя батериите. Никога не съм била занаятчийка. 

- Много обичам твоята песен “В кръчмата накрай града”. Ако трябва сама да избираш, с кого би седнала на една маса?

- С няколко близки хора винаги го правим. Слава Богу, имам достатъчно приятели, за да напълним една голяма маса. С тях мога да си пия питието. (Смее се.) Но не прекалявам. Много рядко ми се случва да ми тежи главата на другия ден. Просто си имам някаква граница.

- Винаги си до болка искрена, това не ти ли пречи повече, отколкото да ти помага?

- Единственото, което твърдя за себе си, е, че съм точна в отношенията си. Що се отнася до искреността - ако не мога да си я позволя, значи съм много зле, а определено не съм. (Смее се.) 

Това, че не се крия зад лицемерието, примиреността и страха, наистина ми помага

- Казваш, че пеенето не е най-важното за теб, а кое е?

- Обичам си професията, все още пея със сърце и душа и всеки път преживявам думите и мелодиите. Но когато свърши концертът или участието, бързам да се прибера у дома, при детето, защото личният ми живот е най-важното за мен, колкото и чудно да звучи от устата на човек, който не си стои всеки ден у дома.

Ако имах само песните си и сцената, сигурно щях да живея единствено заради професията си, но съм благодарна на Бог, че ми даде време и шанса да стана майка. За да не сливам живота си само със сцената и да разбера, че блясъкът и аплодисментите не могат да ме стоплят така, както го прави моето прекрасно дете.

- Макар да си мъжко момиче, изкушавам се да ти задам един типично женски въпрос. Всяка дама има слабост - обувки, бельо, парфюми... Твоята каква е?

- Хубава козметика - ако може, даже най-хубавата, обувчици, дрешки, цветя и книги, книги, книги... (Смее се.)

- Накрая моля те да пожелаеш нещо на читателите на в. “Над 55”!

- Пожелавам на всички обич, добрини, искрени приятели, оптимизъм и вяра в нас самите. Сила, за да се справяме с трудностите, и кураж, да не им се даваме!

Валентина ИВАНОВА