Кольо Парамов е не само финансов и икономически експерт, но и доказан политико-икономически прогностик, т.е. анализатор и вече отдавна - част от политическия пейзаж. По Виденово време още в началото предсказа, че доларът ще достигне 3000 лв. и някои побързаха да го обявят за луд. Доларът не само достигна, но и се закова на кота 3000. Доларът и марката се укротиха и паднаха главоломно. Пеликаните, които гледаха на боб, се нагълтаха с долари в очакване на висини от 5000 лев/долар и загубиха много пари. Виденов си отиде и настана Видовден: дойде 1997 г. с 10 януари, 4 февруари, Софиянски, Костов, валутния борд, деноминацията на лева, нови надежди, РМД-приватизацията и нови разочарования... Днес България отново се нуждае от прогностици, които не гледат на боб, а наблюдават и анализират процесите без всякакви смущения и съображения. Доказаният изследовател на глобалните процеси в държавата Кольо Парамов отново прогнозира пред „ШОУ” в свой стил - без подсказване и със специфичното си опознаване на скритите скърцащи механизми в държавната машина.
- Г-н Парамов, корабът май отново се клати. Този път защо?
- Пролетта на 2017 г. е белязана от три основни политически фактора, които ще повлияят вероятно много за бъдещето на България. Отминалите парламентарни избори са сериозна база за размисъл за процесите отсега нататък и в оценката на прехода. Съставянето на правителството, което бе конструирано по единствено възможния начин, е правителство на определени възможности, имам предвид коалиционната база. И трето, всичко онова, което се случва в съдебната система, всъщност е най-важното за мен. Защото сред всички съдии, прокурори, адвокати, които познавам, се наблюдава едно тежко професионално вътрешно недоволство. А това са преди всичко хора на честта и те трудно биха приели да дават публична оценка на техни колеги, но в разговори на четири очи не крият негодуванието си от унищожаването и погазването на чистите морални и етични норми в равораздавателната система. 

- Защо се случва всичко това? 
- Ние изживяхме твърде труден 27-годишен период на наслагване на противоречия в съдебната система и всичко това се отрази фатално и в директен план върху икономическите реформи и приватизационните процеси. Днес цялата неразбория в съдебната система се отразява твърде зле върху нормалното функциониране на държавата и затова българската олигархия се държи по този груб и циничен начин. Затова доверието към политиците и парламента е толкова ниско. Затова не можем бързо и качествено да уредим нормални взаимоотношения между едните и другите като респект към държавата, към държавните органи и институции. В крайна сметка осигуряването на функциониращо правителство и успешния старт на неговата работа в един момент бе опасно затормозено от проблемите в съдебната система. Явно вече се налага коренно различен подход. Сега се надявам в най-скоро време тези промени да настъпят осъзнато. За да се получи това като последователно решаване на проблемите, трябва да се приемат реалностите в истинската им кризисна същност и да се набележат мерки за излизане от този кьорсокак. Абсурдно е след проточилите се близо година предизборни и следизборни процеси около президентските и парламентарните избори накрая държавата да се озове в такава циклична междинна криза вместо да се концетрират усилията в един успешен старт на поредното ново управление. Ето защо това, което сега се случва в съдебната система, е абсолютно недопустимо. 



- Стигна се до абсурда председателят на ВКС да иска официално от президента да сформира комисия, която да разследва главния прокурор, а държавният глава от своя страна да разяснява, че съответният текст от конституцията му дава право единствено на „писмени и устни изявления”, което вече направи, и дотам? 
- Ситуацията наистина е парадоксална. Абсурдно е, наистина е абсурдно човекът, който управлява ВКС, да моли и настоява за нещо, заради което държавният глава от своя страна да бъде принуден да обяви, че председателят на ВКС му предлага да наруши конституцията. 

- Лозан Панов обаче продължи да настоява, че искането му било конституционно, а президентът отново да му припомни съответния текст от конституцията – „извън своите пълномощия при възникването на изключителни и кризни ситуации държавният глава има право едниствено на писмени и устни изявления”? 
- Така... за да си позволи председателят на ВКС – човекът на върха в йерархията на най-висшата съдебна институция, да прави такова предложение, това означава, че крайностите вече са опрели своя максимум. Те не могат да се приемат вече от най-порядъчния колегиален кръг, а се възприемат вече като парадокс. Затова аз наричам случващото се парадоксална ситуация. 

- Имате ли зъб на Иво Прокопиев, медиите, свързвани с него и кръга „Капитал”, за краткия си престой и светкавичната ви оставка като съветник в политическия кабинет на Бойко Борисов при първото му управление?
- Днес нямам желание да разглеждам просперитета на даден бизнесмен по времето на прехода персонално, който и да е той. Преди броени дни премиерът Борисов даде на Главна прокуратура данните и информацията от една много голяма разработка на МВР, икономическа полиция, ДАНС от времето от 1994 г. насам. В тази разработка са включени всички приватизационни сделки, когато сега говорим за който и да е бизнесмен в случая. Странно защо никой още не се тревожи. 

- Може би защото през 1994 г., преди цели 23 години, беше времето на Виденов и масовата приватизация?
- Точно така. Но това не означава, че няма да има пълен преглед на всички приватизационни сделки от 1994 г. насам. И когато фактите излязат, ще се наложи да ги приемем и тогава ще можем да говорим за генезиса на отделен бизнесмен. Тогава прокуратурата вече ще има възможност да покаже работи или не работи, обръща ли внимание на подробностите и детайлите, ще спести ли или няма да спести на някои бизнесмени това, което са направили, и ще го обяви ли, ще разкрием ли следите на мръсните пари в България. Чрез тези разработки вече имаме шанс да разтворим книгата на икономическия преход и да видим каква част от видните бизнесмени, кой и как се е обогатил. Ако вземем примерно един Иво Прокопиев, когото споменахте, нека се разследва до последния детайл как е приватизиран „Каолин”, как тази приватизация е донесла примерно 100 млн. евро печалба на г-н Прокопиев и как той успешно движи с тези пари своя бизнес. Какво е участието му при откупуването на държавния дял в „Енерго про”? Как протече приватизацията на Винпром „Дамяница”, един от най-големите в страната по това време? Как е сформирано онова там РМД тогава? Законни ли са били събранията при образуването му? Кои са били представени и в истински план ли са били представени? В крайна сметка в един момент всичко това ще лъсне с пълна сила, а ние ще прочетем и тази страница от съдържанието на българския икомически преход. 

- И вие вярвате, че след толкова време нещата могат да се проверят в детайли?
- Вярвам, защото прокуратурата сега за пръв път ще разбере, че няколко екипа от 1994 г. насам и в МВР, и в НСС, и в ДАНС са събирали информация. Тя не е събрана за един ден. Тя е събирана и напластявана последователно, обработвана, натрупвана и т.н. Абсолютно всичко след 1994 г. в икономическата област, във всеки голям обект, във всеки голям и среден приватизационен акт вече се знае. 

- Щом прокуратурата за пръв път получава тези разработки, някои трябва да се опасяват? Кои най-много? 
-  Като тръгнеш от Румен Гечев с неговите мечти, утопии и заблуди за масовата приватизация и минеш през Костов можеш да продължиш нататък колкото си искаш. Политиците, червени и сини, вземаха решения, с които обогатиха червената олигархия с икономическия базис. Иначе тя нямаше да успее. В момента в България господства червената олигархия в класически план. От начало до край. 


Българската индустрия бе продадена на безценица

- Всъщност що е то олигарх в български вариант? Един Румен Овчаров пък доуточни понятията, като каза, че не бива да говорим за паралелна власт, а направо за мафия!? 
- Когато говорим за червените олигарси, мога да кажа нещо, което държа да се запише точно. Имам данни, че на „Позитано” някои от старите функционери вече са извадили информация и подготвят публикуването със съответните доказателства историята за забогатяването на 47 червени милионери. А на тези ветерани трябва да се вярва, защото те имат достатъчно добра информация като историческа справка по какъв начин тези червени богаташи са натрупали своето богатство, как и със съдействието на червени емисари те са станали милионери, след като това е един вид вътрешна работа. Не може човек извън „Позитано” да ги знае тези работи. Това са вътрешни решения и моменти, организационни промени и проблеми от кухнята. Ние не знаем дали въпросните милионери са точно 47 или 43 според друга моя инфомация, но това са подробности. Нека тези, които са подготвили тази информация, побързат да я споделят с неинформираната публика, за да се види кой кой е и откъде е, защото кошницата на тази неразбория, наречена стопанска криза в България, трябва час по-скоро да започне да се разплита. Тогава при всички случаи ще стигнем и до тези арбитражни дела за 2 млрд. лв. Защото вече няма накъде и може да пропищят куршумите, както в Италия между 1975 и 1980 г. Тогава най-големите богаташи там започнаха да се стрелят и самоизбиват поголовно. Така стана и във всички държави, които минаха през вторичната и третичната фаза в разпределението на капитала. В момента ние сме в третичната фаза. 

- И какво означава това?
- Означава, че банковият и индустриалният капитал са легитимирани на достатъчно добра висота, за да се има доверие на тези, които отпускат и получават огромните кредити. Остава проблемът как преди това те са придобили този бизнес. И именно тези, които не са съгласни с начина на придобиването му, сега инициират въпросните арбитражни дела. Защото тази третична фаза предполага и изтичане на много информация за това кой и как е придобил стартовия капитал, как го е раздвижил през първата и втората фаза. В крайна сметка - кой и как е стигнал до третичната фаза. В случая с червените милионери въпросът е дали те са поддържали някаква връзка с шефа на партията, с изпълнителното бюро, с контролната комисия, кой е опъвал чадър над тях, кои органи и по какъв начин са ги пазили. В крайна сметка – как тези милионери са препроектирали себе си и бизнеса си в българското общество и икономическо пространство. Защото те може един директор на завод отпреди 20 години примерно днес да има капитал от 500-600 млн. Не може да има 700-800 латифундисти с по над 150 000 дка, някои и към 1 млн. дка, и държавата да ги субсидирира с 940 млн. европейски пари, т.е. 90 на сто от парите за всички земеделски прозводители. Това е абсурд! Не може да има латифундисти в България. И кой допусна това? Допуснаха го тези, които гласуваха закона за земеделските земи и арендата в 37-ия парламент още по Виденово време и след него по времето на Костов. 

- А заменките „кон за кокошка” в горския и земеделския фонд?
- А! За тях пък на де говорим. Всичките тези към 12 800/900 дка замени при правителството на Станишев, цялата покварена система за разграбване на най-хубавите и елитни места у нас. Защото само от тези замени България загуби 10-12 млрд. Но не. Днес Станишев се намира в ПЕС и дава акъл как да се содиалдемократизира Европа по модерен начин, а трябваше да бъде тикнат директно в затвора.
 

- С кои действия прокурор №1 е провокирал изявлението на съдия №1, че неговата „абсолютна и безконтролна власт” трябва да се ограничи?

- Нямам представа, но съм убеден, че при избора на нов ВСС ще бъдат отчетени факторите, които вкараха правораздавателната ни система в тази схема. Аз наблюдавам процесите отстрани, разговарям с колеги икономисти, финансисти, икономисти и искам да поскажа на елитните магистрати и суперадвокати, че нещата при тях постоянно са къкрели, но вече врят и това напрежение ще рефлектира огромна сила върху стопанските. Един елементарен факт: в момента във висшите арбитражните съдилища се точат дела за 2 млр. лв. Знаете ли какво означава тази огромна за мащабите на България цифра? Това е финансовото огледало на противоречията в стопанската област. Тези противоречия, изразени в искове за 2 млрд. лв., показват, че екипите в търговските арбитражи трябва да бъдат абсолютно перфектни и прецизни, защото недоверието към тях е огромно. В крайна сметка всеки, който се занимава с бизнес, стопанство, икономика, трябва да има гаранция и спокойствие, че при тези правни механизми в страната ще успее и няма да бъде обречен на гарантирана финансова загуба. Проблемът с недоверието е много опасен. Когато то се заражда на различни нива и стигне до върха, може да доведе до много по-големи беди за държавата, отколкото някои си мислят. 


 
Едно интервю на Слaвей КОСТАДИНОВ  

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК "ШОУ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!