Това е най-лошият грях в нощта преди Великден! Всеки трябва да го знае и да спазва забраната
Камбаните звънят с радост и триумф: „Великден! Великден! Великден! Радвайте се, човеци, Христос воскресе!“ Тук-там проблясват многоцветни петна – цветни и осветени яйца минават от ръка на ръка. Това е обичаят – да посрещнете възкресението на Христос с всички останали.
Зад седемте седмици на пост, зад мрачна, суровата и гладна зима и причината за счупванетона яйцата е най-важната – Христос е възкръснал! И така е било винаги.
Вярващи и атеисти на Велики четвъртък, или в събота от Страстната седмица пекат козунаци, боядисват яйца, почистват апартаментите си, приготвят се за Възкресението, ходят до гробищата – да си спомнят за починали близки.
Междувременно, според християнските канони, не можете да ходите на гробища за Великден. Смята се, че в този ден душата на починалия се събира с Бог и не трябва да се вика оттам, тъй като няма да се върне следващата година. Специален ден, специално предназначен за посещение на гробището, е вторник след Великденската. След литургията трябва да посетим гробовете, да оставим цветни яйца и други подаръци.
На Великден са строго забранени плътските удоволствия
Нощта преди Великден е специално време. Постът вече е минал, но преди неделя сутринта не можете да ядете бързо, да се отдадете на плътски удоволствия и лакомия, да се разсмивате високо, да се обиждате и да пиете алкохол. Тази нощ е време за молитва и дълбоко осъзнаване на тържествеността на Великден, неговото свещено значение.
В събота вечерта вярващите, оставят „малки“ ястия у дома на масите си, се събират в църквите вечерта, а в 12 часа започва процесия, след което службата продължава.
Пристигайки у дома, вярващите ядат яйца и козунаци и си лягат. И едва късно сутринта в неделя започва истинския празник.
По някаква причина има традиция сред младите хора да се съберат заедно с големи компании, които се отдават на опиянение по време на процесията, а след това се прибират вкъщи със свещи, за да си “допразнуват”.
Такъв сценарий е неприемлив. Наред с другите неща, забраната за секс действа дори по-строго, отколкото по време на целия Велик пост – Смята се за голям грях. Така че не забравяйте, дори и да не отивате за вечерната служба и шествие, не е необходимо да се събирате с приятели, все още не е времето на Нова година и Коледа. В 12 през нощта запалете свещ, или вземете от църквата, осветете козунаците и яйцата. Прекарайте вечер в медитация, преоценете ценностите си. Възможно е, точно в този момент, когато се отворите за истината, да разберете за себе си нещо, което ще промени коренно целия ви живот. Разбира се, за добро.
Обичайно се посещават приятели и близки и си разменяме великденски яйца и козунаци. Традиция е борбата с яйца, и на когото яйцето се окаже “бияч”, той ще има късмет, стабилна и щастлива година.
Между другото, осветени и оцветени яйца се държат непокътнати за цялата година, до следващия Великден.
И според общоприетото вярване едно яйце, осветено и запазено от 3 до 12 години, има невероятна лечебна сила.
Преди това, жените оцветяващи яйца в четвъртък, взимали водата от лучените обелки с които боядисвали яйцата. Смятало се, че ако се миете този бульон цялата Великденска седмица, лицето ви ще бъде гладко, червено и свежо. Разбира се, ако използвате изкуствени или закупени хранителни оцветители, тогава не трябва да правите това …
Обичайно на Великден се мисли за бъдещата реколта. За да бъде годината плодородна, червено яйце се слага в житни зърна, приготвени за сеитба. Малко вероятно е, да сте ангажирани в селското стопанство, но ако имате градина, или отглеждате някакви растения, поне ползвайте черупките от яйцата за подхранване на почвата..
Но най-важното нещо тази седмица е да бъдете щедри и милостиви.
Последвайте ни
за думите му -"МАЙНАТА МУ НА ПРАВОСЛАВИЕТО"
Проклет да е Паси...поколението му до десето коляно също да е проклето.
ВСИЧКИ СОРОСОИДИ И ПРЕДАТЕЛИ ДА БЪДАТ ПРОКЛЕТИ
Слава на првославието!
Майната му на Православието!
И на католицизма и на исляма и на юдеизма. Майната им на всички организирани религии учещи хората да не мислят, държащи ги в робска простотия в угода на силния на деня.
СОЛОМОНЕ ДА ТИ ГО НАБИЯ В ЕВРЕЙСКАТА ГНУСНА УСТА.
А еврейна лукав ШЕЛОМОВИЧ - путин , и на цялата му пасмина шеломоидни подлоги ...........червен сатанински еврейски пентаграм в анусите
Приканвам всички потребители от пол М и Ф днес да не се ебат!!!Нека бъдем РАЗУМНИ и малко по ДОБРИ!!!Може да се пипаме както аз сега правя но само до ТАМ...ЕДИН ВИД МАСАЖ който не се брои за ПОЛОВ АКТ!!!Имайте самодисциплина за да вървим по СПРАВЕДЛИВИЯ ПЪТ на живота като идеята е да докарате като мен до 107 години-това ми е мярката която съм си дал!!!Поздравявам всички ЗАТВОРНИЦИ-МОШЕНИЦИ-КУРВИ и нормални ГЛАСОПОДАВАТЕЛИ както ДАНЪКОПЛАТЦИ които пишем в БЛИЦ с ХРИСТОС ВОЗКРЕСЕ---ВО ИСТИНА ВОЗКРЕСЕ!!!
В наше село на победителя при яйцата му викаме " боряк", идва от "боря се". От къде го измислихте този "бияч". Мутренски времена !
Живееш над Балкана си, затова казвате боряк. Под Балкана му казват бияч.... и не от сега!
Ебал съм ви майката и фатмаци мърши руски утрепани,бял ден да не видите и лев във джоба също,гладни да пукнете и небръснати! Ебал съм ви великдена Аллаху Акбар,ще режем кафирски чутури скоро!
Забраните и изискванията които са изредени по-горе важат ли за политиците и поповете или са само за обикновения народец?
Не...Майната ви...
ПУТЬО АКБАР НЕМА ЛАБАВО ХИ...ХИ...ХИ...
Особено Георгиев ,да му побелее и здравото око,и да го трие със корселин,майка му отвратителна и монстар фатмашки!
Най-големият грях е геноцидът, извършван над българския народ, от (голяма) част от властимащите.
Миналата седмица беше католическия Великден, а сега е православния. Интересно, колко пъти Исус го разпъват на кръста и как така датата на православния Великден се сменя всяка година! Коя е истината и има ли защо да се празнува нечия ужасна смърт и мъчение на кръста. Странно нещо е това живота и смъртта.
Много сериозни въпроси задаваш. Не разклащай устоите на вярващите. Те и без това нямат акъл да ти отговорят, а мислят за лапането и фиркането на всеки празник.
Празнуваме не нечия смърт , а Възкресението на Исус Христос , победил смъртта на Гоготският кръст , където умря заради нашите грехове и пое вината ни. Прочети поне едно Евангелие от Библията и ще разбереш какво е Великден ! Нито е козунаци , че.не ни яйца и агнешко , нито свещи и ритуали !
Някой да е видял някого, който се е върнал от оня свят? Т. е. възкръснал. Аз чета и Библията и Евангелията , но човек трябва да мисли. По-добре да не те разочаровам като децата, които вярват в Дядо Коледа. Който си иска да си вярва, каквото си ще.
А приемливо ли е всички владици да са доносници и милиционери? Или това е по-малък грях отколко да се изчукаш?
Свършено е с тебе...
Изопачавате Христовата истина като смесвате: суеверия, езически обичаи и други неща.
Срам ме е да кажа ХАЙДЕ ДА СЕ ЧУКАМЕ, с яйца или с чаши. Алън Дълес омърси всичко заедно с ЦРУ, П2, и Сорос.. Спряха ли пцорното по телевизията, поне за постите, колко са против порното, колко постили ядоха вафли със сухо мляко и се напиваха, и правеха секс. С колко намаля продажбите и консумацията на алкохол, цигари, месо, яйца, сирене и мляко, през този период. А на презервативи? Пардон, хриссияните не ползват презервати, сексът е за да има наследници..
В нощта преди Великден, за да бъде омилостивен православния Бог се ядат само запечени люспи от шаран и се пие единствено разтопена овча мас. Ходи се по голяма нужда пред вратата на съседите и не се перат долни гащи. Пърди се звучно в източна посока пред иконата на Богородица. Момите играят голо хоро на лунна светлина. Триче се кьораво куче в чест и прослава на Господа Бога Вседържател.
В нощта преди Великден е редно младите първескини да се подмият отдолу със светена вода за полово дълголетие и вагинална свежест в името на Иисуса Христа - Бога наш.
това е еврейски обичай
Въпрос на Светла Нестерова: В сайта pravoslavie.bg попаднах на твърдението, че практиката на задължителен пост и изповед преди причастие е "антицърковна". Ролята на поста и изповедта се разглеждаше като важна, но непредшестваща задължително причастието. Моля Ви за отговор, задължителни ли са постът и изповедта преди причастие и откъде следва това? На въпроса отговаря Златина Каравълчева: Здравейте, отговорът на свещеника от сайта pravoslavie.bg е бил верен. Наистина, обвързването на изповедта и поста с причастието, по начина, по който се е наложило у нас, е нов за Църквата - тоест наложил се е в някои поместни църкви (но не във всички!) през последните два-три века, главно под руско влияние. Православието по принцип е много толерантно към разнообразието на църковните практики в поместните църкви, но в случая става дума за нещо по-сериозно - за една подмяна на църковното учение за греха и действието му в човека. А да знаем как действа в нас грехът и какви са противодействията му е от ключово значение за живота ни като християни. И така, да се спрем на учението, което се проповядва и до днес от много свещеници у нас. Според него, ние сме недостойни за приемането на причастие по две причини: заради греховните си постъпки, които изобилстват у нас; и заради светския начин на живот, който водим през ежедневието си. Логично следва, че за да можем да се причастим, ние трябва, първо, да получим прошка за греховете си, и, второ, да променим за малко светския си начин на живот като постим, четем повече молитви, откажем се от някои наши нормални за ежедневието ни привички (според възгледите на духовника, това може да бъде гледането на телевизия, събирането с приятели и други по-крайни неща). За по-добра илюстрация се разказва съвременната притча за разхвърляната стая, в която чакаме скъп гост. Тя е тъмна, прашна и разхвърляна и би оскърбила госта ни с безпорядъка си. Затова ние я привеждаме в порядък чрез изповедта и предшестващите я пост и молитви. Тя става светла и подредена, Гостът влиза и пребъдва с нас известно време, докато пак я занемарим. Следващото почистване е насрочено за следващия постен период. Благочестивото съзнание на мнозина вярващи "дописва" тази метафора, като си представя, че, логично, при перманентната ни греховност стаята ще е подредена минимално кратко време - затова колкото по-къс е периодът между изповедта и причастието, толкова по-безопасно е за християнина и по-голяма е вероятността да не обиди Христос с някой новоизвършен грях. Горната практика е породена от няколко неправославни учения, за които е много важно да си дадем сметка. За да познаваме себе си и да не се самозаблуждаваме. Първо, за греховността ни. Вярно е, че тя е причината за нашата отделеност от Бога. Не само за недостойнството ни да се съединим с Него в причастието, а за принципната ни отделеност от Бога - това е много важно да го разберем. Бог иска да се съедини с нас, иска да живее в нас - след Неговата изкупителна смърт и възкресение това вече е възможно за човека. Но греховността ни, този плод на повредената ни човешка природа, прави невъзможно пребиваването Му в нас. Това обяснява чрез едно привидно противоречие св. Симеон Нови Богослов. Той казва, че в Църквата се е случило невъзможното: неограниченият и невместим Бог е станал в св. Тайни (Кръвта и Тялото Христови) ограничен и вместим. Но Той остава такъв само у достойните причастници. Недостойните не са в състояние да задържат в себе си Бога. Който се е причастил достойно, според светеца, ще има и емпирично усещане за Божието присъствие у себе си. Това е - греховността ни не ни позволява да задържим в себе си Бога, да живеем така, както сме създадени да живеем. Тя закрива пред нас един неподозиран духовен хоризонт на безкрайно развитие, за което не сме чували, не сме виждали и не сме мечтали. Какво са греховете ни? Плодовете на тази греховна наша природа. Горчивите плодове. Те обаче са само върхът на айсберга. Затова дори пълен списък на ежедневните си грехове, тайни мисли и намерения да си водим и ред по ред да ги изповядаме на свещеника, те пак си остават само видимата част на планината от греховни страсти, които носим в себе си. Чудното при това е, че ние знаем само за онези страсти у нас, които са се проявили в някой грях, дали са "горчив плод" и така са станали видими за нас. За останалото дори и наум не ни минава. Затова отците казват, че Бог не открива пред човека съдържанието на сърцето му наведнъж, за да не се уплаши и отчае, а открива само онова, което той е в състояние да понесе и преодолее на този етап от духовното си развитие. Затова първото, което трябва да направим, е да престанем да мислим за душата си като за разхвърляна стая, която подреждаме при изповедта. Тоест да не превръщаме една благочестива метафора в догмат на духовния ни живот. Нищо не сме подредили у себе си с изповедта. Въобще, трябва да избягваме логичното и прекалено образно мислене в духовния живот. Бог наистина е верен и прощава греховете, които изповядваме с искрено разкаяние, но това не означава, че с изповядания грях е умряла и страстта, която го е родила. И именно тя, а не конкретната постъпка, ни отделя от Бога. Изповедта има смисъл само, ако знаем нейната същност. Тя не ни "очиства" в смисъл да ни прави в този момент безгрешни. Бог наистина прощава изповяданите с искрено съкрушение грехове, но греховността ни като преграда за Неговата благодат у нас остава. Изповедта е спирка по дългия ни път на духовно развитие. С греховните си постъпки ние нарушаваме духовни закони и само прошката на Бога и изцелителното действие на Неговата благодат може да възстанови равновесието у нас и в света. Затова не е необходимо изповедта да предшества с часове причастието - това е просто безсмислено. Изповедта е тайнство със собствена динамика, различна от тази на причастието. На изповед се отива не "по задължение" и защото това трябва да се съчетае с нещо друго - това формализира тайнството и го обезсмисля. Отиваме на изповед, когато нещо ни тежи, почувствали сме разкаяние и искаме да го изповядаме. Ако се причастяваме 3-4 пъти годишно и не откриваме нещо у себе си, за което да отидем на изповед, то това означава, че не изпитваме себе си, съвестта ни е приспана и трябва горещо да молим Бога да ни покаже истинския ни образ. От Евангелието знаем, че който не изпитва себе си преди причастие, яде и пие своето осъждане. Който пристъпва към св. Чаша без съкрушение, без съзнание за своето недостойнство, без съзнание за това, с Кого се причастява - той е недостоен причастник. Св. Симеон Нови Богослов казва, че условието за неосъдно причастие е съзнанието за Тайнството. Съзнание съвсем не е еднозначно със знание. Всички православни знаем, че се причащаваме със самия Христос. Но едва ли някой го съзнава - защото иначе щяхме да пристъпване със сълзи на съкрушение и любов към Чашата. Така казват и мнозина съвременни старци - без сълзи не пристъпвай към чашата. Не за друго, а защото за тях това означава, че не съзнаваме, какво точно правим в този момент. Естествено, това е много високо изискване. Ние се състезаваме в друга категория, но е добре да знаем каква е мярката, за да не мислим, че като сме скочили метър, сме покрили Божия норматив. Според съзнанието си за това, което предстои да извършим - да се съединим с Непостижимия Бог, Твореца на всичко съществуващо - следва и всичко останало, по един съвсем естествен начин. И молитвите, които няма как да не произнесеш, ако чувстваш искрено съкрушение, и духовните усилия. Въздържанието от обичайната ни храна е отредено от Църквата да бъде през 4 годишни поста и в сряда и петък. Това е мярката на аскеза в това отношение, определена от св. отци. Преди причастие не е необходим допълнителен пост, защото иначе Църквата щеше да служи литургия само през постните периоди, а през останалото време щеше да има някаква друга служба. По време на литургията невместимият и неудържим Бог става вместим и удържим във виното и хляба на евхаристията. Това не е нещо нормално, нито самоцелно, а е чудо на чудесата - така че без причина Църквата не би установила еженеделна литургия. Единствената причина за отслужване на литургията е призив към християните да станат участници в Христовата трапеза. В заключение можем да кажем, че това е един много сериозен въпрос, от централните в живота на православната ни Църква и сериозната дискусия по него у нас предстои. Той е свързан с другия актуален въпрос за честотата на причастието и съответно на изповедта, но това е друга тема, която в настоящия отговор няма да разглеждаме.
Би трябвало някои зодии да ги няма. Тези след 9 месеца от времето на пост.
АЗ МУ ПРОЩАВАМ ! ТЯ ГЕРГАНА И МАЙКА МУ СЕ ОТЧЕТОХА МНОГО ГОДИНИ НАЗАД ЗА ПРЕДАТЕЛСТВОТО И ПСИХОПАТИИТЕ МУ !
От всичко написано най-важното е на последния ред - да бъдем щедри и милостиви, и не само в този ден, а всеки ден! На това трябва да учат всички религии. Другото е уважение и смирение. Христос Воскресе!
Самото християнство е заченато от грях( Не прелюбодействай !) А какво е станало. Бог отишъл(въпреки че не е бозайник)и оплодил първата семейна жена и сложил рога на мъжът и. После доброволно се оттеглил в старчески дом и доброволно предоставил своя трон на наследника си Исус.