Книгата “150 години от рождението на полковник Васил Златарев, основоположник на българското въздухоплаване и пръв командир на родните ВВС” излиза в навечерието на неговата кръгла годишнина. Полковник Златарев е български офицер от инженерни войски, един от основателите, организатор и радетел за създаването на българското въздухоплаване.
Той е първият българин, летял с балон, с планер и с аероплан. Участник е в първото бомбардиране на противников обект от български самолет, извършено на 17 ноември 1912 г. над Одрин от самолет “Блерио” XI, пилотиран от италианския доброволец в българската войска Джовани Сабелии.

С него майор Васил Златарев, командир на Въздухоплавателния парк, прави първата аеропланна бомбардировка на Балканите. Това е кратка характеристика от богатата биография на полковник В. Златарев.

Полковник Васил Златарев е една емблематична личност, която освен високите постове, които заема в структурите на новосъздадения Въздухоплавателен парк, проявява неподозирано желание за придобиване на знания в областта на въздухоплаването, които да приложи при формиране на новата организация и структура на въздухоплавателното отделение, сформирано на 28 февруари 1906 г.

Създава план за изграждане на въздухоплаването, който преди всичко включва проучване на европейския опит и пренасянето му в България за строеж на въздухоплавателни средства. През 1906 г. изучава френския опит и наблюдава атракционните полети на Сантос-Дюмон с нов летателен апарат - самолета. Поради липсата на въздухоплавателни апарати Златаров конструира и хвърчила и балансирани планери.

Васил Иванов Златарев е роден на 3 ноември 1869 г. (16 ноември по нов стил) в Гюргево, Румъния. Семейството на Иван и Николина Златареви се преселват там от Великотърновския край след Руско-турската война от 1853-1856 г., известна още като Кримската война. Тя е част от дълъг конфликт между великите европейски сили за влияние върху териториите на западащата Османска империя.

След като завършва основното си образование, Васил постъпва в русенска гимназия през 1885 г. Отрано проличават способностите и характерът му - рисува хубаво, овладява отлично румънски и френски език, а настойчивостта и последователността в работата му са изява на целенасочен, определено свободомислещ и упорит характер. През 1888 г.

Васил Златарев постъпва във Военното училище в София - XIII випуск, което завършва през 1891 г. През следващите две години подпоручик Златарев последователно служи в пионерни части в Русе, Шумен и Пловдив.

По време на Първото българско изложение - 1892 г., Златарев е в състава на пионерната група, определена за обслужването на балона на френския въздухоплавател Йожен Годар. Той свидетелства, че при демонстрациите на два пъти с него се издига командирът на групата поручик Кънчев, а самият Златарев лети четири пъти. 

Свободните полети с балона и приятелството с френския въздухоплавател определят неговата съдба 

От този момент животът и дейността на Васил Златарев са неразделно свързани с авиацията.

По време на службата си в Шумен през 1895 г. Васил Златарев сключва брак със Стефка Митева Келевлова.

Енергичната дейност на ентусиазирания млад офицер дава резултати - неговият непосредствен командир подполковник Тепавичаров предлага на Министерството на войната поручик Златарев да бъде изпратен на обучение в Учебния въздухоплавателен парк в Гатчина край Петербург - Русия.

През 1902 г. поручик Златарев постъпва в офицерската въздухоплавателна школа Гатчина край Петроград. През есента на 1903 г. капитан Златарев завършва блестящо курса за обучение в Гатчина и се завръща в България. Назначен е за командир на сформираната в София малка въздухоплавателна команда към Втора пионерна дружина в София.

В тази команда, поради липса на конкретна дейност, са правели и изпитвали различни конструкции хвърчила.
През 1904 г. е назначен за ротен командир в V дружина, а въздухоплавателната команда има за командир друг запален по въздухоплаването офицер - Хараламби Джамджиев.

Срещата на двамата поставя началото на сътрудничество, което предопределя бъдещето на българската авиация. С построените двуплощни хвърчила от т.нар. “хараграфов“ тип издигат товари до 70 килограма. 



Тези изпитания са основа за строеж на малки, но стабилни в полет планери, демонстрирани в полет по склоновете на Софийския военен лагер. 

В края на 1905 г. Министерството на войната му възлага да изработи проект за въздухоплавателно отделение. Веднага след представянето проектът е одобрен и на 28 февруари 1906 г. Златарев е назначен за командир на новосформираното въздухоплавателно отделение. В неговия състав влиза и автомобилната команда, числяща се към жп дружина в София. 

Златарев създава план за изграждане на въздухоплаването, който преди всичко включва проучване на европейския опит и пренасянето му в България за строеж на въздухоплавателни средства.

В края на 1906 г. Златарев е командирован в чужбина, за да посети различни балонни фабрики, въздухоплавателни части, автомобилни и прожекторни фабрики, за закупуване на материална част. Изучава френския опит и наблюдава атракционните полети на Сантос-Дюмон с нов летателен апарат - самолета.

За командировката Управлението на Инженерни войски отпуска още 2000 лв. Така със сумата от 5000 лв. закупува само един френски сферичен балон от лакирана копринена материя с обем 360 м3 и 300-метрово въже за него.

През 1910 г. Златарев успява с подкрепата на военния инженер подполковник Симеон Добревски да обоснове пред Министерството на войната идеята за създаване на военна авиация.

След обявяването на военно положение на 17 септември 1912 г., върху основата на балонното и аеропланното отделение, е създадена нова организация - Въздухоплавателен парк с командир майор Васил Златарев.

* * *

През Балканската война с получената техника са сформирани допълнително едно балонно и две аеропланни отделения. 

Българската авиация подпомага операциите на сухопътните сили в Източна Тракия, осигурявайки разузнавателна информация за разположението и придвижването на османските войски. За втори път след Италианско-турската война самолети се използват за бомбардиране на противника.

На 10 ноември 1912 г. е формирано Трето аеропланно отделение с командир поручик Пеньо Попкръстев. Тилово и организационно трите аеропланни отделения са подчинени на Въздухоплавателния парк с началник майор Васил Златарев.
В периода от 16 октомври до 17 ноември самолетите на отделението извършват 15 излитания за изпълнение на бойни задачи - предимно разузнаване на османските позиции около Одрин (Караагач, Юруш, Кадънкьой, Доганджа, Емекчикьой и ъгъла между Марица и Тунджа).

След завършване на Междусъюзническата война аеропланните и балонните отделения са сведени в една аеропланна и една балонна рота, които заедно с прожекторното и автомобилното отделение образуват отново Технически парк с командир майор Златарев.

На 14 октомври 1917 г. Златарев е произведен в чин полковник. През януари и февруари 1918 г. той и Евгени Георгов представляват България на конференцията по Въздушно право, която се провежда в Будапеща.

След като завършва войната, на България е наложен Ньойският мирен договор, според който нашата страна няма право на собствена военна авиация. Във връзка с тези ограничения в армията се провеждат съкращения. В числото на съкратените е и полковник Васил Златарев. Мотивите в заповедта гласят: “поради намаление ефективите на армията”.

Всъщност причините за неговото съкращение са други: Златарев е руски възпитаник, широката му обща и специална култура му позволяват да бъде прекалено самостоятелен и свободомислещ, поради което има остри конфликти с командването.

На 17 май 1932 г., след продължително и тежко боледуване, отлита от този свят родоначалникът на нашето въздухоплаване и пръв командващ военната авиация на България.

По откъси от книгата на Веселин СТОЯНОВ и Панайот КОНДЕВ