На 22 февруари се проведе учредително събрание на „Инициативен комитет за поставяне на паметен знак на акад. Ангел Балевски в Троян“ с председател инж. Пенчо Адърски, членове-Иван Иванов, Христфро Стаевски, Марин Миховски, Васил Радйчевски, съобщава troyanexpress.com.

Както Община Троян вече информира, ръководството на администрацията подкрепя идеята на инициативния комитет за поставяне на подходящ паметен знак на акад. Ангел Балевски и вече проведе няколко срещи с членовете на комитета. Мястото на паметния знак вече е определено, а именно – в началото на улицата, носеща името на академика в поземлен имот с идентификатор 73198.507.577 по кадастралната карта на Троян, собственост на “Солид-85″ЕООД собственост на МЛАДЕН ПЕТКОВ МОНДЕШКИ.

На Христофор Стаевски е възложено да снабди Инициативния комитет с нотариално заверено съгласие за поставяне на паметния знак от собствениците на Елпром и всичките документи свързани с монтиране на знака. На 13 май 2010 година е открит паметник на известния троянец в в двора на Института по металознание в София.Мястото не е избрано случайно – акад. Балевски освен че е светило в металознанието, е и основател и пръв шеф на института, който днес носи неговото име. През тази година се навършиха 100години от рождението на академика. В Троян нямаше.

Но вече е факт, че ще има. Организаторите вече откриха дарителска сметка, по която всеки желаещ да подкрепи идеята може да преведе своето дарение:


КОЙ Е АКАД. АНГЕЛ БАЛЕВСКИ

Ангел Балевски е роден през 1910 г. в Троян. Произхожда от стар охридски род, един и същ с този на Васил Балевски. През 1929 завършва Трета софийска мъжка гимназия, а през 1934 г. – Немското висше техническо училище в Бърно, Чехословакия. Професионалната си дейност започва като неплатен стажант в Инженерната работилница в София. После минава през фабриките „Чиличена ръка“, „Борис Ташков“, „Електрометал“, „Авгис“. Балевски е постоянен участник в близкото лично обкръжение на диктатора Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб. Част е от групата, инициирала т.нар. Възродителен процес. 


Научна кариера

През 1945 г. Балевски става извънреден професор в Държавната политехника, където създава и ръководи Катедра „Механична технология и фабрична организация“, преминала след 1953 г. във ВМЕИ. През 1947 г. става редовен професор. От 1955 е член-кореспондент, а от 1967 г. – действителен член (академик) на БАН. Ангел Балевски е основоположник на българската научна школа по металознание и технология на металите. Прави сполучливи опити за конструиране на машина за горещо пресоване на цветни метали. Разработва оригинален метод за добиване на чугун от български суровини във въртяща се барабанна пещ. Разработва, заедно с Иван Димов, метод за леене с противоналягане, който представлява новост в световната леярска техника и е защитен с над 100 патентни документа за изобретения в България и в чужбина. В негово авторство и съавторство са издадени 7 монографии и университетски учебници. Избиран за почетен и чуждестранен член на академиите и научните дружества в редица страни и на международни организации като: съпредседател на Международната академия на науките в Мюнхен (1988); член на Съвета, Пъгуошки конференции за наука и световни проблеми (1971)

Управленска дейност
Заема редица високи административни постове:
1947 – 1952: заместник-ректор на Държавната политехника;
1960 – 1961: заместник-председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес;
1966 – 1968: ректор на ВМЕИ, София;
1967: основател и директор на Института по металознание и технология на металите на БАН;
1968 – 1988: председател на БАН;
1988: почетен председател на БАН;
1971 – 1989: член на Държавния съвет на НРБ.


Книги
Автор на книги с разсъждения, анекдоти и афоризми: „Наука, човек, общество“, „Тревоги“, „Българиада“ и „Настроения“. С академик Ангел Балевски – на шега и на сериозно. Съст. Иван Пейковски, С., Академично изд. „Проф. М. Дринов“, 2003, 84 с.

Награди
Носител на най-високи български и чуждестранни награди за приноси към науката и изобретателството, включително: Димитровска награда (1951, 1969) Два пъти Герой на социалистическия труд на България (указ № 970 от 23 май 1975 и указ № 676 от 14 април 1980) орден „Георги Димитров“ (1970, 1975, 1980, 1985) орден „Кирил и Методий“ II ст. (1957) I ст. (1963) Орден „Академични палми“, Франция Златен медал „Дизел“, Германия Медал „Ломоносов“ на Руската академия на науките Звание „Народен деятел на науката“ (1971) През 1985 г. е удостоен с наградата за перспективен научно-технически принос, присъдена от фондацията „Крьобер“, Хамбург, ФРГ. Със специалния диплом получава награда от 800 000 западногермански марки. Цялата сума акад. Балевски дарява на държавата за развитие на металургията. Звание „Доктор хонорис кауза на Техническия университет – София“ (1995)