Точен брой колко са паметниците от комунизма у нас няма, но със сигурност са хиляди. Няма село без поне един бюст на местен герой и знаменитост от това време.
Най-известните монументи предизвикват бурен спор в обществото още след падането на социализма. Един от тях е съборен през 1999 г. - мавзолеят на комунистическия ръководител Георги Димитров. Да, разрушаването му е отнело три взрива, шест дни и много подигравки... но вече го няма, пише Дарик.

Друг спорен паметник е този до НДК - известен с много обидни имена, той е в окаяно положение от години. Даже още от деня на откриването си през 1981 г., когато плочи от облицовката са паднали. Не били залепени добре, бързало се всичко да бъде открито в срок. А и самият Тодор Живков не бил особено впечатлен и дори се е открекъл от него. Очевидно полупроводниците все още не са успели да станат цели проводници.

По инициатива на Людмила Живкова, паметникът е изграден за навършването на 1300 години от съществуването на българската държава.
Монументът пред НДК е издигнат на мястото на почетните мемориални плочи на първи и шести полк, премахнати през 1977 г. Това е и причината граждани да искат премахването на сегашния паметник "1300 години България" и да искат възстановяването на стария облик на мястото.

За паметника на Съветската армия в центъра на София изобщо да не говорим. Неодобрението към него е голямо, защото почита паметта на Червената армия. Същата, която води до идването на тоталитарния режим у нас.

Затова и през 2011 г. осъмна с нарисувани комикс герои върху фигурите на войниците с надпис "В крак с времето". Две години по-късно беше оцветен в розово с извинение към Чехия за окупацията през 1968 г. През 2014 пък имаше надпис "Слава за Украйна" в подкрепа на антиправителствените протести в страната.