Инфлацията пада. Тя се пречупи още през май миналата година и оттам нататък върви с малки стъпки все надолу. Това отчита НСИ в ежемесечните си бюлетини, за януари например месечната е 0.5%, а годишната - 3.8%. А инфлацията е важна, освен за джоба ни, и на макрониво - от това дали ще я свием в приемливи граници зависи приемането ни в еврозоната. Докладът за готовността ни по този показател трябва да излезе през юни, но премиерът в оставка акад. Николай Денков оповести, че ще иска отсрочка, за да може „засичането“ да стане през есента, пише "Марица".

Междувременно обаче властимащите се бият в гърдите, че цените в магазина намаляват благодарение на техните политики. Спомняте си миналата година Министерството на икономиката даде 30 000 лева за сайт, който да следи цените на определени групи храни на едро, на дребно, при внос и да прави сравнение със същите продукти в други европейски държави (foodprice.bg).

После, в средата на ноември, тръгна и кампанията „Достъпно за вас“, според която 50 продукта от първа необходимост вървят на супер изтънена цена в някои магазини. Дали обаче обследването на цените (в първия случай) и деликатният натиск върху търговските вериги да имат цени за социално слаби свиха инфлацията?

Ефектът е спорен по няколко причини. Първата е, че твърде малко хора припознаха кампанията „Достъпно за вас“ и щателно търсеха продуктите със специалните стикери.

А втората е, че още тогава експеримент показа, че във веригите, които не са се включили в инициативата, цените на продуктите са по-евтини. Тогава емпирично установихме, че кофичката кисело мляко с масленост 2% в Т маркет, които не участват в правителствената инициатива, струва 0.87 лева, а старата му цена е била 1.07 лева. Това с масленост 3.6% пък се купуваше за 0.92 лева.

Срещу това - двата най-посещавани хипермаркета в града продаваха млякото със стикер „Достъпно за вас“ срещу около левче. Това с масленост 3.6% струваше 0.99 лева в „Кауфланд“, а млякото с масленост 2% в „Лидл“ бе 1.03 лева. И 

двете вериги приеха присърце призива на министъра на икономиката Богдан Богданов 

за ниските цени. Важно е да уточним, че в трите магазина марките кисело мляко са различни, но надали на най-уязвимите клиенти, за които по принцип е предназначена кампанията, се интересуват повече от производителя, а не от цената.

С трикове търговците ни карат да пазаруваме все повече

Като цяло именно благодарение на промоционалните кампании на големите ​вериги хората можеха да купуват на сносни цени хранителни и нехранителни стоки. Това продължава и до днес и все още брошурите на хипермаркетите са най-четеното печатно издание. Отделно от това - с карти за лоялност и хватки от рода "две на цената на едно", цените наистина изглеждат чувствително по-ниски. 

И трето - може би най-важното в полето на политиците, е, че общата инфлация не може да падне само защото на пазара се намират 50 продукта на много ниски цени.

У нас инфлацията се измерва чрез Индекса на потребителските цени (ИПЦ). Той 

се състои от 852 стоки и услуги - 

като започнем от хляба, доматите и сиренето и стигнем до цената на горивата в конкретния период, стоматологичните услуги, застраховката "Гражданска отговорност", та дори и цените на самолетните билети. Обикновено се наблюдават над 6400 търговски обекта в 27-те областни града.

Процентът на инфлация обаче не зависи само от това как се променят цените на стоките и услугите. Много важен фактор при измерването на показателя е теглото на всяка отделна стока и услугите, включени в потребителската кошница. Те определят дела, важността, значимостта на различните стоки и услуги в потребителската кошница и оттам и влиянието на изменението на техните цени върху общото изменение на цените, т.е. върху процента на инфлация.

Теглата, използвани от Националния статистически институт за изчисляване на индексите на цените (процента на инфлация), се определят въз основа на данни от изследването на домакинските бюджети. Те се отнасят за средностатистическия потребител и като такива отразяват структурата на потребление на едно средностатистическо българско домакинство.

Средностатистически потребител обаче съществува само теоретично. По тази причина официално изчислената инфлация за страната може драстично да се различава от личната инфлация на всеки поотделно.

Например, ако не пушите, вашето лично потребление няма да включва разходи за тютюневи изделия, които са включени в кошницата, използвана за пресмятане на официалния процент на инфлация, дават пример от НСИ. Същото е и ако не сте летели със самолет скоро. Само за протокола ще отбележим, че през януари именно самолетните билети са поевтинели с 23 на сто. Което обаче е напълно нормално след голямото поскъпване по Коледа заради увеличеното търсене. През януари етикетите просто се връщат на старото си средно ниво.

И още оптимизъм

Нивото за инфлацията за февруари НСИ ще оповести на 15 март. На прима виста се чакат оптимистични новини - най-малкото защото няма да има промяна в цената на водата. Припомняме, кубикът поскъпна от 1 януари и даде своя принос към инфлацията - и общата, и личната. 

Станахме по неволя ловци на промоции

Не само пенсионерите дебнат с истинска страст промоциите в големите магазини. Във времето на пиковата инфлация това стана нещо като „национален спорт“ на българина. Единственото неудобство обаче е, че човек не трябва да пазарува импулсивно, а единствено съобразно намалените стоки в момента. И много домакинства се научиха да живеят именно така - планират менюто си според седмичните намаления в хипермаркетите.

Бърза проверка по пловдивските магазини в момента показа, че ако се следят промоциите, действително могат да се спестят ​доста пари. Краве сирене от 700 грама например върви с 20% отстъпка и вместо 15.15 лева се продава за 11.99 лева, тоест, за тази покупка пестим 3.16 лева. Приблизително толкова ще останат за нас и ако купим кашкавал, който в момента е в акция.

Кофичка кисело мляко пък върви с 46 стотинки по-малко от редовната цена. Купувайки пресен лук на промоция, спестяваме още 30 стотинки. 10 броя яйца пък вместо за 6.49 лева се продават за 4.49 лв. Само от тях спестяваме още 2 лева. Така, теглейки чертата, само от покупката на тези произволно избрани пет продукта сме спестили над 9 лева.

Друга верига пък в момента е във вихъра си в продажбите на „Две за цената на едно“, определено за да стимулира потреблението точно на тези стоки. Така за 13 лева клиентите могат да се сдобият с две парчета от по 400 грама кашкавал. Уловката тук е, че ако ​се закупят нечетен брой от въпросната стока, се начислява стандартната цена. Със същия успех при внимателно пазаруване може да купим два буркана (540 г) бял фасул само за 2 лева.

Бизнесът: Държавата обеща морков, а извади тояга

Много е вероятно и кафето да поскъпне заради изискването на ПОС терминал

Още в края на миналата година, паралелно с опитите на правителството да сложи юзди на цените на храните, бизнесът би тревога, че се получава обратен ефект. Предприемачите предупредиха, че държавата провежда и предлага редица политики, които всъщност потенциално повишават цените.

Такъв пример бе новата Наредба за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, в т.ч. множество хранителни стоки, която влезе в сила от октомври 2023 г. и бе силно критикувана от практически всички играчи по веригата на доставка, напомня в свой анализ Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

В основата на критиката не е целта за по-строг контрол и защита на фиска, а изискванията към самата процедура. Те са разписани така, че водят не просто до неизбежно покачване на разходите за персонал, но и до практическа невъзможност за спазване на правилата. Последното означава увеличен или почти гарантиран риск от санкции, както и предпоставки за проблеми с доставките.

Друг пример за увеличаване на разходите за бизнеса е свързан с въвеждането на електронните ваучери за храна, които трябва да заменят изцяло хартиените през лятото на тази година. Използването на ваучерите за храна се разраства чувствително през последните години, като годишната квота достигна 1,4 млрд. лв. през 2023 г.

Докато електронизацията звучи като мярка, която ще улесни оператори, работници и търговци и би следвало до доведе до спад на разходите, оказва се, че на практика води до увеличение на трансакционните разходи. Това е така, защото наред с таксата за операторите ще се начисляват и различни банкови такси, посочва Петър Ганев.

От началото на март пък задължиха кафенета, сладкарници и всякакви други заведения, категоризирани с повече от една звезда, да инсталират ПОС терминали за клиентите си. Това означава, че собствениците на обекти ще имат още един месечен разход към банката, която обслужва безкешовите разплащания.

При плащане с карта в магазин, заведение, хотел или другаде финансовата тежест пада единствено върху търговеца. Произволна проверка на условията за предоставяне/закупуване на ПОС терминал от търговец показва, че таксата е около 1.2% от стойността на покупката. Или с други думи, при оборот от 50 000 лева например на банката се полагат 600 лева. Търговецът обаче има и други такси по поддръжката на ПОС терминал. А за клиентите услугата е безплатна. 

Ето защо много търговски обекти досега работеха по свои правила. Те имаха минимум за покупка от 5 лева, над който може да се ползва карта. Причината е, че за дребните покупки таксата, която ще плати търговецът, е твърде голяма. Някъде пък отказват да продават единична покупка на кутия цигари с безналични пари, защото при тютюневите изделия търговската отстъпка наистина е малка, а таксата от ПОС терминала допълнително я „изяжда“.

Междувременно от Нова година се повиши административно и минималната работна заплата, която е трън в очите на бизнеса от години. Това също означава по-голям разход за фирмите, без да има увеличена производителност на труда.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук