Една малка България живее в мегаполиса Ню Йорк. Там старите български традиции се съхраняват и развиват вече 10 години чрез творчеството на фолклорен aнсамбъл "Горана". Неин художествен ръководител и хореограф е тъщата на министъра на икономиката Божидар Лукарски - Елисавета Йорданова.
Всяка седмица десетки българи се събират в една зала в сърцето на Ню Йорк, за да танцуват и  усетят по-близка родината.
“Носейки костюма по време на репетиции или на изложби и фестивали, ги кара първо да се чувстват българи, второ да се чувстват горди, че носят нещо, което малцина носят, и трето - техните деца всъщност са повече българи сега, отколкото преди 5-6 години”, обяснява Елисавета Йорданова, цитирана от bTV.

Всичко започва преди повече от 10 години. Eдна съвсем случайна покана за гостуване в Ню Йорк на фестивал, където Елисавета представя соло танц, я отвежда до връзка със стари приятели. В началото е отишла за 6 месеца без намерение да остава, тъй като не знаела дали ще намери работа като артист. 

Американският й път започва през 2005 г.

В началото Елисавета се занимава основно с модерни танци, а българският фолклор носи в сърцето си като несбъдната мечта.
„Спомням си навремето, когато бях млада майка и бях избрана за асистент в „Росна китка", но тогава моята дъщеря беше мъничка, отидох на няколко репетиции, не беше вероятно подходящият момент да бъда по майчинство и да работя на хонорар. И с голяма мъка казах, че ще трябва да спра тази работа, но в сърцето си обещах тогава, че ще дойде време и аз ще направя моята „Росна китка".
Близо 20 години по-късно и на хиляди километри от България обещанието е спазено. Ражда се първата формация на ансамбъл „Горана".

„Горана е името на моята баба – Горанка, и реших, че това е моят подарък към нейната любов и обгриженост и това, че тя ме запозна за първи път с шопските песни. И в нейната къща видях коледната маса с всичките ястия. Събирахме се всяка година, докато беше жива. Водих я в моето училище да пее и да разказва за обичаите”, разказва Елисавета. 

И така днес, в една зала в сърцето на Ню Йорк, десетки българи танцуват хоро.

„В България, понеже си го имаме, не му обръщаме внимание, но когато човек няма нещо, нормално е да го търси, да го обича и да го иска повече. Лошото е, че защо трябва да отидем навън, за да обичаме България? Това е другият въпрос”, отбелязва Елисавета.
„Виждам общността по-сплотена. Виждам, че хората излизат с усмивка от студиото. Аз смятам, че всеки един човек трябва да намери някакво признание, макар и малко, и да го сподели, да подари талантите си на хората, защото освен в семейството, разбира се, ние сме тук с много по-голяма цел - да изградим семейство, да отгледаме деца, но и да споделим живота си с обществото, със света”, вярва тя.

В мисията си да съхрани българския дух, Елисавета има важен съмишленик - дъщеря й Ива.
„Моята дъщеря е невероятен защитник на това, което правя. Тя ми даде първа ръка да започна и във всеки момент е готова да помогне. Пътуваше няколко пъти, за да присъства на наши концерти, както и Божидар отдели от графика си, за да може да дойде през май месец, което за него е трудно”, казва тя.

Всъщност изключително заетият зет на Елисавета е министърът на икономиката Божидар Лукарски.

„Да са живи и здрави, да имаме внуци. Аз имам две внучки - дъщеричките на Божидар са прекрасни деца. И даже с малката дъщеричка през май танцувахме в хотелската стая преди сватбата. Тя ми показваше всички танци, които е научила в детската градина”, споделя Елисавета.

„Той е такъв, какъвто трябва да бъде. Той е грижовен, с чувство за хумор, обича да пее и да танцува. Надявам се да се виждаме по-често. И винаги са добре дошли и ги чакам с нетърпение в Ню Йорк”, описва тя зет си.