Щрихи към портрета

Цветан Недялков е роден на 19 април 1969 г. в София. Завършва с отличие Софийската музикална гимназия, след което е приет в Държавната музикална академия “Панчо Владигеров”. Започва висшето си образование с класическа китара и го приключва с джаз и поп музика.

Започва да свири в група “Акага”, а през 1993 г. се присъединява към “Ку-Ку бенд”. Признат е за един от най-талантливите китаристи в България, а понастоящем е и професор и ръководител катедра в Държавната музикална академия.

Предлагаме ви част от споделеното от него за началото на кариерата му в подкаста “Зад кадър” на YouTube канала Lyubomir Filipov.

- Професор Недялков, кога започна твоят творчески път?

- Точна година не мога да кажа, но беше отдавна. Аз по принцип съм издънката на моето семейство, защото баща ми е строителен инженер, майка ми е икономист. И двамата са с висше образование, но в съвсем друга от моята област и са били достатъчно интелигентни, за да не ме спрат да правя това, което аз искам.

Разбрали са, усещали са, че това нещо, музиката, ми се отдава. Ще разкажа и една от многото случки. Приеха ме в музикалното училище, в което никой не вярваше, защото Софийското музикално училище беше едно от най-елитните училища в столицата, за 1 място се борехме 15 човека.

И тогава моят дядо, който беше много сериозен човек във всяко едно отношение, ме извика и ме пита: Сега това твоето професия ли е? И аз трябваше да му обясня, че да, музикант, това е професия.

За съжаление, колкото повече време минава, толкова по-сложна става ситуацията с музикантската професия. Факт е, че до този етап на живота си аз съм работил само тази професия - винаги работата ми е била свързана с музиката.

- Кога хвана китара за първи път?

- В четвърти или пети клас. Моят братовчед изнамери отнякъде счупена на две китара и баща ми я завинти с един болт. Моят първи учител по китара я залепи както трябва, защото тогава нямаше много възможности. 

- Колко китари имаш към момента?

- Не знам точно, не съм ги броил. Но някъде към 80 може и да са. За съжаление, свиря на много малко от тях.

- Разбрах, че ти сам си направил избора да се занимаваш с музика. Как всъщност стана това, какво ти повлия?

- Това се случи благодарение на група “Сигнал” и Йордан Караджов. Той живееше на нашата улица и ние бяхме много добри приятели с неговия племенник, израснали сме заедно от малки. Имаше един период, когато по политически причини бяха забранили “Сигнал” и те репетираха в една малка стаичка в дома, където живееше и неговият племенник. И там, като видях истински инструменти за първи път, нещо в мен веднага резонира и се обърна. Оттам нататък се започна, та до днес.

- А в “Ку-Ку бенд” кога постъпи?

- Аз съм последният набор в България, който е служил 2 години казарма. Пеех в хора на Ансамбъла на Строителни войски. Там се запознах с Евгени Димитров - Маестрото. За да си поддържам формата, всеки ден следобед свирех на китара в казармата. И Евгени казал на Слави Трифонов за мен, както и че аз им трябвам за бенда. Първата ни среща с него беше в едно заведение на Женски пазар в София. И оттогава вече 30 години...

 

 

 

 

Любомир ФИЛИПОВ

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук