Вчера по телевизия BIT гуруто от Белград Василев отново проговори. В интервю пред Сашо Диков Василев заля ефира с познатата ни мантра как бил обект едва ли не на политическо изнудване.
 Този път виновникът бил Бойко Борисов, защото неясно как го бил накарал да продаде „Дунарит“ на неизвестни лица и години по-късно да го купи обратно за голяма сума пари. Не е нужно да се напрягаме, за да си спомним, че Василев беше едва ли не най-могъщият човек в държавата, можеше да поиска всичко от всеки един държавен служител и съответно да получи всичко. Сделки, протекция, милиарди държавни пари в трезора на КТБ. Въобще всичко. Василев дори форматираше, без да се крие, партии и политически проекти, през които да участва пряко в управлението. И изведнъж Борисов му бил казал (разбирайте натиснал) да продаде и изкупи обратно „Дунарит“ – малко трудно за смилане. Без да обръщаме внимание на поредните телевизионни „самопризнания“ на Василев относно начина на функциониране на финансовата пирамида КТБ и относно финансирането от страна на банката на създавани от него фирми бушони, ще споменем само няколко момента. Фирми като „Дунарит“ са били използвани многократно от КТБ за предоставяне на кредити, като отпуснатите парични средства след това са потъвали под формата на заеми в други фирми на банкера беглец.

 Причината е проста. Предприятието „Дунарит“ има дейност и активи и може да бъде кредитирано без да предизвиква вниманието на БНБ. Не че банковият регулатор някога въобще би създал проблем на Василев, но това е съвсем друга тема. По тази схема „Дунарит“ е получил над 90 млн. лева кредити, като само част от тях са били предназначени за предприятието. Над 70 млн. лева от кредитите са предоставени впоследствие от „Дунарит“ като заеми на фирми-бушони на Василев, нямащи никакво отношение към предприятието, като „“Юлита“, „Рема Трейд“, „Елтауър“, „ТЦ-ИМЕ“ и други. С други думи, огромна сума е била извадена от КТБ чрез „образцовото“ кредитиране на „Дунарит“ и е заминала в посока, която само Василев знае. И това през времето, за което Василев твърди, че уж бил „прехвърлил“ „Дунарит“ на лица, които му били посочени и които не познавал, а всъщност се оказва, че е ползвал предприятието като разпределителна касичка.

 Друг подобен пример е кредитирането на „ИПК Родина“. КТБ отпуска два кредита, на обща стойност 30 млн. евро, получени от свързаните с Василев фирми „Инвестмънт Проджектс“ и „Риъл Естейт Проджектс“ (последното дори е лична собственост на Василев и семейството му), като печатницата ги обезпечава, ипотекирайки терена си на бул.“Цариградско шосе“. Целта на кредитирането е строителство на нов административно-търговски комплекс, а „ИПК Родина“ притежава необходимия за проекта недвижим имот. Не е трудно да се установи, че строителство на бул.“Цариградско шосе“ до ден днешен няма, като вместо за реализация на проекта парите са потънали в посоки, които отново само Василев знае. Надяваме се и разследващите органи вече да са доста по-наясно с този въпрос.

 В много от случаите на кредитиране КТБ е ползвала и действително извършени сделки – една фирма на банкера беглец продава на друга негова фирма някакъв актив, като имоти, дялови участия в трети негови дружества и т.н. Продажбите са фиктивни, но се използват като основание фирмата купувач да получи кредит от КТБ и да заплати получената сума като цена по сделката, на фирмата продавач. Или казано просто КТБ осигурява парите, а Василев си ги мести от левия в десния джоб. И сега „гениалният“ финансист спокойно може да каже (както и го прави), че Борисов го бил накарал да извърши тази или онази сделка, а утре – за другата сделка го бил накарал може би Доган, за следващата Станишев, а защо не и Симеон Сакскобургготски. Сега Василев е обвиняем за източването на милиарди от финансовата пирамида КТБ и може да ни прожектира всякакви филми като защитни негови тези. И ние да му „вярваме“. Вземете си пуканки, сагата с Василев - новата „Ченалова“ тепърва предстои. Сценаристи на сагата – „Агнешките главички“ (новите „Капитал“).   
Но това не е толкова важно. По – интересният въпрос е защо сега Василев и Прокопиев пеят в един глас и то все срещу Борисов и разбира се срещу Цацаров. Достатъчно е да проследим как няма и тридесет минути след интервюто на Василев в телевизия BIT, сайтът на „Дневник“ вече публикува поне четири статии по темата. Ясно е, че материалите са били предварително подготвени и само са чакали интервюто да приключи. Причината фараонът беглец и участниците в бандитската приватизация от управлението на Костов „Агнешки главички“ (днешни „Капиталци“) да нападат държавното обвинение е повече от ясно. Единият е обвиняем, а другите има много какво да крият, ако прокуратурата разрови приватизационните сделки от прехода и забогатяването на Прокопитата. Днес те яростно нападат „Булгартабак“, но само един факт е напълно достатъчен да обърне тезите им. „Булгартабак“ бе продаден за 110 млн. евро (което прави 220 млн. лева реално получени от държавата пари) и за годините след продажбата дружеството изпълняваше всички следприватизационни задължения. А за колко пари Иво Прокопиев „купи“ от държавата монополиста на пазара на каолинова суровина – „Каолин“ АД.
 Нарочно поставяме глагола купи в кавички, защото „Каолин“ АД бе реално подарен на Прокопиев за жълти стотинки – за общо 7.2 млн. лева, от които реално са платени едва 10 %, а другите с компенсаторки и разсрочено. И то при положение, че чужди инвеститори по същото време са предлагали десетки милиони долари. „Покупката“ на винарското предприятие „Дамяница“ от страна на Прокопиев и неговия партньор Харманджиев е още по фрапираща. Цената и следприватизационните задължения са многократно намалявани с допълнителни анекси към приватизационния договор, до стойността на стъкления амбалаж, съхраняван във винзавода. Или за смешните  1.5 млн. долара, от които първоначално са платени само 60 хиляди долара, при положение, че само складовата наличност от вино се е изчислявала тогава на 35 млн. лева. И това ако не е ограбване на българския народ. А примерите са много. Затова Цацаров трябва да разрови всички сделки, за да видят хората, как приватизацията на Костов остави буквално Родината ни без бъдеще. И затова „Агнешките главички“ днес ще атакуват Цацаров все по - яростно, както го направиха със записите на двете каки, а сега и с умозаключенията на най-големия крадец в българската история – фараонът Цветан Василев, който вместо да отговаря за източването на КТБ продължава да ръси мъдрости от Белград. Щедро кредитирани с медийни публикации от Прокопитата.

Причината доскорошните партньори в управлението да атакуват сега Бойко Борисов, използвайки мантрите на Василев и предварително определените опорни точки, също е ясно. Да покажат на Борисов, че са силни и че той трябва да се съобразява винаги с тях. Което бе и една от големите грешки на Борисов по време на управлението. Иначе какво биха правили Прокопитата и техните политически протежета от ДСБ без „ГЕРБ“. Отдавна да са извън политическата реалност и управлението на страната.