Миналата седмица прокуратурата разкри факти за наличието на организирана престъпна група за търговия с влияние, с цел дискредитиране и отстраняване на висши магистрати и полицейски служители. Припомняме, че в нея по неофициална информация участват Красимир Каменов-Къро, Цветан Василев, Дилиян Георгиев и Тони Иванов-Парфюма, а от разпространените от държавното обвинение чатове и аудио записи става ясно, че приближен на тези лица е и псевдожурналистът от сайта „Бърд“ Димитър Стоянов.

Изнесените данни ясно показаха, че едри олигарси, видни представители на организираната престъпност, свързани с политици лица, както и водещи журналисти не само са в уродлива симбиоза, но и са пуснали пипалата си дори в САЩ. От разследване на „Труд“ публикувано в неделя пък е видно, че поне 350 000 долара са платени от укриващия се в Белград бивш мажоритарен собственик на фалиралата КТБ Цветан Василев на американски лобисти, за да издействат включването на главния прокурор Иван Гешев в санкционния списък по глобалния закон „Магнитски“. Оказа се също, че избягалият в Сърбия финансов фараон стои и зад атаката на американския конгресмен Уорън Дейвидсън срещу българската прокуратурата и нейния административен ръководител. Това беше безспорно доказано именно от разменената кореспонденция между Дилиян Георгиев, който е в постоянна (включително и чрез чести срещи в Белград) комуникация с Василев, с Димитър Стоянов, в която Георгиев изпраща в аванс уж личния текст на конгресмен Дейвидсън, много преди публикуването му в личния профил в Туитър на американския политик.

Очевидно уплашен от тези разкрития, Цветан Василев побърза да пусне поредния си пасквил срещу Гешев, този път на личната си интернет-страница. Съзнавайки много добре, че отново е хванат по бели гащи да заговорничи против държавните институции – нещо повече, използвал е откраднатите от КТБ пари за да плаща и на американски лобисти, Василев не за пръв път избира да клевети други в „руски връзки“.

Заблудени обаче отдавна няма и не може да има.

Първо, да твърдиш, че главният прокурор Гешев имал „руски връзки“, при положение, че точно той и оглавяваната от него прокуратура изгониха десетки руски шпиони и обвиниха Николай Малинов в шпионаж в полза на Кремъл (оказа се, че Малинов е действал в колаборация именно с Цветан Василев за да предостави стратегически военни и телекомуникационни предприятия на Русия), си е чиста проба клинична шизофрения.

Второ, след като Василев много добре знае, че е пряко свързан със санкционирания руски олигарх Константин Малофеев и не само е свързан, а му дължи и пребиваването си в Сърбия вече девета година, е изключително смешно да се представя за „евроатлантик“.

Трето, късата памет на Василев и на неговите платени медийни и политически клакьори в България, очевидно трябва да бъде редовно опреснявана по темата „Русия“:

БЛИЦ многократно е припомнял през годините какво се случи през 2015г. и как Цветан Василев, в съдружие с пионките на Малофеев Пиер Луврие и Дмитрий Косарев, а впоследствие и с Николай Малинов и Джак Ханик, се опита да финтира обществото и да хариже на Москва в комплект двата военни завода „Дунарит“ и „Авионамс“, Българската телекомуникационна компания, както и фирмите ГАРБ, ТВ 7, НУРТС и Фърст диджитъл. Слава Богу, че не успя, защото представяте ли си в сегашната обстановка на война, Малофеев и компания да притежаваха военни заводи в България и да произвеждаха боеприпаси не за НАТО и Украйна, а за Русия? Или ако цялата наземна телекомуникационна мрежа беше попаднала в руски ръце?

След като избяга в Сърбия, Цветан Василев „продаде“ в началото на 2015г. на французина с руски паспорт Пиер Луврие активи закупени с пари от КТБ, струващи над 1 милиард евро, за „крупната“ сума от… 1 евро („Дунарит“, „Авионамс“, Българската телекомуникационна компания, ГАРБ, ТВ 7, НУРТС и Фърст диджитъл). Тоест на практика ги подари на руснаците, вместо да ги върне на Фонда за гарантиране на влоговете. После се оказа, че Луврие е човек на Константин Малофеев, скандалния олигарх, подкрепящ сепаратистите в Донецк, където командир беше Игор Гиркин-Стрелков – бивш негов служител и добър приятел именно с Пиер Луврие.

След като схемата с Луврие беше разкрита, Цветан Василев се заигра с друг руснак – Дмитрий Косарев, оказал се също служител на Малофеев. С него Василев се договори да си разделят активите, които Луврие му „върна“, в съотношение 80 към 20 процента, а Косарев пое ангажимента да осигури охраната на Василев и семейството му. Договорът за това изтече в медиите.

На следващо място именно Цветан Василев осигури на Николай Малинов и на съдружника му от руската телевизия „Царьград“ Джак Ханик (а по този начин и на самия Малофеев, който издържа този тв канал в Русия) да „влезе“ в ТВ 7, която беше финансирана от КТБ с над 300 милиона лева от парите на вложителите. Схемата им също беше разкрита, като единствено неуспелите опити за вписване в Търговския регистър осуетиха плановете на тандема Малофеев-Ханик-Василев да прокарат руските хибридни медийни интереси в България. Не бива да се забравя и фактът, че станаха публично достояние и ръкописните бележки на Василев за това, че се е договарял с Леонид Решетников, приближен на Путин бивш генерал от КГБ.

Впоследствие Малинов беше обвинен от българската прокуратура в шпионска дейност в полза на Русия именно заради договорките си с руснаците и с Василев, а Решетников и Малофеев получиха забрана да влизат в България. Ханик пък беше подгонен и от американското правосъдие заради връзките си с Малофеев.

Така че истината всъщност е много проста – Цветан Василев винаги е бил човек на Кремъл в България, а контактите му с Русия не само не бяха прекратени след рухването на КТБ, а напротив – задълбочиха се. А и самият факт, че вече 9 години намиращата се под руско влияние Сърбия отказва да го върне в България, говори сам за себе си.

И колкото и да се опитва укриващият се от българското правосъдие финансов фараон да прикрива с клевети собствените си руски обвързаности, номерата му отдавна не минават. Няма да минат и в САЩ, независимо колко пари ще плати Василев на скъпоструващите американски лобисти. Защото, особено в настоящата геополитическа обстановка, слугуващите на Русия никой не ги обича.