Цветана Биаджони, която е била служител в българското посолство в Рим и в бюрото на “БГА Балкан”по време на ареста и процеса срещу Сергей Антонов, е свидетелствувала на защитата по делото, каза самата тя за “Всяка неделя” по телефона.
Според нея по време на случилото се на площад &ldquo;Свети Петър&rdquo; Антонов е бил с нея и нейна колежка далеч от местопрестъплението и точно това тя е казала на разпитите..<br /> <br /> &ldquo;Сергей Антонов беше кротък човек, на мухата правеше път, той обичаше работата си, обичаше семейството си и дъщеря си, не беше възможно да е извършил това, в което го обвиняваха&rdquo;, каза още Цветана Биаджони.<br /> <br /> Според нея италианския съд се е отнесъл с голямо недоверие към показанията й. Тамошните съдии са били твърдо убедени във виновността на Сергей Антонов, обстановката и отношението към него са били неблагоприятни. <br /> <br /> Тя разказа, че е била член на Италианската комунистическа партия и са и взели книжката, за да не я намерят в нея, ако и тя бъде арестувана по делото &ldquo;Антонов&rdquo;.<br /> <br /> &ldquo;Италианците се спряха на Сергей за обвиняем, защото бе най-уязвим, нямаше дипломатически имунитет, беше с временно разрешително за пребиваване и беше сам-семейството му остана в България&rdquo;, твърди Цветанка Биаджони.<br /> <br /> &ldquo;По време на процеса той се държа достойно&rdquo;, каза още Биаджони. &ldquo;Неговият характер не беше такъв, че да се изяви, той беше затворен човек, малко говореше, беше удобна жертва&rdquo;.<br /> <br /> Според нея българските власти тогава са направили всичко възможно, ако те са знаели, че се готви нещо срещу Сергей, със сигурност са щели да го изтеглят. &ldquo;Чувствах опора в България по онова време, виждах, че нашите служби правят всичко възможно да бъде освободен Антонов и да паднат обвиненията и срещу другите двама българи, обвинени от италианците&rdquo;.<br /> <br /> Биаджони смята, че едва след освобождаването на Сергей Антонов отношението на италианците към българите се е променило към по-добро. <br /> <br /> &ldquo;Срещала съм се със Сергей до 1997 година, до тогава работех в &ldquo;БГА Балкан&rdquo;. Но той тогава вече бе рухнал, вероятно поради стореното срещу него в затвора. Но Сергей никога не сподели какво точно са му правили, само мога да кажа, че едно хапче не искаше да вземе. <br /> <br /> Вероятно са го тъпкали с някакви лекарства и опиати, за да го сломят. Той си отиде, забравен от всички, включително и от българските институции&rdquo;, завърши Цветана Биаджоне. /БЛИЦ <br /> <br /> <br />