Гост на тазгодишния фестивал “Пирин фолк” в Сандански беше чаровната Цветелина. Тя явно е преборила сценичната треска, защото час преди да излезе на сцената, отдели от времето си да даде това интервю за читателите на “Над 55”.

- Цвети, беше изчезнала известно време от сцената? Занимаваше се с учене, после започна да работиш като психотерапевт, а сега отново радваш зрителите с хубавите си песни...

- Аз правех нещата паралелно. Не съм спирала никога да пея, но българинът е така устроен - когато чуе, че някой певец учи друго, смята, че той вече не пее. Всъщност човек е многоаспектен. Психологията беше една част, която исках да развия в себе си, като никога не съм спирала да пея... Аз съм оставила живота да случва нещата и само ги следвам. Нищо не правя насила,
не обичам на всяка цена да бъда в медиите, да пишат за мен или да ме дават по телевизията

Моята най-голяма реклама е работата ми.Като отида на концерт и от там ме канят на нов, после на друг и така... И понеже не ме показват толкова много по телевизията, хората остават с убеждението, че не пея. Всъщност постоянно пускам сингли. Последният е “Дунавски поздрав”, който направихме съвместно с община Козлодуй. Песента е по мой текст, много е позитивна. Започнах да правя песните си като арт терапия, с позитивни утвърждения. Нали знаеш, че например българските хора страшно много ни дават, лекуват и зареждат хората.

- Синът ти порасна, на 20 години е, сключихте ли вече брак с твоя мъж?

- Ами, не. Вече 25-ата година влизаме в нашата връзка. Бяхме си дали изпитателен срок 20 години, обаче като минаха и аз го питам - и сега какво ще правим? И той, понеже е бивш спортист, ми казва - виж сега, в спорта има едно правило - когато мачът върви, смени не се правят. (Смее се.) От една страна, когато ходя да се изповядам, това винаги тежи, защото по нашите християнски закони живеем в прелюбодеяние, но аз не го усещам така. Няма по-венчани от нас. Ние сме 24 години заедно по 24 часа в денонощието. 

- Ти и едната ти сестра, Екстра Нина, пеете, другата е художничка. От кого сте наследили дарбата?

- Освен от родителите ми съм я наследила от баба ми Цветанка, на която съм кръстена. Тя също е пеела много хубаво. От нея съм наследила и още нещо - тя е била “психологът” на селото, душеприказчикът. Хората са споделяли с нея най-съкровени неща и от нея никога не е излязло нещо. И аз съм така в своята работа... 

Бабите са мъдрите жени, аз се прекланям пред тях, дядовците също

Когато моят дядо искаше да ми направи забележка, ми разказваше някаква поучителна приказка. Никога не ме е обидил или да ми се скара за нещо. Винаги се е отнасял с поощрение към мен. Баба беше по-строга, но тя пък ми даде вярата. Става дума за майката на майка ми, баба Ана. Тя ми даде устоите, научи ме кои са ценностите в семейството. В кухнята беше перфектна, домът й просто светеше. Беше стожер, много твърда жена.

Никога не ми е натрапвала своята вяра, но в събота ходехме на гробища, в неделя на църква. И тогава си помислих, че след като ние носим да раздаваме на гробищата, значи има живот след смъртта. Питах се виждат ли душите какво правим за тях? И си казвах - значи има вечен живот. Баба Ана ме научи на всичко. Според мен възрастните хора, макар че аз не искам да ги наричам възрастни, са нашите духовни наставници

Затова те трябва да поддържат духа си млад, да поддържат свето здраве и своята вяра. И ги моля в тези трудни времена да се молят за рода си, за децата си, за цяла България и света. Сега имат това време. Когато човек е на 30-40 години, някак си пропуска. Но е много важна благословията на бабата. Баба ти да те благослови, ще ти върви. Ако огорчиш баба си, ако тя се обиди, ако нямаш уважението към по-възрастните, просто ти се спира пътят.

Колкото до хората с посребрени коси, нека те да са снизходителни към младите. Да знаят, че младост е нашата главна вина, както се пее в една песен. И въпреки всичко от сърце да благославят рода си - в миналото, в бъдещето и настоящето. Така те вършат изключително духовна работа...

- Занимаваш се с психотерапия, идват ли хора над 55 при теб?

- Идват, но главно българи от чужбина, понеже правим и онлайн консултации. Те ясно осъзнават необходимостта от психотерапия и си записват час като при лекар. Докато у нас на това се гледа малко по-различно. Но има и друго - в чужбина българите нямат толкова приятели, с които да споделят. Тук, особено жените, по традиция ще поговорят помежду си, ще си кажат болката, ще им олекне. Въпреки че едно споделяне без план за това как да излезем от ситуацията... не решава проблема.

- А какви са най-често срещаните проблеми на българите в пенсионна възраст през твоя поглед?

- Знаеш ли, хората над 55 и особено тези над 70 се справят идеално с проблемите, за разлика от по-младите

Те са преминали през какво ли не и знаят, че... и това ще мине. Мъдростта и опитът им дават уверението, че няма страшно. И затова е много важно жените в тази възраст да поддържат своя собствен дух. Да пеят, да танцуват, да готвят, в дома им да ухае на вкусна храна. Градината да е красива, терасата да е с цветя... И когато децата дойдат при тях, да се почувстват в една уютна и спокойна среда. 

Поколенията са свързани и когато по-големите и по-мъдрите са със силен дух, дават спокойствие и на тези след тях. Показват им, че ето - и на 70, и на 80 години човек може да бъде деен, активен, доволен от живота, да се наслаждава на всеки миг.

- Казваш, че в тези трудни времена най-важен е силният дух на човека.

- Ние, българите, наистина сме много издръжлив народ, много устойчив на житейските бури. И пак повтарям, особено по-старото поколение, макар че над 55 ги броя за съвсем млади хора. Съпругът ми е на 51 г., пея на юбилеи и виждам, че те са в разцвета на живота си, имат да сбъднат още много неща напред. Хубавото е, че на тази възраст ти си установил какво искаш, какво ти харесва, какво не ти харесва, къде да кажеш да, къде да кажеш не. Разграничил си нещата. Докато преди това, особено в сегашната ситуация, страхът от неизвестното пред нас, как ще изгледаме децата си, ни носи повече въпроси и съмнения.

- И накрая, какво е твоето пожелание за хората над 55?

- Наслаждавайте се на живота, бъдете здрави, удовлетворени и спокойни. Нека Бог да ви даде всичко, от което имате нужда! Радвайте са на постигнатото, продължавайте да мечтаете, да пеете и да танцувате. Това е моята рецепта за вечна младост.
 

Щрихи към биографията

Цветелина е родена на 31.07.1976 г. в Петрич в семейството на Елена и Георги Добреви, които след нейното раждане се преместват във Варна. Тя е четвъртото поред дете на своята майка. Родителите й са музиканти и тя поема по техния път - завършва музикално училище със специалност “Народно пеене” в Разград. Дължи изключително много както на преподавателите си, така и на музикантите от оркестър “Хармония”, които я вземат от ученичка да работи с тях. След като завършва училище, пее в ансамбъл “Обреди” към ритуална зала във Варна.

По-късно музикалната компания “Пайнер” й предлага договор, през 1997 г. издава и първия си албум - “Смених любовта за песента”. Успехът е светкавичен. Следват още албуми, награди, концерти - бурен период, изпълнен с много емоции, пътувания и срещи с публиката. Още в началото му среща мъжа на живота си Лъчезар. През 2001 г. се ражда синът им, който също се казва Лъчезар.

 Емблематичната й песен “Син си имам” е написана за него от композитора Светослав Лобошки и поетесата Катя Кирянова.

Малко по-късно Цветелина завършва успешно в Пловдивския университет новооткритата специалност “Джаз и поп изпълнителско изкуство”, а след това се отдава на тайната си страст - психологията. Завършва в същия университет “Консултативна психология”, магистърска степен. Наред с това издава албуми, пътува по концерти, грижи се за семейството. През 2011 г. отпечатва първата си книга със стихове “Фабрика за мечтатели”.

Валентина ИВАНОВА