Известният турски геолог проф. д-р Шенер Юшюмежсой направи нова оценка на сеизмичната активност в Егейско море, след като през април с точност прогнозира земетресението в Силиври.
В специално видео в YouTube канала си, Юшюмежсой анализира труса с магнитуд 5.2 в гръцките териториални води и коментира дали има вероятност от пренос на сеизмична енергия към Мраморно море и Балканския полуостров.
По думите му, движението по Северноанадолския разлом в западна посока е закономерен процес, който продължава повече от век. Разломът е съставен от последователни зони, през които се освобождава напрежението.
Юшюмежсой акцентира върху земетресението от 1912 г. в Ганос с магнитуд 7.4, разтърсило участък от 140 км – от западната част на Мраморно море до открито море край Гьокчеада и Газикьой. Той го определя като първо звено от три в дългосрочния процес на освобождаване на сеизмична енергия по западното разклонение на разлома.
Според него няма директна връзка между дълбоките земетресения в Егейско море и активността в Истанбулския залив. Разломът около Гьокчеада не е свързан със структурите в Мраморно море и не може да предизвика верижна реакция натам.
"Тези региони имат различна геоложка структура. Паника не е необходима, но вниманието трябва да е постоянно", казва геологът.
Потенциално активни региони
Що се отнася до България, Юшюмежсой подчертава, че според логиката на напрежението по разломите, райони като Родопите, Кърджали, Смолян, Петрич, Сандански и Благоевград остават потенциално активни.
Български сеизмолози потвърждават, че земетресенията в Егейско море могат да се усетят у нас, но само ако са с по-голяма сила и на подходяща дълбочина. Те припомнят, че Балканите са пресечна точка на сложна система от разломи и всяко събитие трябва да се разглежда в локален контекст.
Няма индикации за непосредствена опасност от силно земетресение в България, но експертите препоръчват внимателно наблюдение на активността в Егейско и Мраморно море.
Проф. Юшюмежсой заключава, че последните трусове не представляват заплаха за Истанбул или Балканите, но регионът изисква дългосрочно наблюдение, включително Тракия и южна България.
