Навръх 9 септември за първи път публикуват списък с имената на жертвите на Червената армия в България.

Къде могат да бъдат видяни и какъв е размерът на престъпленията? Темата коментира Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви".

„През сайта на архивите той може да бъде достъпен. Става дума за 1500 документа с около 2600 страници, отнасящи се до различни аспекти на установяването и пребиваването на Червената армия в България", каза Груев пред НОВА.

„Тези документи показват всекидневното общуване между червеноармейците и българите, а от друга страна, показват икономическото изсмукване на ресурси и суровини”, добави той.

„Първо изчезват часовниците и велосипедите.

Но такива дребни случаи въобще не подлежат на регистрация.

Най-драстичните случаи на посегателства са убийства, грабежи, изнасилвания с участието на повече от един войник”, разказа Груев. „В значителната си част това са битови инциденти. Самите офицери са се отнасяли пренебрежително, дори насърчително към тези случаи”, каза още той.

„В нашите изследвания като историци ние се занимаваме с конкретиката на вътрешнополитическия живот, но много малко отчитаме могъщия фактор за съветизация, който представлява Червената армия”, смята Груев.  По думите му Червената армия навсякъде е посрещната като освободителка, но усилията на всички историци доказват, че нейната дейност няма нищо общо с "пропагандната ѝ опаковка".