Учени от Изследователския център на „Ел Би Булгарикум“ споделиха ценни съвети за това как потребителите могат да откриват имитиращи млечни продукти на пазара. Проф. Жечко Димитров и д-р Ирина Готова от Центъра за научноизследователска и развойна дейност към компанията коментираха темата в предаването на БНТ „100% будни“.  

Преди всичко проф. Жечко Димитров обясни, че като цяло качеството на българските млечни продукти е високо. Той допълни, че отклоненията от етикетната информация у нас са редки, а през последните 10–15 години се наблюдава и значително подобрение в качеството. 

“Разполагаме с най-съвременна апаратура, която може да установи дори минимални отклонения”, сподели проф. Димитров. Той добави, че този напредък е резултат от строгите регулации, редовните мониторингови изследвания и модерните методи за анализ, които се прилагат и в лабораторията на „Ел Би Булгарикум“. 

“Ел Би Булгарикум“ и нашият екип сме сред пионерите в създаването и внедряването на методи за установяване на имитиращи продукти”, допълни проф. Димитров. 

Най-честите отклонения 

Една от най-дискутираните теми през последните години е употребата на немлечни мазнини в млечните продукти, припомниха учените. Въпреки че в миналото това е било често срещано явление, днес подобни случаи са изключения. 

“Вече над 20 години използваме методи за точно определяне на процента немлечни вложени мазнини, включително палмова мазнина”, обяснява проф. Димитров. 

Д-р Ирина Готова, която работи в лабораторията повече от 15 години, добави, че в България етикетирането на имитационни продукти е въведено именно като резултат от активни обществени обсъждания. 

Друг чест проблем е прекомерното водно съдържание в сирената, което също е сериозно нарушение. 

“Водното съдържание в бялото саламурено сирене не трябва да надвишава 60%. Това е ясно регламентирано и потребителите трябва да следят тази информация на етикета“, подчерта проф. Димитров. 

Какво да гледаме на етикетите? 

Експертите препоръчват внимателно четене на етикетите на млечните продукти. 

Д-р Готова предупреждава, че при кравето масло, например, недобросъвестни производители понякога декларират по-висока масленост от реалното съдържание. 

Освен това, тя добавя, че потребителите могат да се ориентират за качеството и по други показатели: 

“Реалната цена често е индикатор за качеството на продукта. Също така, обърнете внимание дали производителят спазва високи стандарти за хигиена при производство, опаковане и съхранение. Това е още по-важно да се следи от клиентите когато купуват от малки, непромишлени производители.“ 

При сирената прекомерното съдържание на вода може да бъде забелязано визуално – меката текстура и прекомерното изтичане на течност са показателни за това. 

“Гледайте бучките на сиренето да са стегнати и да не пускат прекалено много течност при натиск“, съветва д-р Готова. 

Българските стандарти – гарант за качество 

Българският държавен стандарт изисква минимален срок на зреене за бяло саламурено сирене и кашкавал в зависимост от вида мляко. 

“Тези изисквания са гаранция, че продуктът ще притежава необходимите вкусови и хранителни качества”, завърши проф. Димитров. 

Вижте цялото интервю тук