Ключов аспект на това как бият сърцата ни е бил разбран при наскоро проведено изследване. В продължение на векове физиката зад работата на сърцата се е изплъзвала на учените. Никой досега не е бил в състояние да обясни напълно как сърцето се пълни с кръв. Отговорът, до който са стигнали учените сега, след ново изследване, се крие в един от законите на физиката.

Учените Кралския Технологичен Институт в Швеция са използвали сърдечно-съдов магнитен резонанс за да проследят размерите на камерите на сърцето докато бие и са показали, че процесът се дължи до голяма степен на хидравлични сили. “Въпреки че може да изглежда очевидно и просто, въздействието на хидравличните сили върху начина, по който сърцето се пълни с кръв, досега е бил пренебрегван,” обяснява водещият учен Мартин Угандер.

Досега биолозите знаеха, че в клетките на мускулната тъкан на сърцето има протеин, наречен титин, който действа като пружина и освобождава еластична енергия, която подтиква камерите да се напълнят с кръв. Но само това пружинно действие не може да обясни бързото напълване, което наблюдаваме.

Техниката, която са използвали учените, им е позволила да направят физически модели на камерите на сърцата и да обяснят какво всъщност се случва от гледна точка на законите на физиката.

Те са открили, че в от 10 до 60%  на пиковата задвижваща сила, която изпълва лявата камера по време на диастола не идва от релаксирането на сърдечния мускул. А идва от хидравлична сила – налягането, което течност упражнява върху повърхност.

“Геометрията на сърцето определя големината на силата. Хидравличните сили, които помагат на сърдечните камери да се напълнят с кръв възникват като последица от факта, че атриума (предсърдието) е по-малък от камерата,” обясняват учените.

Благодарение на изследването  вече е ясно, че ако предсърдието стане по-голямо в сравнение с камерата на сърцето това намалява хидравличната сила и оттук и способността на сърцето да се напълни с кръв.

“Ние смятаме, че това ще е важна част от диагнозата и лечението на сърцето и проблеми с неговата функция.”