Напрежението в образователния сектор ескалира, след като учителските синдикати обявиха стачна готовност и поставиха ясен ултиматум – ако в държавния бюджет за следващата година не бъдат заложени средства за увеличение на възнагражденията и по-висок процент за образование, страната ще бъде изправена пред ефективни протестни действия.
Основен двигател на недоволството е Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, чийто председател Юлиян Петров обяви, че българските учители са готови на протести, ако исканията им не бъдат чути. Според скорошно проучване на синдиката, нагласите в гилдията са изключително мобилизирани – 88% от преподавателите заявяват готовност да участват в протести, а над 60% биха подкрепили и ефективна стачка, ако не бъде прието увеличение на трудовите им възнаграждения.
Две ключови искания: Заплати и 6% от БВП за образование
Исканията на учителите са концентрирани в две основни направления:
-
Увеличение на заплатите: Синдикатите настояват възнагражденията на педагогическите специалисти да достигнат 125% от средната брутна работна заплата за страната, както е заложено в колективния трудов договор. Това е дългогодишен ангажимент, който според тях не се изпълнява адекватно.
-
Финансиране на системата: По-мащабното и стратегическо искане е бюджетът за образование да бъде увеличен и да достигне 6% от брутния вътрешен продукт (БВП). Според изчисленията на експерти това би означавало допълнителни около 3 милиарда лева в системата.
По думите на Юлиян Петров, тези средства са жизненоважни не само за достойното заплащане на учителския труд, но и за ускоряването на ключови и отдавна отлагани реформи. „Поне 6% от БВП биха помогнали на системата да ускори реформите, които обществото очаква. Но това очевидно не се вижда в следващия бюджет“, посочи той.
Зад парите: Проблемите на системата
Синдикатите подчертават, че битката не е само за по-високи заплати, а за бъдещето на българското образование. Допълнителното финансиране според тях трябва да бъде насочено към решаването на наболели проблеми като:
-
Намаляване на броя на учениците в паралелките за по-качествено обучение.
-
Строителство на нови училища и детски градини в градовете с растящо население.
-
Преминаване към едносменен режим на обучение в цялата страна, което изисква изграждането на нови сгради.
„Закрихме много училища в населени места без деца, но сега трябва да строим нови в градовете, които растат. В момента няма визия кога ще излезем от двусменния режим, който изисква нови сгради“, допълни Петров.
Притесненията на учителите са свързани с общото недофинансиране на системата и липсата на ясна визия и политическа воля за превръщането на образованието в реален национален приоритет. Предстои да се види дали правителството ще се вслуша в техните искания при съставянето на бюджета, за да бъде избегната нова социална криза.
