Абсолютен крах. Това значи за един фермер диагнозата инфлуенца по птиците. Една положителна проба с т. нар. птичи грип значи унищожаването на стотици хиляди патици, кокошки и пилета. Бичът е толкова голям, че буквално фалира цели птицеферми. Остават само сградите. Пусти и безполезни за конкретния бизнес.

Установи ли се огнище на инфлуенца - няма решение освен затварянето на обекта и много време за възстановяване на щетите. Няма лечение. Болестта се пренася буквално от ботушите на служителите, от дрехите - бързо и скоропостижно. В началото 10, после 500, после 1500 бройки - животни се разболяват и умират. С хиляди, с понякога стотици хиляди и милиони.

Никой не е застрахован - такова огнище наскоро донесе загуби на крупен играч на родния пазар за производство на птици в размер на над 30 млн. лв. Едно такова огнище в Кония, Турция, повлече крак и фермите в райони затварят за неопределено време.

Държавата, разбира се, няма как да стои безучастна. Тя влиза и щедро подпомага ударения сектор. С пари на данъкоплатците. Разходите по обезщетението са едни 10-15 млн. лв. на средно голяма ферма у нас. “Данъкоmлатецът плаща” е най-лесното решение. Отказ от мислене и пълна безотговорност. Защо?

Защото дори да няма лечение - проблемът с птичия грип по птиците има всъщност има решение. И то е превенция и биосигурност. Предварителни мерки, които да сведат до минимум и моралния риск - държавата да плаща за проблеми в един или друг сектор.

В случая с птичия грип - ваксината против инфлуенца по птиците вече се налага като добра практика с впечатляващи резултати с оглед на рязкото спадане на процента на разпространение на заразата след въвеждането ѝ.

Решение, което освен всичко друго, може да бъде вменено на самите птицевъди - не е нужно държавата да дава и стотинка за ваксините. Въвежда се изискване за задължителна ваксинация на пернатите и бизнесът я прави. А данъкоплатците са доволни, че някой е спестил техните пари, които могат да отидат за нещо друго. Смислено и полезно.

Такава ваксина изисква и процес по мониторинг и наблюдение на случаите на разпространение на болестта. Ефектът: ограничаване разпространението и драстично намаляване на случаите на заразата по птиците.

Нагледен пример е докладът на “Френското министерство на земеделието, хранителния суверенитет и горите” за кампанията по ваксинация с HPAI ваксини.

От 1 октомври 2023г. до 1 октомври 2024г. са направени 63, 1 млн. ваксинации в 2300 обекта. За периода октомври 2023г. - септември 2024г. са взети 32 600 проби на седмична база при ферми с по 5 мъртви птици, а на месечна основа пробите са 815260. Случаи на открита зараза с инфлуенца по птиците не са открити.

У нас ваксината засега не е разрешена. Идеята не е нова, но към момента регулаторът и държавата чакат. Лобистки интереси или сложен процес по внедряване на очевидната мярка - причината е без значение.

Проблемът, който в бранша виждат, е, че в определени страни, има забрана за внос на месо от ваксинирани животни. Което удря печалбите на някои сегменти от пазара. В случая обаче се оказва, че целият сектор и бюджетът на държавата са заложници на корпоративни интереси.

Съвсем логично е самите птицевъди да имат най-голям интерес да не се озоват с огромни загуби и проблеми. Освен пропуснатите ползи, едно масово ликвидиране на заразени огнище е скъпа и трудоемка задача и за самите фермери.

Само си представете да заровите 300 хиляди патици и 200 хиляди пилета в земята. Организацията на процеса по тяхното “хуманно умъртвяване” също изисква огромна логистика и време.

Истината боли, но и ножът действително е опрял до кокала. В момент, когато държавните финанси светят на червено, е крайно безотговорно и осъдително да се проспиват подобни законови недомислици за сметка на парите на гражданите. И то при положение, че страни като Франция, например, вече са си решили проблема - до колкото това е възможно.

Мартин Илиев