В социалните мрежи се организира "Масово празнуване на Хелоуин в Елин Пелин", след като кметът на общината Ивайло Симеонов издаде заповед, с която забранява празника в училищата, детските градини и читалищата заради 1 ноември – Деня на народните будители.
От общината уточниха че по традиция 1 ноември се чества с особена тържественост в град Елин Пелин – с молебен и факелно шествие, в което се включват стотици жители на града и околните села, ученици, учители, спортисти, читалищни самодейци и духовни лица.
„Според мен Денят на народните будители трябва да бъде национален празник, защото тогава се прекланяме пред крепителите на българския дух - онези, които запалиха искрата на българщината някога и тези, които я поддържат жива и днес. Затова в Елин Пелин избираме да празнуваме светлината на знанието и родолюбието, а не сенките на чуждите обичаи“, подчерта кметът Ивайло Симеонов.
"Макар на пръв поглед подобно решение да звучи като защита на националните традиции, правният анализ показва, че заповедта противоречи на българската Конституция, на Европейската конвенция за правата на човека и дори излиза извън законовите правомощия на кмета", посочват организаторите на събитието "Масово празнуване на Хелоуин в Елин Пелин".
"Подобни ограничения противоречат и на Европейската конвенция за правата на човека. Член 9 от Конвенцията защитава свободата на мисълта, съвестта и религията, а член 10 – свободата на изразяване.
Празникът на Хелоуин може да се разглежда като форма на културно или художествено изразяване и следователно попада под защитата на тези текстове. Европейският съд по правата на човека многократно е постановявал, че публичните власти не могат да ограничават културни прояви, освен ако има реална и доказана заплаха за обществения ред – а в случая такава липсва", коменират още те.
"Ако гражданин в Елин Пелин бъде санкциониран за участие в Хелоуин или за носене на костюм по улиците, актът срещу него би се основавал на заповед, която е незаконосъобразна или нищожна. Този гражданин може да обжалва санкцията пред административния съд, а ако българските институции не възстановят правата му, случаят би могъл да стигне до Европейския съд в Страсбург.
Там България може да бъде осъдена за нарушение на свободата на изразяване и убежденията – както се е случвало неведнъж при прекомерна намеса на държавни органи в личния живот на гражданите", се посочва в описанието на събитието.
"В основата на този спор не стои противопоставянето между българската и чуждата култура, а границите на властта. Държавните и общинските органи могат да насърчават патриотизма, да организират тържества за Деня на народните будители, да стимулират образователни инициативи. Но те не могат да забраняват други културни прояви, защото това вече е идеологическа намеса, която противоречи на принципите на демократичната държава.
В едно свободно общество изборът какво да празнуваме и как да го изразим не принадлежи на властта, а на самите граждани", пише още в него.
