Попълнете търсена ключова дума или фраза

Уникална СНИМКА и невероятна история за Стоянка Мутафова от известен фотограф

https://blitz.bg/obshtestvo/unikalna-snimka-i-neveroyatna-istoriya-za-stoyanka-mutafova-ot-izvesten-fotograf_news713628.html Blitz.bg

„За пръв и единствен път в Онова време видях някой да крещи на милиционер „Отвори ми, бе идиот!“

София, България 07 Дек. 2019, 16:00 3321 прочита 0 коментара
Фотографът Иван Матев разказа във Фейсбук две страхотни истории за актрисата Стоянка Мутафова, която ни напусна вчера.
 

Той публикува уникална снимка на актрисата от снимачната площадка на „Столичани в повече“ преди 1-2 години.
 
Ето какво разказва Матев, по-известен на аудиторията като „Супер Любо“ от стара телевизионна реклама.
 
„Знаех си, че един ден ще публикувам точно тази снимка точно по този повод... Не заради друго, а за да ви разкажа, историята зад нея.
 


Леля Стояна срещнах два пъти в живота си. Веднъж, като дете (около 10-12 годишен) на морето. Закъсняваше за участие. Летният театър в морския град беше пълен до козирката и нямаше места.
 
Стояхме отвън и гледахме през една дупка, какво се случва на сцената. Там бяха Калоянчев, Никола Анастасов...
 
Изведнъж зад гърба ни се чу един познат глас, който крещеше: “Откъде се влиза тука, бе! Айде, че закъснявам!". Обърнах се и я видях. На едно малко възвишение една голяма, огромна Стояна газеше в тревата на висок ток.
 
Затичахме се да и помогнем. Хванах ръката ѝ...беше топла и силна... За пръв и единствен път в Онова време видях някой да крещи на милиционер "Отвори ми, бе идиот!", а той да се обяснява като ученик, че няма ключ и се налага да минем от друго място.
 
Толкова голяма беше... Когато намерихме входа на театъра през който трябваше да влезе, онази бързаща и закъсняваща Стояна се шмугна вътре, мина две крачки и спря.
 
Обърна се, помаха с ръка и ни вкара вътре "с връзки". После влетя на сцената, като фурия и се включи в скеча който играеха Калоянчев и Анастасов сякаш изобщо не е тичала досега.
 
Вторият път животът ме срещна с нея преди година-две. Бях фотограф на терен на Столичани в повече. Онази огромна Стояна от детството ми сега беше една мъничка уморена от живота възрастна жена.
 
Седяхме в една полутъмна стая. Плахо я заговорих. Разказах ѝ горната случка, която естествено тя не помнеше. Но ми се усмихна мило и като че ли някой я събуди от унинието.
 
Поговорихме си за живота, професията... Седях и наблюдавах как като разказваше нещо, старческото и лице се променяше в онези познати на всички ни гримаси и за секунди се появяваше онази Стояна, веселата жизнената фурия...
 
Повикаха я на сета. Седна и при нея дойде гримьорката, за да ѝ освежи червилото. Както седеше и гледаше напред, протегна дясната си ръка и достолепно каза “Дай ми четката!". Гримьорката внимателно я постави в ръката ѝ.
 
С едно точно, бързо и перфектно движение Стояна сама очерта контура на устните си. Точно в този момент снимах.
“Това е формата. Запълни я.“ рече Стояна...
 
Толкова за Нея. Щастлив съм, че съдбата ми е дала тези два момента Стоянка Мутафова.
 
И знам, че сега небето е едно по-весело място, където Госпожа Стихийно бедствие играе със своя Нейчо божествени комедии в небесния театър! Лек полет, госпожо Мутафова! И благодарим, за усмивките!"


 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам