Всеки един от нас е чувал и дори изпитвал болка от навяхване, изкълчване, спазъм в мускулите, схващания от неправилната си стойка. Мнозина подминават тези проблеми с надеждата, че ще им мине, докато положението стане нетърпимо и чак тогава търсят помощ.

Кой обаче я оказва? Чак когато опре ножът до кокал, тогава хората се сещат за рехабилитаторите. Тези магьосници, които успяват да накарат болката да изчезне и да се върнем към ежедневието си.

За да ни разкаже повече за професията, кога трябва да търсим помощ и как точно ще я получим, потърсихме Мартин Иванов, рехабилитатор с дългогодишен опит. Ето как той отговори на въпросите ни:

- Какво точно работите?

- Занимавам се с рехабилитация и кинезетерапия от 2004 г. От 2010 работя в „Пирогов“ като рехабилитатор. Имам и частен кабинет на „Славия Спортес“, в който спомагам на хора с различни проблеми на опорно-двигателния апарат, ставите, нерви.

- Като казваме рехабилитация, повечето хора не знаят какво е това, докато не им се наложи. Какво се крие зад тази дума?

- Възстановяване. Възстановяване след различни инциденти и възпаления.

- Как решихте да се занимавате с това, трудно ли е ?

- На мен ми е интересно. Носи ми удовлетворение да виждам ефекта от работата си, а тук определено се вижда.

- Какви хора най-често ви търсят за помощ?

- Хора с различни проблеми, пострадали след инциденти и с възпаления на периферни нерви, на шийни, на седалищни, най-различни блокажи по гръбнака и периферните стави, дискомфорт, най-различни болки в крайниците и такива, които искат да си коригират стойката.

- Може ли човек в зряла възраст да постигне това – корекция на стойката?

Може, когато има мускулен дисбаланс, той може да се коригира. Специално при гръбначните изкривявания след 25 г. възраст няма как да се получи. Но ако изкривяването е причинено от дисбаланс на мускулатората, е постижимо.

Хора, които работят в статични позиции, например дълго време са в една поза на стол, при тях се получава едно скъсяване на някои мускули, а други се отпускат. Именно това може да се коригира.

- А самото коригиране как се случва?

- Има различни методики. Аз използвам игли, с които отпускам мускулите. Нарича се миопунктура*. Разликата с акупунктурата е, че се използват по-дълги игли, с които се влиза по-дълбоко и могат да се отпускат мускули, които са в спазъм и причиняват болков синдром или порочна позиция на тялото.

Акупунктурата е по-широко понятие. Там се използват 3 см игли, докато в миопунктурата са 6 см. В акупунктурата се въздейства върху вътрешни органи, да се насочи енергията да циркулира по правилния начин, докато в миопунктурата идеята е да отпуснем мускулите, за да подготвим тялото за мануалната терапия, която е насочена върху ставите.

Когато някои мускул е в повишен спазъм, той пречи на мануалната терапия да се извършва. Най-често терапията е комбинирана. Прави се някакъв масаж или се отпускат мускулите с игли и после се манипулират ставите. Така е по-безопасно и по-безболезнено за пациентите.

- Самото лечение с игли по-скоро е към източната медицина. В България хората доверяват ли се на този метод?

- Да. Тези игли са по-тънки с конусовиден връх, не са с клиновиден, водят се сухи игли, няма кръв, въпреки че са по-дълги. Поставянето им на повечето места не е болезнено.

- Има ли риск за пациентите? Лесно ли се научава прилагането на това лечение?

- Когато човек не знае какво прави, винаги има риск. Първо се учи теоретично и после с практиката и с годините човек става все по-опитен.

- Било ли ви е страх да забиете игла на някого?

- В началото да, но съм ходил на различни следдипломни обучения, включително и в чужбина, в частност Русия, и съм добил увереност.

- За мануалната терапия или наричана по народно му чекръкчийство казват, че може да те избави от болката, но може и да те осакати за цял живот. Вярно ли е това и може ли да се научи?

- Определено човекът, който го прави трябва да има някакви познания по анатомия, физиология, да знае кое къде се намира, да знае как. Има хора от народа, които си го предават от поколение на поколение – от дядо на баща, на син.

Аз лично съм учил мануална терапия и хиропрактика*. Това е като масаж, който е насочен към ставите, освобождаване на блокажи по гръбначния стълб и периферните стави.

- Има ли част на тялото, която се лекува по-лесно или по-трудно?

- Зависи от проблема. Има заболявания, които се лекуват по-дълго във времето. Неврологичните, които са предизвикани от възпаление на нерви, причинени от дискови хернии, или инсулти. Това са заболявания, за които е нужно повече време. Докато, ако е някаква травма, или луксация, или навехнато, те по-бързо минават.

Повечето хора търпят във времето. По-рядко се случва да мислят за превенция, да ходят редовно на масаж, за да избегнат различни травми. Най-често чакат до последно, докато болката не стане нетърпима и тогава се обръщат към нас или към лекарите, тогава и възстановяването става по-бавно.

- Работите в "Пирогов", частен кабинет и сте доста зает – как борите стреса ?

- Със спорт и сред природата.

- А налагало ли ви се е на вас лично да отидете при колега, защото имате проблем?

- Редовно ходя, но при хора, на които имам доверие. Не бих позволил на всеки. Има хора, които са от народа по селата и носят се слухове, че помагат, но има случаи, в които причиняват по-голяма вреда.

Не ги отричам. Имат някаква дарба, но ако при например една дискова херния, която е избила на някъде и притиска нерв, а те не знаят точно какво да правят и действат на сляпо, тази дискова херния се увеличава и състоянието на пациента се влошава.

Докато ако ние не сме сигурни какво точно се случва, насочваме пациентите към скенер, ядреномагнитен резонанс.

Ако дойде човек с някакъв проблем при мен, първо сядаме и си говорим, разказва ми за какво става въпрос, след това правим преглед. Има маркери по самото тяло, по които се ориентирам как да действам. Ако не съм сигурен, го изпращам на лекар. Ако виждам какъв е проблемът, започвам да работя с него.

Като цяло свеждам до минимум да се случи нещо лошо. Например има такива методи, които се прилагат и са без риск.

- Профилактиката кога и как трябва да се случва?

- Човек трябва да търси рехабилитатор когато има симптоматика, през другото време е достатъчно да ходи на масаж и веднъж в месеца при специалист за преглед. Все има нещо, което да понаболва.

В България в момента я няма тази превенция. Навремето имаше. Когато бях ученик идваха в училище, правиха ни измервания за гръбначни изкривявания. Сега хората ходят на платени специалисти. При децата е сериозен проблемът. Родителите се усещат малко по-късно, отколкото е хубаво.

- По Ваше мнение чак когато детето стане ученик ли трябва да се вземат мерки?

- След 7-годишна възраст. При засилване на статичните положения и неправилната позиция на тялото започват проблемите. Тогава е хубаво да се направи преглед и ако детето е с гръбначни изкривявания да се започнат занимания за корекция.

Част от практиките, които прилага Мартин Иванов:

Приложната кинезиология е метод за диагностика и лечение, който чрез изследване на мускулите открива и коригира нарушеното равновесие в тяхното функциониране и във функционирането на цялото тяло.

Лечебното докосване и балансираното здраве са методи за самопомощ, които са се развили, благодарение на нея. Те използват някои подобни изследвания на мускулите, лек масаж и диети за възстановяване на равновесието в организма.

От произхода на терапията става ясно, че тя е тясно свързана с остеопатията. И двете практики са мануални, насочени са към заболявания на ставитеи включват елемент на профилактика.

В методите на лечение разликата помежду им също е трудно доловима – хиропрактикът използва по-малко принципа на лоста, докато остиопатът използва повече принципа на лоста, но по-далеч от ставата, която лекуват. Терапевтите и от двете школи често ползват взаимно техниките си.

Основен принцип на приложната кинезиология е, че организмът притежава вродено знание за себе си, т.е. той знае къде е нарушено равновесието и тази информация може да се получи с помощта на изследването на определени мускули.

Върху поставените в специфично положение крайници се прилага лек натиск. Ако реакцията не е стягане, това може да се дължи на излишък или недостиг на енергия, поради психически, биохимически, физически или енергийни източници на стрес, които нарушават нормалната физиология на тялото.

Методите на диагностика и лечение са напълно безопасни и често дават бързи резултати, особено при проблеми на опорно-двигателния апарат, при главоболие, болки в шията и гърба и при проблеми, свързани със стрес, напрежение и умора. В основата стои мануалното мускулно тестване, а допълнително се използват различни други начини за поставяне на диагноза.

Акупунктура на практика представлява забождането на тънки игли през кожата, като се търсят точно определени точки. Според класическата теория на акупунктурата организмът е изпълнен с жизнена енергия, наречена „чи“. Тази енергия протича по определени пътища или меридиани.

Тези меридиани се разделят на 14, като 2 от тях са разположени в централната част на тялото, а останалите 12 – симетрично от лявата и дясната страна.

По меридианите са разположени около 400 точки, бележещи местата, на които те се доближават до кожата. Поставянето на иглите се прави с цел да се възстанови нарушеният баланс като се стимулира или потисне потокът в дадена точка.

Миопунктурата е модерна диагностична и терапевтична акупунктурна система, в която дълги и тънки игли, с помощта на специален инжектор, се въвеждат с хирургическа прецизност в най-дълбоките и трудно достъпни мускули на тялото.

По този начин, чрез намаляването на техния тонус, патологични контрактури и скъсявания, се постига декомпресия на деликатните и добре защитени нерви, което създава условия за излекуване. С възможността си да достигне и терапевтично да повлияе най-дълбоките структури на тялото, по своята ефикастност.

Миопунктурата може да бъде сравнена с оперативната хирургия. Този натуропатичен мини-инвазивен метод постига изключителен лечебен ефект без типичните странични ефекти, които следват всяка хирургическа интервенция – формирането на цикатрикси, потенциален риск от инфекции, дълъг рехабилитационен период, персистираща болка и психологически стрес.

Мануалната терапия е алтернативен начин за лечение на проблеми с гръбначния стълб и ставите. Името идва от латинската дума „manus“, която означава ръка.

Мануалната терапия в различните си форми съществува още от древни времена, когато са я прилагали на войниците преди важни битки.

При мануалната терапия терапевтът ви лекува с „наместване“, „притискане“, „усукване“ на гръбнака и крайниците. При подходящо проведено лечение мануалната терапия може да ви избави от редица болежки.

Хиропрактиката е насочена към лекуването на механичните нарушения в ставите, особено гръбначните. Думата произлиза от гръцки и означава „мануално лечение“.

Ако гърбът ви скрои неприятна изненада, или ако вратът ви се схване или ако трябва бързо да разберете защо усещате необичайни болки в краката, на много места по света вероятно ще ви препоръчат хиропрактика.

Макар че заболяванията, които най-често се лекуват по този начин не са животозастрашаващи, те са сред обичайните причини за болките и оплакванията в съвременния свят.

Много от проблемите са тясно свързани със съвременния начин на живот, най-вече с продължително седене на бюрото и в колата на неподходящ стол или седалка, като и от лоши навици за навеждане и вдигане на тежки предмети.

Когато лечението се извършва от опитен терапевт, то е леко и безболезнено и далеч по-безопасно от болкоуспокояващите лекарства и от пренебрегването на симптомите.

От произхода на терапията става ясно, че тя е тясно свързана с остеопатията. И двете практики са мануални, насочени са към заболявания на ставитеи включват елемент на профилактика.

В методите на лечение разликата помежду им също е трудно доловима – хиропрактикът използва по-малко принципа на лоста, докато остиопатът използва повече принципа на лоста, но по-далеч от ставата, която лекуват. Терапевтите и от двете школи често ползват взаимно техниките си.

Хиджама лечението е един от най-древните методи на лечение, който е бил известен още преди нашата ера и учудвал съвременниците си със своето чудотворното действие!

Той се използвал успешно в практиката на такива известни лекари в миналото като Хипократ, Авицена, Гален.

Методът е свързан с освобождаването на болните органи от застойна, “болна” кръв, което става с помощта на вендузи, през леки повърхностни разрези на кожата.

В резултат на това, в болния орган се възстановява кръвообращението и обменните процеси, премахват се застойните явления и болният орган се изпълва със свежа артериална кръв, което води до бързо възстановяване на неговите функции.

Този метод е ценен, защото без никакво насилие спрямо тялото, без скъпи лекарства и лечения, той стартира естествените вътрешни резервни механизми за самолечение на организма, които го освобождават от застоялата кръв и той започва да произвежда нова, млада, “здрава” кръв, която предизвиква както локален, така и мощен лечебен, подмладяващ цялото тяло ефект!

Методът Хиджама бързо и успешно се справя с много заболявания, включително и тежки, пред които съвременната медицина е безсилна!

Кинезиотейпингът използва еластични самозалепващи се ленти, които водят своето начало от Япония. Лентите се залепват директно върху кожата.

Един от основните ефекти, който се очаква след поставянето на апликации от кинезиотейпинг е намаляването на болката.

Източник на болка могат да бъдат както мускулите, подуванията и отоците, белезите, така и ставите в човешкото тяло. Лентата може да се постави на почти всяка част от тялото, която не е окосмена.

За връзка с Мартин Иванов: 0896333397

Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук