Българският цар Борис Трети напуска грешния свят при доста съмнителни и все още неуточнени обстоятелства през август 1943-та. Цялата страна потъва в печал. Колкото и да не се иска на мнозина, но трябва да се признае, че монархът приживе се е радвал на почитание и искрена близост с обикновените хора от народа.
Едва ли е необходимо да споменаваме такива известни факти от биографията на цар Борис, които свидетелстват за неговата скромност при срещите му с мнозина сънародници. Дали в пушека на парния локомотив, който е управлявал с детинско любопитство, дали при случайното разминаване по планинските пътеки при туристическите му разходки, но българският върховен повелител е 

забравял царската мантия и се опитвал да слезе на равна нога със своите обикновени поданици.

В търсене на една интересна, а защо не и справедлива истина пиша следните редове, породени от прочита на една малка книжка. Добрият краевед, днес покойник, Цветко Вацев, учител от Берковица, издава преди двадесетина години едно кратко четиво за бита и обичаите на каракачанските поселници в Берковския край. Изключително професионално и с обилен фактологически, исторически и снимков материал е пресъздадено заселването и обитаването на тези трудолюбиви скотовъди в миналото, а днес уважавани и успели хора в много раздели на обществено-политическия живот в България.

В книгата авторът цитира дословно точните записки на проведен разговор със 72-годишен берковчанин каракачанин (днес покойник) и прилага взета от него любопитна снимка. Снимката е датирана на 27 юни 1943 г. от ръката на цар Борис Трети, упоменат е "в р ъ х К о м" и е украсена с автограф от царя.

Дали това не е последната снимка на царя с човек от народа 

като се има предвид скорошната кончина на монарха буквално два месеца след датираната снимка?


Уникалната снимка на връх Ком, датирана и подписана от Борис Трети

Иван Костов Атанасов (Костулата) разказва:
"Тогава бях овчар и бях отишъл да кърмят конете в местността Мочурище в Берковския балкан. Там имаше още около петдесетина души, дошли също да кърмят добитъка. Отдолу се зададоха две коли с непознати цивилни лица. Като слязоха при нас, попитаха кой ще ги заведе на връх Ком, но никой не поиска. Аз казах, че ще ги заведа и един от тях ме хвана през раменете и ми рече да се кача на джипа.

Той беше много мераклия да види сърни и диви петли.
Като стигнахме на върха, правиха снимки и той нареди на шофьора да ми вземе точния адрес, за да ми изпратят снимка. Шофьорът ми каза, че това е царят. Аз не го бях познал до тоя момент. Джиповете се върнаха да ги срещнат, а аз ги изпратих право надолу покрай местността Бали ефенди, на зеления кантон. Исках да ги заведа на мандрата, но царят каза, че това ще стане друг път. На тръгване ми даде 500 лева. След двадесетина дни чрез Никола Царибродски получих снимката в рамка и с подписа на цар Борис Трети. Исках да му благодаря и изпратих една пита кашкавал. От мое име писмо написа адвокатът Атанас Семерджиев, тъй като аз съм завършил само четвърто отделение. Царят ми отговори и ми прати 2000 лева. После получих още няколко писма, но за съжаление не ги пазя".
Случката с момчето каракачанче от Берковица е любопитна.


Берковски каракачани с носии от 50-те години на миналия век

Снимката е уникат!
Прави впечатление правописът на царя: "върхъ Комъ". Но друг факт навежда на размисъл: ако царят е починал от инфаркт поради компрометирана сърдечносъдова система, как така преди месец и нещо изкачва високия планински връх Ком при очевидна лятна жега и разреден въздух...
Все пак: това ли е последната народна снимка на царя?
 
Борислав КОСТОВ, в. "НАД 55"

ОЩЕ ЛЮБОПИТНИ ИСТОРИИ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА "НАД 55", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА