Както се знае, актьорът Мирослав Миндов е създал стотици роли на сцената, като най-известна от тях е тази на Бойчо Огнянов в “Под игото”, а неговите рецитали са паметни и заразителни. Роден е в Ямбол на 7 юли 1924 г. и вече встъпи в 95-ата си година. Бил е директор на Народния театър “Иван Вазов”, председател на Съюза на артистите в България, депутат, шеф на Сатирата, член на СБЖ. А съпругата му Виолета Миндова подкара 86-ата си година и също е много артистична, обсебена е от изкуството и книгите. Тя е фармацевт по професия, но искала да завърши консерватория, пеела в големи хорове, била е солистка в родния си Червен бряг и не само там.
Миндови живеят в изключителна хармония, вече 43 години са неразделни, обичат се и са щастливи. Какво рядко явление! Искат тяхната идилия никога да не свършва! 

- Вярно ли е, че искаш да живееш до 100 години?
Мирослав: Извинявай, слабо чувам, нека съпругата ми Виолета да помага, тя е и моята преводачка, нали разбираш.
Виолета: Иска, иска, но само ако аз съм до него. И с мен е така.  Докато той е жив, и аз ще бъда
А отиде ли си, ден не искам да остана тук. Дори ще ти кажа нещо, което може би ще ти прозвучи много силно или неестествено, но аз искам да ни сложат в една урна. Това е съкровеното, най-съкровеното ми желание. 

- И двамата изглеждате в добра форма. Мирослав пак е свеж, облечен в светли дрехи, усмихнат, а ти, Виолета, още си красива и дейна. Какво ви вълнува сега, как ви минава времето?
Мирослав: Вече всичко е ограничено за мен. Обяснимо. И говорът ми се забави много, не ходя отдавна на театър, не мога да чета, но пък Вили ми чете. Знаеш колко обичам книгите. 
Виолета: Няма да се оплакваме. Но откакто сложиха катетър на Мирослав, състоянието му се влоши. Организмът му трудно приема външните намеси, годините му са много, но хубавото е, че му се живее, с мен, разбира се. Крепи се, а вечер не забравя да ме целуне за лека нощ. Много нежен и внимателен съпруг имам. Неслучайно фенките му са били толкова много. Но знам, че не ми е изневерявал. Между другото, той не е като Стефан Данаилов, под достойнството му е да говори за връзки с жени, а преди мен сигурно му се е случвало в театъра. И за него нашият брак е втори, има син от първата си съпруга, който много ни помага.


Мирослав Миндов като Бойчо Огнянов в "Под игото"– до него Колчо (Константин Кисимов)

Мирослав: Въпросът, който ме вълнува днес, е за моето детство, което изгради бъдещето ми. Например откъде имам толкова богата библиотека, защо целият ми живот е минал като рецитатор, на 7 годинки аз знаех стихотворението “Хайдути” на Христо Ботев, и как така веднага влязох в детската театрална школа. Колко са важни контактите с културни дейци за развитието на човек, особено на едно дете. В родния ми Ямбол идваха художници, артисти от цялата страна. Важно е това. От малък се срещнах с всички изкуства. 
Нека знаят младите  днес, че детето се интересува от всичко и просто трябва да му се предложи.
Виолета: Пееше страхотно, дори съжалява, че не е завършил музикалната академия, свирил е и на цигулка също. Страхотен глас има, почти запазен е и до днес, сама чуваш, баритон, невероятен! А той и рисуваше много добре, пише също хубаво, неслучайно е член и на СБЖ, макар че родителите му са обикновени хора, баща му е бил военен шивач, но широко скроен.

- Няма как при такава биография като твоята да не го ударим на спомени. Кажете и двамата към какво най-често се връщате, с какво се събуждате?
Мирослав: Спомням си, и то като че е днес, как моят учител Роберт Роснер ми говореше за моя ужасен диалект. И как денонощно се занимавах с техника на говора, с дишане, с учене на стихове, още като ученик аз поех поезията на света. А когато по-късно пък аз започнах да работя с деца и ги питах кое стихотворение знаете, те ми отговаряха, че нищо не знаят. Какво е това? Престъпление! Спомням си също, че тъй като бях бедняк, никой от моите състуденти в Театралната школа не ме уважаваше, презираха ме. А като изрецитирах пък “Опълченците на Шипка”, веднага ме поканиха в Радио ”София”. Станах първият глас на радиото тогава, станах популярен в цяла България. Пълен ми е животът, сутрин ми е времето за равносметка.
Виолета: Аз и сега изтръпвам, толкова беше прекрасно неговото изпълнение. И само това ли? Той рецитираше освен българската поезия, Гогол, абе, всъщност цялата руска поезия. Извоюва слава и започна участия във филмите “Данка”, “Призори”, “Под игото”..., знам всичките му награди. Съветско списание го обяви за най-големия актьор на България. 
А колко завист и злоба се изляха върху него 
Режисьорът Филип Филипов не му повери нито една класическа роля в Народния театър. И още, и още. Има лоши моменти и с Апостол Карамитев, и с Георги Черкелов, но театърът, както казва Мирослав, е много сложно нещо. И всеки иска да е номер едно. Между другото, Мирослав е единственият театрал, който пише добре и е член на Съюза на журналистите. И това аз много ценя. 



- Не е тайна, че си бил най-харесваният в ония млади години актьор у нас. Ти как се възприемаше - като Гойко Митич, като Бойко, като супермен или?
Мирослав: Имах много почитателки, но нали това е нормално за артиста, ако е добър, той трябва да е известен и търсен. Но моята голяма истинска любов е Виолета. Не искам повече да говоря. Казах всичко. Ако тя е до мен, няма да си отида от този свят нещастен...
Виолета: Иди си легни, рожбо. Аз имам какво да кажа. Вашият вестник и още един съживихте Мирослав, той доби кураж и аз съм ви много благодарна, защото по стар български обичай и той беше напълно забравен. 
Кръвното му налягане сега е като на младеж 
Ние си живеем спокойно, не ходим на театър, не водим светски живот, но сме си достатъчни. Аз му готвя различни гозби, нищо не повтарям, ядем много зеленчуци и плодове, правя сокове редовно. Обича мед, минерална вода, айрян и студен чай. Аз гледам телевизия и му предавам какво става по света. Всеки ден го питам какво му се иска и отивам да го купя, а той ми благодари с хубавите си добри очи. Приятно ни е двамката вече 43 години. Не мислим за раздяла.

- Как така вашата любов не угасва?
Виолета: Бях на 39 години, когато срещнах голямата и единствена любов, разведох се със съпруга си и се омъжих за мечтания мъж, легендарният актьор Мирослав Миндов. Признавам си, че винаги съм била влюбена в него. Така е и до днес. Дано Господ ни даде още дни заедно. Нищо повече не искаме! 

Елена КОЦЕВА 
/вестник "Над 55"/