Урок по история: Как Рибния буквар променя коренно българския език?

Рибния буквар е едно от най-важните произведения на нашата възрожденска литература. Ние всички сме запознати, че създаденото от Петър Берон произведение наистина е от изключителна важност през годините – това се вижда и във факта, че бива поредица от негови по-нови издания. Но малко известен факт за него е, че този буквар променя коренно българския език.

Разберете как точно това се случва, пише Poznanieto.bg.

Как Рибния буквар променя българския език

Букварът е отпечатан през 1824 година. По това време, най-популярните български произведения винаги са били писани, стъпвайки върху църковнославянския език. Той се изучава и в килийните училища, а служи и като основа на “История славянобългарска” на Паисий Хилендарски, както и на преписите на Софроний Врачански. Разбира се, най-вече при преписите на Паисиевата история, често текстовете се нагаждат към познатия на българите език. Но тази цялостна промяна е най-добре направена в рамките на буквара на Петър Берон. Ето какви промени прави той в българския език:

Промяна на личните местоимения

Он, она, они, оно се преобразуват в Той, тя, то

Например, Паисиевата история използав типичните църковнославянски фоми като он например. Не че това е неразбираемо за българите, но се стъпва върху един по-архаичен и труднодостъпен език за повечето хора. Поради тази причина, Петър Берон налага новите форми на личните местоимения – той, тя и то, които вече се използват в разговорите между хората. Това прави писания език по-близо до този, който се говори от хората.

Членуването с -те

Това е друга сериозна промяна, която се затвърждава с буквара на Петър Берон. Тя пак е във връзка с промените и развитието, които българският език е претърпял през вековете и постепенно неговото разминаване с църковнославянските/старобългарските форми. Тази промяна се възприема и от хора като Иван Богоров, който е редактор на първия български вестник “Български орел”. Богоров е точно от българските учени, които се противопоставят на масовото навлизане на всякакви чуждици в българския език и очевидно харесва тази промяна, показана от Петър Берон.

1500 лв. Казино Бонус за Нови Клиенти на efbet.com

Бъдеще време -ще

В момента всички използваме частицата -ще за образуване на бъдеще време в българския език. Но това се налага в следствие на написания от Петър Берон буквар. Това е улеснена и много по-близка до българския език, който се е говорел през XIX век, сравнение с остарелите форми от църковния език. Чрез тази промяна, Петър Берон доказва своите качества да напасва говоримото към писаното слово, така че да бъде по-достъпно за колкото се може повече хора. А това е ключово по време на българското Възраждане.

Изговаряне на буквите

Това е друга много интересна промяна, наложена от Петър Берон. До тогава първите букви в българската азбука са се произнасяли Аз, Буки, Веди, Глаголи и т.н. Петър Берон променя това в своя буквар, като въвежда звучното изговаряне на буквите – тоест А, Бъ/Бе, Въ,Ве, Гъ . Може на пръв поглед да изглежда като дребна промяна, но това среща доста критики сред религиозните български дейци, но в дългосрочен план се оказва по добрият вариант образованието да стане по-лесно разбираемо за децата.

Промените, които Петър Берон налага са най-вече във връзка с налагането на светското начало в образованието за сметка на религиозното. Това, разбира се, среща сериозни критики, но големият български учен вижда, че това е методитиката, която ще издигне българското образование на по-високо ниво. Религията е изиграла своята рола за спасяването на българското самосъзнание в рамките на Османската империя, но по това време вече е необходимо да се излезе извън нейните граници, за да може чрез просвета, българчетата да достигнат до идеята за революция и самостоятелна държавност.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук