В поредицата, посветена на имената на българските улици, този път ще ви разкажем за Юрий Венелин – историк, етнограф и фолклорист, оставил дълбока следа в изучаването на славянските народи. Макар и слабо познат днес, неговите трудове играят ключова роля за популяризирането на българската история и култура през XIX век.
Но кой е Юрий Венелин? Какъв е приносът му към българската историография и защо толкова много улици в България носят неговото име?
Кой е Юрий Венелин?
Юрий Иванович Венелин е роден през януари 1802 г. в село Голяма Тибава, Северна Унгария (днешна Украйна) в свещеническо семейство с русински произход. Истинското му име е Георги Хуца, но след като постъпва в Сарматския лицей, започва да се подписва като Юрий Венелин, пише glasnews.bg.
Образованието си започва в гимназията в Ужгород, а по-късно учи в Лвовския университет. В началото на 1820-те години се установява в Кишинев, където започва да изследва езика и традициите на българските преселници. По-късно заминава за Москва, където изучава медицина, но страстта му към историята и фолклора остава водеща.
Приносът на Юрий Венелин към българската история
През 1829 г. Венелин започва работа върху едно от най-значимите си произведения – „Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“. Този труд поставя основите на българската фолклористика и етнография, като за първи път обръща вниманието на руската общественост към българския народ.
Книгата изиграва важна роля за българското национално самосъзнание и вдъхновява личности като Васил Априлов да работят за възраждането на българската просвета.
През 1830 г. Руската академия го командирова в България, където той посещава Варна, Каварна, Силистра и други селища. Там записва народни песни, обичаи и изучава специфичните особености на българския език.
През 1835 г. публикува „О характере народных песен у славян задунайских“, където отбелязва:
„Българите още повече обичат песните, отколкото сърбите. За приключенията на Крали Марко те знаят много неща, които не знаят и сърбите... Неговите дела съставят една огромна героична епопея – това е Одисеята на балканските славяни.“
Той води активна кореспонденция с Васил Априлов, като го насърчава да събира и съхранява българския фолклор.
Последните му трудове и наследство
Юрий Венелин умира на 26 март 1839 г. в Москва. Гробът му се намира в Даниловия манастир, до този на писателя Николай Гогол.
След смъртта му, през 1849 г., излиза „Критически изследвания за българската история“, а през 1853 г. книгата е публикувана изцяло на български език в превод на Ботю Петков (бащата на Христо Ботев). Този труд оказва огромно влияние върху развитието на българската историография.
Улиците, които носят неговото име
В чест на неговите заслуги, улици в множество български градове носят името на Юрий Венелин – София, Пловдив, Варна, Бургас, Враца, Видин, Габрово, Дупница, Хасково, Русе, Разград, Силистра, Монтана, Сливен и Стара Загора. В Габрово дори е издигнат негов паметник.
Макар и роден далеч от България, Юрий Венелин остава един от първите чуждестранни изследователи, които разкриват богатството на българската култура пред света. Неговите трудове и до днес са ценен източник на познание за българската история.
