Паметникът на Васил Левски в Ловеч е открит на 27 май 1965 г. и е най-големият и внушителен паметник на Васил Левски, изграден до момента. Един от символите на града е и част от герба му в продължение на почти половин век. Намира се в Архитектурно-историческия резерват „Вароша“.
 
 
През пролетта на 1959 г. началникът на отдел „Просвета и култура“ на Градския народен съвет в Ловеч Геновева Сиркова, внася в Окръжния народен съвет предложение „За построяване на паметник на Васил Левски в гр. Ловеч“. Мотивът е „Град Ловеч е столица на великия Апостол за революционната му дейност и най-много от времето си той е прекарвал в Ловеч. Кварталите „Вароша“ и „Дръстене“ са свързани с дейността на Васил Левски, но подходящ паметник за увековечаване на неговата дейност няма“. В предложението е определена площадката за построяването на паметника „До историческата крепост „Хисаря“ , която разделя „Вароша“ и „Дръстене“… и ги свързва с къщата-музей „Васил Левски“. Там е и мястото, където великият българин в късни доби често е минавал, отивайки към някоя от тайните си квартири при местни люде. 
 

 
На 25 април 1959 г. ИК на ОНС в Ловеч приема предложението и взема решение № 57 за построяване на монумента. Създадена е десетчленна комисия, оглавявана от Никола Пелов, председател на ИК на ОНС. Обявен е конкурс за проект на паметника. Проведен е на 2 февруари 1960 г., като всички предложени проекти са отхвърлени. След десет дни ИК на ОНС взема решение проектирането и изпълнението на паметника да се възложи на колектив от скулпторите Георги Гергов, Илия Илиев, Иван Кесяков, Димитър Димитров и архитектите професор Александър Доросиев и Душко Романов. Представеният проект е приет. На петметров постамент, извисява ръст скулптурно-архитектурен еднофигурен паметник на Васил Левски с височина 9 метра и тежина 10 тона. Общата височина на паметника е 14 метра. Фундаментът е от гранит, а фигурата – от бронз. Под фигурата с месингови букви е изписано „Васил Левски (1837-1873). Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя-губя само мене си“.
 
Понеже по това време все още е властвала направената десетина години по-рано мистификация от Вълко Червенков, че Левски е селски вожд, е решено бронзовият Левски да бъде изваян със селски дрехи и с цървули. Но при откриването на паметника на 27.05.1965-а, сменилият Вълко Червенков Тодор Живков излиза с тезата, че Левски е водач, с помощта на интелигенцията, и на работническата класа. 
 
 
Към 15 ноември 1963 г. в бронзолеярната на Съюза на българските художници е завършено отливането на фигурата на Васил Левски. Пренесена е в гр. Ловеч на части и започва монтирането й.Построен в непосредствена близост до руините на средновековната крепост „Хисаря“, паметникът е израз на уважение от признателните ловчанлии към революционера и будителя на народа, към безмерно честния човек, отдал всичко за народното дело. За да се стигне до него, трябва да се изкачат 233 стъпала.
 

 
 И до днес броди една любопитна градска легенда, свързана с образа на най-големия паметник на Апостола у нас, преди той да бъде официално открит от Тодор Живков. Според нея Левски  първоначално е бил изваян с протегната ръка, сочеща гневно към Ловеч. Троянчани пуснали слуха, че неизречените думи на Апостола били „Вие ме предадохте!” Разтревожените ловчалии взели мерки издигнатият паметник да не ги тормози със смразяващи жестове и хулни думи и за една нощ променят паметника, като му свалят ръката. Дали това са истински факти или откровени измислици само по-възрастните жители на града могат да кажат. Ле­ген­да­та от­ра­зя­ва и вя­ра­та във все­мо­гъ­щи­е­то на то­га­ваш­на­та ко­му­нис­ти­чес­ка власт – тя мо­же за ед­на нощ да пре­ра­бо­ти ис­то­ри­чес­ки­те па­мет­ни­ци та­ка, как­то й са удоб­ни.
 
Паметникът на Васил Левски е открит тържествено на 27 май 1965 г. с участието на голямо множество граждани и официални лица. След вълнуващо тържество със слова и приветствия, лентата е прерязана от първия секретар на Централния комитет на БКП и председател на Министерския съвет Тодор Живков. Той поздравява жителите на Ловеч с изключително патриотично слово по повода. Тодор Живков говори за обаятелния образ на гениалния организатор на националноосвободителното движение: 
 

 
„Ще минат десетки и стотици години, но името и делото на Васил Левски ще пребъдат във вековете. В борбата с отоманското петвековно турско робство нашият народ издигна свои вождове. Но като ярки звезди блестят имената на Васил Левски и Христо Ботев, защото те гледаха с десетилетия напред, виждаха с пределна яснота борбите и развитието на своя народ. Свързан кръвно с народа, израсъл от самия народ – подчертава Тодор Живков, – Васил Левски е гениален организатор, защото се зае и създаде мрежа от революционни комитети, които разчитаха главно на собствените си сили за освобождението на България. Заслуга на Апостола е и това, че той водеше борбата против всички потисници – турските аги, пашите и българските чорбаджии, защитаваше равноправието между трудовите хора от всички националности.Тези му качества на голям организатор, съчетани с мъжество, всеотдайност и безпределна вярност към великото освободително дело, го направиха знаме на борците против фашизма и капитализма. Неговото име и имената на плеяда смели организатори-революционери вдъхновяват и днес трудещите се в борбата за изграждане на социалистическото общество.“
/Откъс от пространен репортаж за събитието на тогавашния окръжен вестник „Заря на комунизма“/.
 
Събитията при откриването на паметника широко са отразени от БТА, БНР, кинохрониката, централните и местните вестници.
През 1994 г. месинговите букви са подменени от мраморна плоча със същия текст. На 21 декември 2005 г. паметникът е осветен по програмата „Красива България“.
………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
Паметниците на Левски по света и у нас
 
Десетки паметници в Азия, Европа, Северна и Южна Америка почитат паметта на Васил Левски. Според официалната статистика извън България бюстове, барелефи и паметни плочи с лика на Апостола има в Аржентина, Белгия, Канада, Гърция, Кипър, САЩ, Франция, Япония, Куба, Украйна, Румъния, Молдова и Македония.
Левски е българинът, който заслужава да бъде обявен за историческия символ на страната ни, категорични са хората, градили монументите в чужбина. 
Зад граница

 
 Извън България има 21 паметника на Дякона. Част от тях се намират в българските посолства, но има и такива, които са поставени в централните паркове на градове, в училища, културни домове и хотели.
 
Последните два се намират съответно в посолствата ни в Япония и Кипър. Тя бяха открити през 2012 г., съответно на 10 април и 4 декември. 
Инициатор на поставянето обикновено са българските общества зад граница, както и фондация „Васил Левски”. Кипърският паметник е на стойност 6000 евро, събрани от нашенците на острова.
 
Един от най-старите паметници на Левски се намира в Куба. Той е дело на български работници, който успяват да го вдигнат със собствени сили в двора на завода, в който работят. Бронзовият бюст е открит през 1981 г. на тържествена церемония от Тодор Кузманов, който намира всичко нужно за паметника.
В завода в Куба изливат челна плоча с надпис:  „Който падне в бой за свобода – той не умира” 
В провинция Сиенфуегос на остров Куба и до днес може да се види бронзовият бюст на Левски. Неговото изграждане е дело на българските работници там.
 
Според един от тях – Тодор Кузманов – когато заводът е предаден да се стопанисва на кубинската страна, се появили съмнения, че той вече няма да носи досегашното си име „Васил Левски”. Така те се решават да изградят паметник и го искат от Людмила Живкова. Минава много време, преди тя да изпрати малък бюст на Апостола. Междувременно нашенците изливат и вдигат сами 500-килограмов монумент на хълма в центъра на предприятието.
 
Любопитни факти за монументите у нас


135 паметника на Васил Левски са известни досега у нас. Дори бе изготвена и карта, която показва точното им местоположение.
Сред тях най-високият е с обща височина 14 метра, а на самата фигура – 9 метра, е в Ловеч. Най-малкият пък е скулптура на Левски в цял ръст в училището във Вълчедръм – висока е около 1 метър.
 
Най-старият е паметникът на революционера на мястото на неговото обесване – в центъра на София. Именно столицата е градът с най-много монументи на Апостола – 7. На второ място е Варна с 4, следвана от Враца с 3.

Източник: Soc.bg.