В Македония още четат историята така: Вапцаров, Талев, Яворов и още 150 прочути българи били македонци

Телевизията се среща с водещите историци и езиковеди в Македония, разглежда учебниците и книгите по спорните точки от историята и литературата, музеи и документи. Целта е да се разбере какво учат децата край Вардар и откъде идват напластяваните с десетилетия разделение и омраза.

Официалната македонска историография няма никакво съмнение, че роденият в Банско поет Никола Вапцаров е македонец.

Едно от неговите най-известни стихотворения – „Земя”, започва така:

Тази земя,
по която тъпча сега,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя – не е моя земя,
тази земя,
простете, е чужда.

То край Вардар би звучало така:

Таja земja
сега що jа чекорам,
Таja земя
во пролет що ja буди jугот,
Таja земja
своja не ja знам.
Таja земja
простете е туг’я.

Но не е само той – поети като Атанас Далчев и писатели като Димитър Талев са част от специалната македонска наука за т.нар. двудомни писатели.

Неин основоположник е проф. Васил Тоциновски – писател, историограф и литератор.

„В македонската традиция и приемственост имаме автори, по потекло македонци, родени в Македония, а дори и да не са родени в Македония – тяхното потекло е македонско. Живеейки в други среди, където са съществували, те се формирали и образовали на езика на своята нова земя. Но тяхната единствена, голяма книжовна любов останала Македония и македонците”, обяснява проф. Тоциновски.

Ако не се разбира веднага, повечето от т.нар. двудомни писатели на Македония всъщност са българи.

Това са автори, родени и живели в България, писали на български език, но изследвани и публикувани като македонски.

Списъкът може и да изненада – освен изброените по-горе творци, повод за македонска гордост пред света са Симеон Радев, Антон Страшимиров, Христо Смирненски, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов и целият Македонски литературен кръжок в София (част от който е и Вапцаров).

„Те застъпват идеята, че създават македонска национална литература (…) Никола Вапцаров е, аз бих рекъл, една икона. Автор, който точно и изрично пее как е и какъв е”, продължава с обяснението си проф. Тоциновски.

Проф. Тоциновски е познат в Македония като награждаван писател и критик.

По-малко известната обаче е работата му за бившите югославски служби, посветена на „организираното, систематично следене и противопоставяне на неприятелската активност по линия на македонския национализъм и сепаратизъм”. А от документите, които осветяват секретната дейност на Тоциновски (агент „Гогол”), става ясно, че той е изпълнявал задачи и на територията на Народна република България.

В новия Музей на македонската борба в Скопие пък има 153 восъчни фигури – от Яне Сандански до Гоце Делчев, през Мара Бунева и Иван Михайлов.

Снимането в него е забранено, но bTV се е сдобила с кадри от туристическа обиколка, която достига и до фигурата на „македонския поет” Вапцаров.

Всеки български ученик, застанал пред нея, ще остане изненадан – в музеите, училищата, и в самите стихосбирки на Вапцаров тук пише, че „…знаменитият македонец Никола Вапцаров е застрелян не като изявен комунист, защото такива са били десетки в този голям процес. А е убит преди всичко като изразено ангажиран македонски национален деец, като един от най-изтъкнатите активисти на Македонския литературен кръжок”.

„Те са преследвани заради македонизма. Това е (…) и Вапцаров, и Антон Попов, и Атанас Романов. Никола Вапцаров навсякъде е казвал, че е македонец. Аз ви говоря за документи. Съществуват само два полицейски документа при разстрела, в които пише, че е българин”, твърди още Тоциновски.

На финала на този урок от Македония ще научим, че преди да бъде разстрелян от „подивялата фашистка сган на Цар-Борисова България” той оставил в ръката на съпругата си Бойка листче със заветните стихове:

„Но в бурата пак со тебе ке сме,
Народе моj, зашто си се сакавме!”

„Пред тази истина мълчат и боговете” – е коментарът на Тоциновски.