Български производители вече продават националния трикольор на цени, сравними с вносните изделия от Китай. Проверка на пазара показва, че китайски знамена се предлагат по 2–3 евро, докато произведените у нас от синтетична коприна започват от около 2 евро и при големи размери достигат до 1000 евро.
Според производители основната разлика е в изработката. Законът изисква националният флаг да бъде ушит от три отделно обагрени ленти – бяла, зелена и червена – при съотношение 3 към 5. Печатането върху цял плат не отговаря на нормативните изисквания. Част от вносните знамена са именно печатни и са изработени от по-тънка материя.
Търсенето рязко нараства в навечерието на 3 март. Поръчки правят училища, държавни институции и частни лица. Активни са и българските общности в Италия, Испания и Германия, които също заявяват количества за отбелязване на националния празник.
След трикольора най-често се търсят копия на Самарското знаме и знамето с надпис „Свобода или смърт“, които традиционно присъстват на чествания и възпоменателни събития.
Търговци предупреждават, че в навечерието на празника се появяват и временни онлайн сайтове, предлагащи евтини варианти. След края на активния сезон част от тях изчезват, което затруднява подаването на рекламации при проблем с качеството.
Държавните институции също правят мащабни поръчки. Пример е трикольорът на 55-метровия пилон на връх Боровец край Ямбол – с размери 9 на 15 метра и цена около 1000 евро.
Контролът върху печатаните знамена остава неясен. В закона е записано изискването за изработка, но не е конкретизиран органът, който следи и санкционира нарушенията. За поругаване на националния символ има осъдителни присъди, но за печатни варианти няма публично известни наказания.
При износване флагът не бива да се изхвърля. Приема се за уважително да бъде изгорен дискретно или трите цвята да се разделят, така че да не представляват национално знаме. При траур той се издига до върха и след това се спуска до средата на пилона в знак на почит.
Източник: Телеграф
