Чудо ли е или реалност! Не спираш да си задаваш този въпрос, докато присъстваш на откриването на новата галерия в Арт център “Вихрони” в с. Долно Камарци! Питаш се как е възможно бившата училищна столова да бъде превърната в галерия, номинирана за сграда на годината в международната платформа ArchDaily, в категория сгради за култура?! Ами тя просто е един архитектурен шедьовър. 

На изложбата на Вихрони и Аделина Попнеделеви по повод откриването на галерията няма да се спирам подробно. Не за друго, а защото стойността на творбите им отдавна е доказана в международното културно пространство. Само ще ви кажа, че на откриването бяха дошли едни от най-известните художници от цяла България. 

И дойде моментът, в който ми се прииска да се ощипя по бузата и да си задам въпроса - сън ли е или реалност? 

Това беше мигът, в който в галерията влезе не друг, а големият Георги Чапкънов. Едва пристъпяйки, но усмихнат и щастлив от погледите ни, в които видя любов и преклонение. Ще пропусна останалите суперлативи за него, но не мога да отмина факта, че той е автор на единствения скулптурен портрет от натура на големия италиански кинорежисьор Федерико Фелини и съавтор на герба на България от 1997 г. 

Чапа да те признае, че си голяма работа…

За съжаление, в началото на годината, когато Георги Чапкънов отбеляза 80-годишния си юбилей, не успяхме да го интервюираме, тъй като след прекаран тежък Ковид от известно време уникалният скулптор живее в хоспис, където се грижат за него. 

За щастие, явно здравословното му състояние се подобрява

Оставям му малко време да разгледа изложбата и бързам да го попитам: 

- Чапе, харесва ли ти галерията на Вихрони?

- Рончо е голяма работа, самият факт, че съм дошъл от София дотук, го показва...

- А ти как си?

- Жив съм... Ще видим... (Смее се.)

Оставям Георги Чапкънов да се наслаждава на картините, измъквайки обещание за интервю, специално за читателите на в. “Над 55”. И за моя най-голяма радост малко по-късно не само имах с него един наистина незабравим разговор, но и наблюдавах как пръстите му превръщат парче глина в изкуство. Интервюто ще прочетете в следващия брой на вестника.

А на Вихрони Попнеделев пожелаваме на добър път и сбъдване на всичките му творчески мечти. Уверявам ви, те наистина са чудесни и съм сигурна, че във времето още много ще се пише за тях.

Валентина ИВАНОВА, 

с. Долно Камарци, Софийска обл.